През далечната 1999 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан лансира пред световния бизнес и ООН революционна за времето си идея - създаването на обществен договор, базиран на споделени ценности и принципи. Той призовава компаниите да припознаят, подкрепят и действат спрямо универсални принципи в 4 области - закрила на човешките права, трудови норми, опазване на околната среда и антикорупция.
За първи път се осветява активната роля на бизнеса за напредъка на обществата и се ражда Глобалният договор на ООН. Днес, 20 години по-късно, Договорът е най-голямата световна инициатива за корпоративна устойчивост, обединяваща над 11 000 компании и 3 000 организации, които прилагат 10-те принципа и работят по Целите за устойчиво развитие.
Валидни ли са принципите в България, и то във времена на криза?
Универсалността им е безспорна, но реални ползи има, когато те се използват творчески и съобразно местните нужди. Затова Българската мрежа на Глобалния договор на ООН залага на стратегически и колективни действия, целящи промяна в обществените нагласи, изграждане на общности и значими резултати.
Първите реакции бяха свързани с осигуряване на непрекъсваемост на бизнес процеси и доставки, безопасност на служители и клиенти, и огромна вълна от съпричастност и дарителство в борбата с пандемията.
Отговорните компании не отстъпиха и от поетите обществени ангажименти. „Гръбнакът на едно общество са здравеопазване, образование и култура. Именно там инвестираме ние и дългогодишните инвестиции се отплащат в момента на криза“, казва Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“ АД. Пример са инвестициите на „Асарел-Медет“ в Панагюрище от 160 млн. лв., 120 млн. лв. от които в модерната болница в града, на „Аурубис“ за социални проекти в Златица и Пирдоп, в размер на 1.52 млн. лв., и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ за надеждно енергопроизводство, опазване на околната среда и общността, в размер на 1 млрд. и 400 млн. лв. за последните 17 години.
Усилията за противодействие на ефектите от кризата са съсредоточени в образование и грижа за засегнатите общности: „ТехноЛогика“ и „ТехноМеджикЛенд“, както и „Делойт“, съвместно с „Кхан Академия“, и Bulgaria on Air с “Просвета", разработиха видео уроци, достъпни за деца и учители. Пощенска банка осигури компютри за ученици в неравностойно положение от Мездра.
Овладяването на последиците преминава през солидарност със засегнатите страни, чрез която се омекотява ударът върху най-уязвимите. ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3, например, подпомогна кризисния център в Стара Загора за жени и деца, пострадали от насилие. Група „Солвей“ създаде фонд за солидарност със служителите благодарение на лични дарения от директорите на Групата. „Филип Морис България“ осигури финансиране на дългосрочната програма „Забавно лято, грижовна есен“, осъществявана от Фондация Bcause, в подкрепа на тютюнопроизводителните общности в пет отдалечени региона в България.
Примерите за обществена ангажираност са многобройни и доказаха, че компаниите, обвързали се с 10-те принципа, не се отказаха от заявените позиции.
Какви са научените уроци и какво ще се промени?
Сериозните изпитания в осигуряването на непрекъснатост на производство и в предоставянето на услуги тласнаха към скъсяване и стабилизиране на веригата на доставки. Привеждането на фирмените стратегии и планове към Целите вече дава предимство. Изборът на доставчици става по-задълбочен и с по-високи изисквания към тяхната устойчивост и отговорност. Тежест имат дългосрочните партньорства, базирани на доверие и отговорното поведение на бизнеса. Несъмнено, принадлежността към Глобалния договор се явява плюс в отношенията с близки и далечни партньори.
Пандемията наложи и преосмисляне на отношенията „работодател – служител“. Успешното прилагане на работата от дома доведе до нови очаквания за такива възможности и в бъдеще, за нов баланс между личен живот и професионална реализация, за разширяване на броя на професионалистите на свободна практика, за по-голям дял на гиг-икономиката. И фирмите трябва да доказват, че в тях индивидът ще постига по-значими резултати, без да губи идентичност. Предстои ни преминаване към по-кратка работна седмица. Все по-голяма част от реализацията на човека ще е извън организацията. Компаниите трябва да са атрактивни и в други сфери на човешкия живот. КСО или обществената отговорност вече е ключова за работодателския бранд, а компаниите ще стават все повече общности от съмишленици.
Според Силвия Пенева, управляващ партньор на „Делойт България“, най-важно е един човек да чувства, че има смисъл от неговия живот. Компаниите имат принос към постигане на това удовлетворение, благосъстояние и баланс между работа и личен живот чрез повишаване на доверието между служители, работодатели и клиенти и чрез етична корпоративна култура.
Пандемията ни показа, че всички живеем в глобален свързан свят и проблемите на едно общество се превръщат в проблеми на всички. Няма съмнения, че нашата планета е заплашена от самите нас. Сателитните снимки показват огромно намаляване на замърсяванията от краткото ограничаване на човешката активност, промяна в чистотата на въздуха. Страховете от рухване на свръх задлъжнелите икономики-гиганти ще донесат отрезвяване. Като отлични примери за грижа за околната среда могат да бъдат посочени политиките и действията на „Асарел-Медет“, „Аурубис“, „Солвей Соди“, „Овергаз“ за отговорно производство, залесяване, рекултивация на терени.
Кризата ни подтиква и да ускорим изпълнението на Целите за устойчиво развитие. Те вече са познати, но и не припознати. Добър пример е Стратегическият план на Българската мрежа за работа по Целите, но повече трябва да бъдат компаниите и институциите, които да поемат конкретни ангажименти.
Едно е сигурно: само устойчивият бизнес, базиран на доверие и непреходни ценности, може да просперира след огромните промени, предизвикани от пандемията. Само обединени, можем да се справяме с глобалните предизвикателства и да постигнем много повече.
