БИЗНЕСЪТ СЕЗИРА ЕК ЗАРАДИ РАЗМЕРА НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА
Работодателите се оплакаха на еврокомсиаря по работни места и социални права от новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. Според тях решението на предишния парламент минималната заплата да е 50% от средната нарушава Директивата за адекватни минимални заплати. Синдикатите смятат, че жалбата е неоснователна. А служебният социален министър коментира, че директивата все още не се прилага у нас.
Според работодателските организации при въвеждането на новите правила за определяне на минималната работна заплата у нас не е спазена процедурата, заложена в европейската директива.
"Не е място в Кодеска на труда да се определят заплати. Кодексът на труда определя съвсем други неща. Механизмът трябва да бъде договорен между изпълнителната власт, работодатели и синдикати, а не да бъде определян от политиците. Още по-малко на базата на никакви разчети.
"Работодателите нямат никакво основание дотолкова доколкото... Аз не знам за други работодатели в ЕС, които да сезират наднационални органи за действащо законодателство, което са длъжни да спазват". заяви Любослав Костов от КНСБ.
Според работодателите минималната заплата не трябва да се определя административно, а на база икономическо развитие, производителност на труда и общо равнище на заплати.
'Едно административно вдигане на минималните разходи за заплата неминуемо води до увеличаване на останалите възнаграждения. Ако не може да си го позволите, ще доведе до някакво съкращение на персонал. Или най-лошия вариант - преминаване в сивия сектор", заяви Мария Минчева- заместник-председател на БСК.
"От 2006 г. не можем да се разберем с бизнеса как трябва да изглежда МРЗ. В момента имаме някаква основа, някакъв текст в Кодекса на труда, който трябва да седнем с този бизнес и да се разберем над него как ще го надграждаме", каза Любослав Костов - КНСБ.
Служебният социален министър коментира, че не е било необходимо депутатите да въвеждат правилото минималната заплата да е 50% от средната. А изискването размерът ѝ да се определя от правителството до 1 септември може и да не бъде изпълнено.
"Ние на 1 август следва да представим предложение. Най-ранният период, в който можем да получим информация от НСИ, съобразно зададените параметри, е 12 август", коментира Лазар Лазаров.
Лазаров обясни, че срокът за въвеждане на Директивата за адекватни минимални заплати у нас е до октомври 2024 г. Министърът се ангажира да изработи механизъм за определяне на минималните възнаграждения у нас, съвместно с бизнеса и синдикатите, и да го внесе в Народното събрание. Прогнозата на синдикатите е, че ако се запазят сегашните правила, догодина минималната заплата може да надхвърли 900 лева.
