Промените в Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, или казано накратко, “наредбата за касовите апарати”, се превърна в една от най-дебатираните теми в последната година и половина. Макар да не успя да се сдобие за кратко време с широката популярност на COVID-19, понастоящем Н-18 безспорно е най-известният нормативен документ в българска правна уредба. Кой не знае Н-18? Кой не е чувал за нея?

И макар всички да знаят, че има промени в наредбата, тези, които знаят в какво се изразяват те, са сравнително малко, а тези, които знаят как точно да настроят системите и бизнес процесите си, за да са в унисон с новите изисквания, са пренебрежимо малко. Промените най-най-общо са две Първата: търговците, които ползват софтуер за управление на продажбите (СУПТО), трябва да ползват такъв, който отговаря на нови изисквания и СУПТО-то да е свързано, и да управлява фискалното устройство. Втората: след 20 години онлайн търговия електронните магазините попаднаха във фокуса на всевиждащото око на НАП. Философията също е ясна – намаляване на „сивия“ сектор и гарантиране на лоялна конкурентна среда.

Тук някъде свършват яснотите и започва добре познатата процедура Q&A (question and answer): За кого се отнася наредбата? Какво да променя? Как да го направя? Къде да попитам? И, в крайна сметка - защо да правя каквото и да било, когато честно и коректно отчитам всичките си продажби?!

Постепенно групата на браншовете, осъзнаваща мащабите на случващото се, започна да се увеличава. Първоначално, собственици на заведения за хранене, електронни магазини, разработчиците на софтуер, после хотелиерите, личните лекари, търговците на горива, автобусните превозвачи, най-сетне големите предприятия, използващи сложни и скъпи системи за управление на бизнес процесите. Оказа се, че Н-18 се отнася за всички!

И се започна… срещи на бизнеса, становища, писма, пресконференции, участия в медиите, срещи в МС и МФ, и формирания кризисен щаб в НАП – постоянни работни групи за промени на текстовете в наредбата. Оттогава три пъти се отложиха сроковете за влизане в сила на основните промени и вече всички работим по версия 4.0 на Наредбата.

Постигнаха се и алтернативни решение – за разплащанията с банкови карти, за личните лекари, за големите предприятия с под 5 на сто обороти в брой. Но големите въпросителни остават: Какво конкретно е СУПТО?; Къде започва и къде свършва процесът на продажба?; Каква информация е необходима на НАП и защо иска рецептата за шопската салата?; Ще продължи ли практиката по запечатване на търговски обекти и в кои случаи, мярката ще се налага предварително?…

Новите работни групи вече са сформирани, а актуалният срок е 31 юли 2020 г. По всичко изглежда, че и през идното лято отново ще е най-горещо около НАП и МФ. Дано поне се окаже вярно, че COVID-19 не издържа на топло. За Н-18 е сигурно, че е неподвластна на метеорологичните прогнози, а само на политическите.

 

______________

В продължение на година и половина Българската стопанска камара беше единствената национално представителна работодателска организация, която активно участва в преговорите по промяна на изискванията на спорната Наредба. С цел привеждането ѝ във вид, който да я направи реално изпълнима, под егидата на Камарата бяха проведени множество публични събития - дискусии, пресконференции, семинари, работни срещи между заинтересованите бизнес организации и държавната администрация. Благодарение на БСК и обединените около Камарата браншови организации, неколкократно сроковете за влизане в сила на Наредбата бяха отлагани, а работата по промяната на спорните текстове продължава и днес в рамките на сформираните работни групи.

Дата: 20.04.2020

Автор: Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК

Прочетено: 1248