Димитър Алексиев е управляващ директор за Европа в HEINEKEN International.
Роден е на 5 юли 1958 г. в с. Садина, обл. Търговище. Завършил е Английска гимназия в Русе и икономически науки във ВИНС - Варна. Управленската си кариера започва в Централния кооперативен съюз. Работил е като мениджър в "Кока-Кола ХБК".
Започва кариерата си в Heineken през 1995 г. като генерален мениджър на “Загорка” АД, а по-късно и на “Пивоварна Ариана” АД. През 2005 г. става Управляващ директор на Heineken Словакия, а през 2008 г. е назначен за Президент на Heineken Русия. През 2013 г. става Управляващ директор на HEINEKEN за Централна Европа, а от 2015 г. е Управляващ директор за Европа в HEINEKEN International, където отговаря за 13 фирми и бизнеса на HEINEKEN в над 20 европейски държави.
Председател на Надзорните съвети на HEINEKEN в Словакия, Харватия и Словения, председател на Борда на директорите на “Загорка” АД и на Heineken в Чехия, член на Борда на директорите на дружества в Северна Македония, Гърция и др.
Женен, има дъщеря и син.
Кандидатурата му за почетен член на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес, бе подкрепена от Съюза на пивоварите в България, чиито председател е бил в миналото.
__________
Г-н Алексиев, вече 6 години сте управляващ директор за Централна Европа на корпорацията Heineken. Каква е тайната на успеха?
Не бих казал, че имам някаква тайна на успеха - системни високи резултати (финансови и пазарни), силни управленски екипи, рискове, които са се превърнали в успехи или бързо са били определени като грешки и поправени…
Кои са Вашите лични качества, които Ви помогнаха да успеете?
Винаги гледам позитивно на нещата. Вярвам, че възможностите около нас са повече от ограниченията. Когато се изправя пред предизвикателство, първата ми мисъл е как да го преодолея, а не защо нещата не могат да станат. Винаги съм готов да изляза от зоната си на комфорт и да търся възможности за растеж. Поемам рискове и съм готов да поема и отговорността за грешките от тях, прилагам принципа “Признай, извини се и поправи”. Вярвам в хората, с които работя, открит съм с тях и им давам свобода на действие. Търся талантите и се старая да ги уча и развивам, като в същото време и аз се уча от тях.
Кое беше най-трудно през годините? Бихте ли променили нещо, ако можехте да върнете времето назад?
Всяка голяма трудност, която съм преодолял, всъщност означава успех, а ако не съм успял, е било поука и жизнен опит. Спомням си 90-те години в България и времето на хиперинфлацията. Гледайки заминаващите камиони с току-що продадена “Загорка”, знаех, че на следващия ден с дохода от тях няма да можем да купим суровините, но бях щастлив и горд, че можем да предоставим на работниците си безплатна храна в столовата. В Словакия трябваше да направя труден избор и да затворя пивоварната в гр. Римавска Собота като стъпка да осигуря ресурси за пазарен ръст. В Русия пристигнах в края на 2008 г. - точно в разгара на световната икономическа криза, от която ние излязохме като по-силна и печеливша компания. В крайна сметка, всяко от тези предизвикателства се е превърнало в успех за фирмата и за мен.
В професионално отношение не бих променил нищо. В лично - бих искал да съм имал повече време за децата си, за близки и приятели.
С какво най-много се гордеете?
С децата си и с младите (и не дотам вече млади) таланти, които са израснали около мен.
Къде е по-благоприятно да се прави бизнес? В България, в Русия или в Холандия?
Навсякъде. В България все още има много възможности за бизнес, ако се подобри доверието в макросредата, както и много пространства за развитие и растеж на нови бизнес идеи. В Русия мащабите и възможностите са огромни, което привлича големите интернационални компании. В Холандия конкуренцията във всички сектори е голяма, но правилата са ясни и нещата са прозрачни и предвидими.
Каква е формулата за създаване на добър екип?
Не знам дали е формула… Винаги съм привличал в екипа си топ-таланти, хора, които са по-добри от мен в своята сфера, учил съм се от тях и съм им давал всички знания и опит, които съм имал. Прекрасно е, че много от тях се реализираха професионално не само в България, но и в Португалия, Ирландия, Гърция, Сърбия, САЩ, Русия, Латинска Америка, Азия и Африка.
Какво бихте посъветвали новото поколение мениджъри?
Когато работех в Загорка, често повтарях “В живота има достатъчно за всички, за тези, които бягат, и за тези, които ходят. Само, че бавните събират това, което е останало след бягащите… ако нещо е останало...”
Днес често повтарям “Едва ли някой ще си спомни милионите печалба, хектолитрите и пазарните дялове, които сме постигнали. Това, което ни прави лидери, са талантите, които сме създали и на които сме помогнали да се развият.”
И в единия, и в другия случай съветът ми е: не се страхувайте от риска и от потенциалните грешки, чашата е винаги поне полупълна, успехът се постига, когато работим в екип, всяка постигната мечта или амбиция е само следващо стъпало.
Децата Ви вървят ли по Вашите стъпки, или имат други интереси? Очаквате ли от тях под някаква форма да продължат да се развиват във Вашата сфера?
Всички ние имаме своите стъпки, постигаме своите успехи, правихме своите грешки, учим се и от едните, и от другите. Дъщеря ми завърши бакалавър по маркетинг и бизнес управление в Англия. След шестмесечен стаж в Холандия ще реши каква магистратура да запише и един ден ще избере своята сфера за развитие и ще направи своите стъпки. Синът ми завърши икономика в УНСС, работи в бизнеса с бързооборотните стоки и живее със семейството си в София.
Как релаксирате? В какво намирате спокойствие извън служебните ангажименти?
Свободното си време прекарвам със семейството и приятелите си. Бих искал да имам повече време за тях. Обичам да чета. Със съпругата ми обичаме спорта, играем тенис, гледаме турнири. Пътуваме.
