АНАЛИЗ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРАКТИКИ ЗА ТАКСИ ЗА РЕЦИКЛИРАНЕ ПРИ РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС И ОТРАЖЕНИЕТО ИМ ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И БИЗНЕСА

Управлението на отпадъците от моторни превозни средства (МПС) е ключов елемент от европейската политика за кръгова икономика. Въпреки общата регулаторна рамка, държавите-членки прилагат различни модели за финансиране на рециклирането.

Настоящият анализ представя обобщение на европейските практики и подчертава съществените дисбаланси, които поставят българските граждани и българския бизнес в неблагоприятно положение спрямо останалите държави в ЕС.

Общият европейски подход за прилагането на принципа „замърсителят плаща“ за масово разпространените отпадъци е разширената отговорност на производителите и вносителите – пускащите на пазара. Разширената отговорност е формата на заплащането на нетните разходи за събиране на отпадъците и тяхната обработка (продуктова такса) след излизането от употреба на продуктите.

1. Европейски практики за финансиране на рециклирането на МПС

1.1. Преобладаващ модел: без отделна такса при регистрация

В повече от 20 държави членки разходите за рециклиране се покриват чрез разширена отговорност на производителя (EPR). При този модел:

• таксата е включена в цената на автомобила
• плаща се от производителя или вносителя
• гражданите не заплащат отделна такса при регистрация

Това е стандартът в Германия, Франция, Италия, Испания, Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Швеция, Словакия, Словения, Хърватия, Люксембург, Малта и др.

Този подход е по-справедлив за потребителите и по-благоприятен за конкуренцията, тъй като разходът се разпределя равномерно по веригата на стойността.

1.2. Държави със специфични екологични компоненти (такси за замърсяване) но без продуктова такса

Няколко държави прилагат CO₂‑базирани или административни компоненти, но не такса за рециклиране:

• Кипър
• Унгария
• Португалия
• Румъния

Тези механизми не представляват продуктови такси и не покриват разходите за рециклиране след излизане от употреба.

1.3. Държави с отделна такса при регистрация

Само шест държави в ЕС имат отделна такса, свързана с рециклиране или екологични параметри:

• България
• Нидерландия
• Латвия
• Литва
• Чехия
• Естония (от 2025 г.) 

1.4. От всички 27 държави членки само 3 прилагат продуктова такса, начислявана при регистрация на МПС:

1) България

• €55 – €205 за леки автомобили
• до €1504 за тежки категории автомобили
• таксата е прогресивна спрямо възрастта на автомобила

2) Латвия

• €55 за всички категории
• еднократна природна такса (Natural Resources Tax)

3) Нидерландия

• €22,50 само за категории M1/N1
• таксата е символична и за разлика от България, тя е еднаква за чисто нов и за 20-годишен автомобил

Размерът на таксите в България и техният широк обхват допълнително подчертават колко неблагоприятна и необичайна за гражданите и бизнеса е българската система в сравнение с ЕС.

1.5. Полша и Румъния: пример за корекция след процедури на ЕС

Полша

• В момента няма такса за рециклиране при регистрация.
• Предходната такса „opłata recyklingowa“ (рециклираща такса) беше предмет на процедура за нарушение от Европейската комисия.
• Полша премахна таксата и възстанови събраните средства
• След премахването ѝ Полша е изключително предпазлива и не въвежда нови подобни механизми.

Румъния

• В момента няма такса за рециклиране при регистрация.
• Предишните такси („taxa auto“, „timbru de mediu“) бяха обявени за несъвместими с правото на ЕС.
• Румъния беше задължена да възстанови събраните средства и оттогава избягва подобни такси.

И двете държави са пример за корекция на политики след намеса на ЕС, което подчертава чувствителността на темата. 

2. Защо българският модел е неблагоприятен за гражданите и бизнеса?

2.1. Българските граждани плащат многократно повече от европейските

Сравнение:

• Нидерландия: €22,50
• Латвия: €55
• България: €55–€205 за леки автомобили и до €1504 за тежки категории

България е в „екстремния“ край на спектъра. Тя е единствената държава, в която таксите достигат четирицифрени суми.

2.2. България е изключение, а не част от европейската практика

В ЕС:

• 22 държави нямат такава такса
• 4 държави имат само CO₂‑базирани компоненти
• само 3 държави имат продуктова такса
• само в България размерът е толкова висок
• Полша и Румъния премахнаха подобни такси след процедури на ЕК

Това показва, че българският модел е отклонение от европейската практика, а не нейно следствие.

2.3. Негативно влияние върху конкурентоспособността

Българският бизнес е поставен в по-неблагоприятна позиция, защото:

• вносителите в повечето държави не плащат продуктови такси
• българските потребители (граждани и бизнес) плащат в пъти по-висока такса при регистрация
• при внос разширената отговорност на производителите се „удостоверява“ при пресичане на границата (освобождаване на стоката), докато при МПС това става при регистрацията (след продажбата).
• по този начин всеки потребител става „пускащ на пазара“ вместо това да е вносителят. 

Анализът на европейските практики показва, че българските граждани и бизнес заплащат значително по-висока продуктова такса, която практически не стимулира ефективното управление на отпадъците от МПС. България е една от само три държави в ЕС с продуктова такса при регистрация, и единствената, в която размерът достига толкова високи нива без да се търси ефекта от нейното прилагане.

Това води до:

• по-високи разходи за гражданите
• намалена конкурентоспособност на бизнеса
• изкривяване на пазара
• отклонение от доминиращия европейски модел

В същото време Полша и Румъния, след намеса на Европейската комисия, премахват подобни такси и днес са сред най-предпазливите държави в ЕС, което подчертава още повече изолираната позиция на България.

Необходим е преглед и модернизация на националната политика, така че България да се доближи до европейските практики, които са по-справедливи, по-ефективни и по-благоприятни както за потребителите и околната среда, така и за бизнеса.

ВЖ. ТАБЛИЦИ (такси за рециклиране при регистрация на МПС в ЕС)

_________

Автор: Вл. Димитров, БСК