ЗА КОНЦЕПТУАЛНАТА РАМКА И НЕОБХОДИМИТЕ ПРОМЕНИ В НАЦИОНАЛНОТО СТРАТЕГИЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ

Автор: Димитър Бранков д. и., Съветник на Председателя на УС на БСК

____________

Действащият модел на стратегическо управление, оформен от „естествената“ инерция на последните 30 г., не претърпя значими промени след въвеждане на Паричния съвет и присъединяването на страната към ЕС, независимо от наложения общ формат и изисквания към част от плановите документи, произтичащи от европейското право.

Същевременно, обсъжданията на проектите на Национална програма за развитие, БЪЛГАРИЯ 2030, Националния план за възстановяване и устойчивост, Интегрирания план енергетика - климат и ред други национални стратегически документи в предишни години очертават за пореден път наличните огромни дефицити в концептуалните основи, нормативната рамка, обслужващите институции, кадрово осигуряване и синхронизирани механизми за ефективно национално стратегическо управление (програмиране).

В този смисъл, досегашните резултати и общо представяне на стратегическото управление са не просто неудовлетворителни, но трасират дългосрочна перспектива на изоставане спрямо близките страни-аналози, императивите на развитието на света и ЕС, и продължаващия демографски колапс.

В тази връзка е налице осезателна нужда от системен критичен анализ на досегашната практика, статукво и обща резултатност, от преразглеждане на модела като част от по-широк и представителен дебат, подготвителна работа и решения на отговорните институции в отговор на обществените очаквания.

Списъкът с оценените дефекти и предложения в този анализ може да бъде удължен и модифициран съществено. Несъмнено е обаче, че общественият и експертен дебат за бъдещето на националното стратегическо управление следва да бъде интензифициран и разширен, а съответните резултати и изводи да провокират своевременни, добре обмислени и комуникирани действия, и реформи в сегашния управленски модел.

Представеният преглед на основните дефекти и необходими промени в националното стратегическо управление е провокиран от необходимостта от активизиране на обществения и експертен дебат по тези проблеми, предстоящите парламентарни избори и анонсираните предизборни ангажименти. Изразените позиции са лични, макар че отделни части реферират към приети многобройни официални документи на БСК.

БСК насърчава дебат по поставените в анализа проблеми.

Вижте пълния текст на анализа ТУК.