Автор: Иван Паспалджиев, старши консултант в denkstatt България

Иван Паспалджиев е старши консултант в denkstatt България - компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Експертизата му обхваща проекти, свързани с адаптация към климатичните промени, оценка на жизнения цикъл, остойностяването на нефинансови разходи и ползи, както и оценка на екологични политики. Консултира големи международни и български компании в хранителната и ритейл индустрията. Работи с Европейската комисия по теми като оценка на устойчивостта на продуктите, ESG докладване, както и оценка на въздействието на различни политики. Преди да се присъедини към denkstatt, разработва климатични модели за британския научен институт Hadley Centre.

_________

Във времена на карантина, дневният ред на европейското нормотворчество, резонно остана на заден план в медийното отразяване. Само преди седмици основна тема беше европейската Зелена сделка и произтичащите от нея промени. Макар и Европа да е в карантина, Зелена сделка се задава все така бързо.

Сделката дава ясна посока – въглеродно-неутрална и кръгова икономика до 2050 г., като тази цел се очаква да бъде приета в т.нар. Закон за климата. В медиите за този закон се говори много, но той действително приема единствено и само целта, към която ЕС се стреми. За да се постигне тази цел, ще се изискват промени, които ще засегнат всеки един икономически сектор. Тази промяна ще бъде съпроводена със съответните секторни и тематични стратегии и планове.

Законът за климата едва ли ще бъде приет преди септември 2020 г., но Европейската комисия вече дава ясни заявки за секторни промени, а и този месец вече публикува няколко стратегически документа, които нагледно показват какво предстои.

Зелената сделка е кръгова сделка.

Това показва приетият на 11-ти март Нов план за кръговата икономика[1]. Фокусът върху кръговата икономика не е случаен – 45% от световните емисии на парникови газове са „вложени“ в продукти[2]. Това са емисиите при тяхното производство, както и при добива и транспорта на материалите, от които са направени. Според Плана за кръгова икономика, ЕС ще предложи регулаторна рамка за устойчивост на продуктите. Целта е да се гарантира, че продаваните в ЕС продукти са по-лесни за повторна употреба и рециклиране, а и по-дълготрайни, като включително се пресече т.нар. „планирано излизане от употреба“ – т.е., продуктите, които са направени така че да се развалят след определен период. ЕК ще проучи възможността за хармонизиран модел за събиране и етикетиране на отпадъците, както и ще преразгледа правилата за превоз на отпадъци. Готвят се и мерки за подсилване на пазара за вторични суровини.

Силен е и акцентът върху потребителите – ЕС говори за „право на поправка“, като се очакват задължения за предоставяне на информация за трайността на продуктите, както и за това те да позволяват поправка и да бъдат налични резервни части за целта. Очаква се да се затегнат и правилата относно „зелените заблуди“ – безпочвените твърдения за „еко“ и „природосъобразност“, като Европейската комисия смята да предложи конкретни методики, чрез които зелените твърдения да бъдат подплатявани. Отделно от изискванията за потребителите, Европейската комисия предлага цели и за публичния сектор под формата на задължения за зелени обществени поръчки (напр. минимални критерии или конкретен брой), като критерии вече съществуват за 20 типа продукти и услуги[3].

Планът за кръгова икономика включва конкретни мерки за няколко ресурсоемки сектора:

• Потребителската и офис електрониката е сочена за приоритетна откъм инициативата на ЕС за „право на поправка“, очакват се и правила за минимални стандарти на енергийна ефективност, трайност, рециклируемост и повторна употреба, вкл. за мобилни телефони, таблети и лаптопи.
• При батериите се планират мерки за подобряване на разделното събиране и рециклирането, както и задължителното влагане на рециклирани суровини при производство. Ще се мисли и в посоката на намаляване на употребата на еднократни батерии, а също и за задължителни изисквания за екологичност.
• По-добрата рециклируемост и задължителното влагане на рециклирани суровини се очаква и при автомобилите.
• Планират се мерки за намаляване на прекаленото опаковане, а също и такива за по-добри възможности за рециклиране и повторна употреба, включително и при пластмасите. За тях се готви и намаляване на умишлено вложените микропласмаси (напр., в душ-геловете), както и насърчаване на биоразградими и компостируеми пластмасови опаковки, но само ако те отговарят на конкретни (по-затегнати) критерии.
• Планира се нова европейска стратегия за текстила. Освен стимулирането на разделното събиране, повторната употреба и възможността за поправка на продуктите, ЕК смята да изготви конкретни екологични критерии, които е възможно да включват задължително влагане на рециклирани влакна в крайните продукти.
• В строителството, Зелената сделка разглежда възможността за екоцели още на ниво проектиране, което ще доведе до нови изисквания за екосъобразност при производството на строителни материали, вкл. влагане на рециклирани суровини (където е възможно), а също и задължения за разделно събиране на отпадъците. Важно е да отбележим, че Зелената сделка предвижда удвояване на годишния темп на саниране, заедно с премахването на регулаторните пречки, характерни за държави като България, в които преобладават сгради с множество собственици.
• При храните се очаква поетапното намаляване на опаковките и приборите за еднократна употреба. В този сектор обаче ще има редица други промени, готвени в т.нар. стратегия „От фермата до трапезата“, очаквана през пролетта на тази година. Тя ще засегне всички по веригата на доставките – и земеделците, и преработвателите, и търговците. При земеделието конкретно все още липсва конкретика, но Зелената сделка споменава заделянето на поне 40% от бюджета на Общата селскостопанска политика за дейности в областта на климата, а също и ограничения за внос на продукти на единния пазар, които не отговарят на стандартите на ЕС в областта на околната среда.

Големи амбиции за промени в индустрията

На 10 март 2020 г. бе приета „Нова промишлена стратегия за Европа“[4], която си поставя три цели – „екологичен преход“, „конкурентоспособност в световен мащаб“ и „цифров преход“ (Фигура 1).

В духа на Зелената сделка, постигането на нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. е в сърцето на заявката за „екологичен преход“. ВЕИ технологиите, естествено, са в центъра на тези амбиции, подкрепяни от напредващата интеграция на европейския енергиен пазар. Една от големите теми в промишлената стратегия, обаче, е водородът. Водородът е сочен като енергоизточникът, който ще спомогне за декарбонизацията в тежката индустрия и, по-конкретно – при производството на стомана, цимент и химически вещества – енергоемки индустрии, които са изрично споменати в стратегията. Това са производства, които са набелязани в Стратегията – те изискват високи температури и използването на електричество като техен енергоизточник е трудно. Посоката на ЕС към водорода е подкрепяна от европейската индустрия за нефт и газ, давайки им преход към по-чисти горива, който използва съществуващата в сектора инфраструктура.

„Зелената“ тематика всъщност е само една трета от Промишлената стратегия. Стратегията ясно казва, че екологичният преход е и дигитален преход. Това въобще не е изненадващо - ИКТ секторът, 5G мрежите и IoT технологиите са това, което ще способства умните градове, умните мрежи, умната индустрия, умния транспорт и т.н. Промишлената стратегия поставя на преден план амбициите на ЕС за изграждане на цифров единен пазар, вкл. европейска cloud инфраструктура, която да намали зависимостта от чужди доставчици като Amazonи Microsoft.

Заедно със стратегията, ЕС обяви и създаването на „Алианс за чист водород“ – Промишлената стратегия говори за него като част от новият подход на ЕС към развитието на индустрията в Съюза. Моделиран е на база Европейския алианс за акумулаторните батерии, който е сочен като ключов за сегашната позиция на ЕС като лидер в бранша. Това е инициатива от 2017 г., включваща над 200 компании, а също и 7 правителства и научен сектор, която получи 3.2 милиона евро държавна помощ само през декември 2019 г. Подобни „алианси“ се очакват и за нисковъглеродни технологии, cloud инфраструктура, както и при суровините.

За да постигне амбициите на Промишлената стратегия, ЕС включително ще преразгледа правилата за държавна помощ – мащабни иновационни проекти, които подкрепят зелените и дигитални амбиции на ЕС ще могат да се възползват от статута „важни проекти от общ европейски интерес“ (IPCEI), което дава възможност за субсидиране извън обикновено важащите ограничения.

Нефинансовото докладване и устойчивите инвестиции

ЕС е наясно, че екологична трансформация на икономиката няма да бъде постигната единствено чрез държавни пари. Европейската инициатива за устойчиви финанси цели да мобилизира частните инвестиции, като даде предвидима рамка за финансовия сектор. Към момента няма обща терминология, която да казва кои икономически дейности могат да се считат за природосъобразни (т.е. „устойчиви“), както и няма конкретни критерии за оценка. Това адресира публикуваният на 9-ти март 2020 г. окончателен доклад относно Европейската таксономия за устойчиви икономически дейности[5]. Целта на ЕС е да пресече безпочвените „еко“ твърдения и да даде яснота на финансовите дружества относно инвестициите в „зелени“ дейности. По този начин се цели мащабирането на пазар, който до момента е работил (и оценял проекти) по-скоро „на парче“. Таксономията дава технически критерии, чрез които бизнесът може да докаже, че дейността му допринася за екологичните цели на ЕС в шест области (Фигура 2) като към момента са изготвени критерии за двете теми, свързани с климата. Правилата на Таксономията е силно вероятно да бъдат в основата и до достъп до публично финансиране.

Препоръките на доклада за Таксономията за устойчиви инвестиции ще бъдат в основата на ревизирането на европейската Директива за нефинансово докладване, както и нови задължения за бизнеса. До края на 2021 г. участниците на финансовите пазари ще трябва да докладват за първи път за дейностите си, с който допринасят за климатичните цели на ЕС, а нефинансовите дружества – до края на 2022 г.

Разбира се, амбициите на европейската Зелена сделка и съпътстващите я стратегии и планове ще доведат и до редица ползи извън намаляването на парниковите газове – по-малко отпадъци, по-малко употреба на материали, както и по-малко замърсяване. Най-важното – ЕС залага на нея своето икономическо бъдеще. Затова, макар и позатихнала, зелената тематика ще продължи с пълна сила и след като затихнат насъщните проблеми покрай COVID-19. Добре е всеки бизнес да си даде сметка как Зелената сделка ще му се отрази – тя идва.

[1] https://ec.europa.eu/environment/circular-economy/pdf/new_circular_economy_action_plan.pdf

[2] https://www.ellenmacarthurfoundation.org/assets/downloads/Completing_The_Picture_How_The_Circular_Economy-_Tackles_Climate_Change_V3_26_September.pdf

[3] https://ec.europa.eu/environment/gpp/eu_gpp_criteria_en.htm

[4] https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/communication-eu-industrial-strategy-march-2020_en.pdf

[5]https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/business_economy_euro/banking_and_finance/documents/200309-sustainable-finance-teg-final-report-taxonomy_en.pdf