ШИВАЧИ, УЧИТЕЛИ И ЛЕКАРИ СА СРЕД НАЙ-ТЪРСЕНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ У НАС
Безработицата у нас е около 5%. Това, оказва се, е критично ниско ниво, защото резервът от работна сила е почти изчерпан.
На този фон, проучване на Агенцията по заетостта показва, че българският бизнес ще има нужда от над 205 хиляди работници догодина. Това е с около 6% повече, спрямо миналогодишното проучване. Фирмите, които имат намерение да наемат персонал са близо 46 хиляди.
Ето и някои от най-търсените специалисти: Шивач, готвач, барман, строител и заварчик са сред професиите, които не изискват висше образование, но от които работодателите имат най-голяма нужда. Лекари, медицински сестри и учители са сред най-търсените служители с висше образование.
След края на ограниченията заради пандемията от COVID-19 пазарът на труда у нас постепенно се нормализира.
"Тази численост, която заявява, че ще търси, е съпоставима с данните от 2018-2019 година, когато заетостта беше на едни доста високи нива", казва Иво Иванов - началник "Анализи и прогнози", Агенция по заетостта.
"Очаквахме, че ще има един подем след преминаването на точно тази криза - с пандемията. Ако нямаше другите кризи, сигурно нещата щяха да бъдат още по-добри", каза Антоанета Кацарова - директор на център за професионално обучение, БСК.
В 16 от 28-те области на страната потребностите от работна сила са се увеличили в пъти. Пловдив дори измести София и е областта, в която догодина ще бъдат назначени най-много работници. В една от компаниите за производство на велосипеди са готови да назначат около 150 души.
"Търсим основно производствен персонал. Не такива специалисти и квалифициран персонал. И там изпитваме най-големите затруднения в момента, защото и регионът е изключително индустриално представен", каза Николай Бояджиев, изпълнителен директор на компания за производство на велосипеди.
Предприятията са много, а това засилва битката между тях за всеки работник.
"Борим се като всички останали в региона. Наистина трудностите са много. Но в крайна сметка всичко опира до конкуренция. Дали става въпрос за продукт, дали за персонал“, казва Николай Бояджиев.
В областите Видин, Плевен и Ямбол потребностите от работна сила се свиват почти двойно, спрямо миналата година.
"Може би в тези области се чувства повече влиянието на кризисните фактори", смята Иво Иванов - началник "Анализи и прогнози", Агенция по заетостта.
"Енергийните разходи оказват голямо влияние. Работодателите, чувствайки несигурност, няма как да определят точно от какво имат необходимост и в какво да инвестират", казва Павел Додов, собственик на верига търговски обекти в Ямбол и Сливен.
Високата инфлация и енергийната криза все още не се отразява на пазара на труда.
"Със сигурност ще се отрази. Надеждата е това да не е фатално, да не е много тежко и да не навреди дори на качеството на живот в страната", казва Антоанета Кацарова - директор на център за професионално обучение, БСК.
Прогнозите са, че тенденцията за повишаване на доходите ще се запази и догодина. А според изследването на Агенцията по заетостта през следващите 3 до 5 години бизнесът ще има потребност от около 150 000 работници със средно образование.
