Текстилът е изключително важен за съвременния човек с удобства за домове, офиси и обществени сгради и с облекло за хората.
Успоредно с това, производството и потреблението на текстил предизвикват редица вредни въздействия върху околната среда и климата чрез използване на вода, обработваема земя и химикали. Едно от най-значимите въздействия на текстила се проявява при излизането от употреба на изделията и последствията от това – депониране на депа за битови отпадъци и нерегламентирано изгаряне. В резултат на това, въздействията на текстила се умножават и водят до отделяне на замърсители и парникови газове и замърсяване на почви и повърхностни и подземни води.
Ето защо, вниманието върху отпадъците от текстил, в резултат на употребата на този тип изделия, е изключително важно за страната ни, както и за страните от ЕС. В законодателния пакет „Кръгова икономика“, приет през 2018 г., вече е включена цел за страните от ЕС – до 2025 г. отпадъците от текстил да бъдат разделно събирани.
Водени от тези факти, Фондация „Европейски институт“ и Българската стопанска камара изпълняват проект: „Граждани и бизнес – партньори в управлението на отпадъци от текстил и обувки“, който цели повишаване на участието и ангажираността на гражданите и бизнеса в процесите на формулиране на промени в политиката за управление на масово разпространени отпадъци.
Един от основните акценти на проекта беше проучване и анализ на практиките за събиране и оползотворяване на отпадъци от текстил и обувки на държави като Франция, Австрия, Швеция и Норвегия. Резултатите от проучването бяха обобщени в доклад и представени на кръгла маса с участието на представители на бизнеса (производители и вносители на текстил и обувки), браншови организации, предприятия за обработка и рециклиране, депа, общински и държавни структури и други. В рамките на кръглата маса участниците използваха недостатъците в действащите системи за разделно събиране и споделиха практики на различни общини в България, дадоха идеи за участието на гражданите и бизнеса в процеса по оползотворяването на отпадъци, както и някои възможни решения за прилагане в страната на разделното събиране на отпадъците от текстил и обувки, което държавите членки е необходимо да въведат до 1 януари 2025 г. Оценена беше необходимостта гражданите и бизнесът да обединят усилия и, съвместно с властите, да се превърнат в партньори в разработването на политиката за управление на масово разпространени отпадъци, за да се повишава загрижеността на обществото, да бъде насърчено гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и прилагане на законодателство и да се стимулира бизнеса за изграждане на работещи системи за разделно събиране.
Компаниите, работещи в областта на текстила (пускащи текстилни изделия на пазара), и публичните органи все повече виждат потенциалните икономически и социални ползи от въвеждане на принципите на кръговата икономика в текстила. Наред с това, през 2019 г., ЕК определи текстила като „приоритетен“ продукт за кръговата икономика[1]. Заедно с отпадъците от опаковки, хранителните отпадъци, излезли от употреба електрически уреди и другите масово разпространени отпадъци, като приоритетни са включени и текстилните, строителните отпадъци и мебелите. С приемането на Нов план за действие по кръгова икономика в Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите[2], на текстилните изделия е отделено специално място поради значителния натиск, който те оказват върху използването на първични суровини ш вода и по емисии на парникови газове. Факт е и ниският процент на рециклиране на този тип изделия. Предстои ЕК да предложи и разработването на всеобхватна стратегия на ЕС за текстилните изделия, изготвена с помощта на промишлеността и други заинтересовани страни.
Експертите от партньорските организации, подкрепени от асоциацията на бизнеса в сектора, разработиха доклад за съществуващите практики в страни от ЕС – Франция, Норвегия, Швеция, Дания. Заключителна част на доклада коментира ситуацията в страната – законодателство, действащи (добри) практики, стимули и решения, които трябва да бъдат формулирани за ефективно управление на текстилните отпадъци. С доклада можете да се запознаете на https://www.bia-bg.com/uploads/files/Projects/Doklad.pdf
В доклада са направени изводи и са представени основните характеристики на доброто управление на този тип отпадъци, като са използвани формулираните вече изисквания в директивата за отпадъците и кръговата икономика. Основно е решението как ще бъдат финансирани дейностите с отпадъците – разделно събиране (с всички произтичащи от това разходи – съдове, транспорт, съхранение), преработване – за повторна употреба, рециклиране и обезвреждане.
Прегледът на досегашните практики в сектора, описани в доклада по проекта, показва, че към момента редица общини събират разделно текстилните отпадъци за сметка на такса битови отпадъци и като използват възможностите на бизнеса – специализирани фирми за събиране, сортиране и реализация на дрехи втора употреба.
Другата възможност, която все още не е регламентирана, е чрез създаване на организация по оползотворяване, базирана на правилата за разширената отговорност на производителите и принципа „замърсителят плаща“. За да се създаде работещ регламент за функционирането на такава организация следва да се направи сериозен критичен анализ на съществуващата практика - чрез организация по оползотворяване на отпадъци – една за цялата страна, която се ръководи от орган, в който участват задължените лица – държавата, пускащите на пазара, като е осигурено и представителство на фирмите за разделно събиране и рециклиране.
Тъй като организацията не разпределя печалба, заинтересованите страни (пускащите на пазара и фирмите за събиране и оползотворяване) следва да правят предложения за размера на продуктовата такса, която да покрива разходите за разделно събиране и рециклиране на текстилните отпадъци. Таксата следва да осигури бюджет и за разяснителни кампании сред населението (изпълнявани от организацията), както и да финансира самостоятелни дейности на общини, които не са обхванати от фирми за разделно събиране.
Таксата трябва да бъде приета от задължените лица и утвърдена от държавен орган.
Организацията по оползотворяване следва да изпълнява целите на пускащите на пазара текстилни и обувни изделия.
Информацията за дейността на организацията – финансова и техническа – следва да бъде публична, предвид характера на средствата, акумулирани в нея.
Разширяването на обхвата на масово разпространените отпадъци и включването на текстилните отпадъци от бита е добра възможност за преосмисляне на управлението на битовите отпадъци, като цяло и широко включване на гражданското общество и бизнеса.
[1] https://ec.europa.eu/environment/circular-economy/pdf/sustainable_products_circular_economy.pdf
[2] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1583933814386&uri=COM:2020:98:FIN
