Живеем във времето след утрешния ден, когато немислимите постапокалиптични сценарии, свръзани с глобална пандемия, са реалност. Действителността се пренаписва и ние сме свидетели и участници в това. Социалните системи, които изграждат опорната мрежа на обществата са в процес на деконструкция, а познатият ни икономически ландшафт се преоформя под натиска на държавите, визионерството (или липсата на такова) на бизнес лидерите и нарастващите очаквания и изисквания на хората.
Заедно с предизвикателството да управлява тези промени, бизнесът е изправен пред преоткриване и трансформация на ценностите и на отношенията със заинтересованите си страни. И ако първите са свързани с вътрешни за него промени каквито са дигитализацията, трансформация на бизнес процесите, на работните отношения, финансова и оперативна гъвкавост, то вторите произтичат от ДНК-то на компаниите и степента им на свързаност и отговорност към обществото.
Според световното проучване на Edelman от юли 2020 г., над 80% хората очакват от бизнеса да реши както личните им, така и проблемите на обществото, а над 60% го посочват като надежден източник на информация и защитник, със способност за въздействие върху глобалните процеси, дори при пандемични кризи.
Бизнесът, в по-голямата си част, включително в България, отговори на тези очаквания, като осъзнато заработи като корпоративен гражданин за доброто на цялото общество, отказа се от печалбата като единствен двигател при вземането на бизнес решения. Все повече организации извън семейството на Глобалния Договор на ООН започнаха да припознават неговите непреходни принципи. Те са част от ДНК-то на компаниите, членуващи в Българската мрежа на ГД на ООН и определят степента им на свързаност и отговорност към обществото и начинът, по който управляват настоящите трансформации. Те се случват едновременно и на много нива – от базисната грижа за запазване здравето и живота на служителите до промяна в стратегиите и дори целите. Промениха се бизнес процесите и динамиката на работа с веригите на доставки, за да се постигане устойчивост, която да отговори на новите изисквания, включително екологични и социални, на заинтересованите страни.
Служителите се превърнаха в един от фокусите на промените: дигитализация на работните места и дейностите; преосмисляне на договорните отношения; хибридизация на някои от длъжностите. Отново излезе на дневен ред балансът между личен и служебен живот, който придоби нови измерения.
Промениха се бизнес процесите – наложи се динамично управление, непрекъснато адаптиране на производствените и маркетинговите планове, промени се динамиката на работа с веригите на доставки. Целта е постигане на устойчивост, така че продуктите и услугите да отговарят на новите изисквания, включително екологични и социални, на заинтересованите страни.
Очакванията компаниите не просто да заявяват позиция, но и да предприемат действия в отстояването ѝ, доведе до естествено отпадане на проекти, които са били резултат на „модно увлечение“. Същевременно продължават да се развиват програми, които са припознати като част от бизнес стратегиите. За компаниите от Българската Мрежа КСО е все повече устойчиво развитие и обществена отговорност към всички заинтересовани страни, начин на стратегическо управление, убеждение и разбиране, че те са част от цялостна екосистема.
В продължение на 10 години Българската Мрежа, която обединява компании и неправителствени организации, които са се утвърдили в своите сфери, но и работят за общия прогрес и създават модел за отговорно поведение. Целите за устойчиво развитие са кауза на Мрежата и веднага след тяхното приемане през 2015 г. компаниите-членове разпознаха актуалните проблеми, по които бизнесът може да въздейства и изготвиха Стратегически план с конкретни колективни действия, насочени към Целите. Днес, в края на 5 годишния стратегически план, успешните съвместни проекти на Мрежата показват, че отговорният бизнес е градивен и съзидателен, а устойчивото развитие е постижима цел. Нужно е само да се продължи напред.
_______
“Понятието КСО претърпява промени и от инструмент на индулгенция и принудителна благотворителност се превръща в инструмент, чрез който компаниите по света заменят държавата, заради намаляващата й способност да разрешава социалните проблеми в обществото.
Акцентът в КСО, наред с ползите на основния продукт на всяка компания, все повече е върху грижата за хората - служители и техните семейства, клиенти, местни общности, осъзнатата съпричастност, желанието за положителна и градивна промяна на настоящето, в което живеем, и бъдещето, което ни очаква. Дали тези усилия на компаниите са в правилна посока, ни показа връхлетялата ни пандемия. Тя още повече оголи азбучната истина, че най-голямото богатство на този свят са човешките взаимоотношения, добротата, уважението и помощта на човека до теб.”
Гергана Петровска, Мениджър Вътрешни комуникации, “Овергаз Мрежи”
_______
„Бъдещето на социалната отговорност е да става все по-интегрирана част от ДНК-то и от ценностите на успешните компании. Важно е също как тези фирмени политики ще се случват на практика - не чрез спорадични дарителски акции, а чрез проекти с дългосрочна добавена стойност и напредък по глобалните цели за устойчиво развитие.
Опитът от нашите социални инвестиции в Панагюрище показва, че това е правилният подход за устойчиво развитие и подкрепа на местната общност. Например, дарението ни за изграждането на залата трезор на Панагюрското златно съкровище продължава да привлича туристи към региона и да влияе позитивно върху малкия и среден бизнес, а инвестицията ни в общинското здравеопазване изведе Панагюрище на трето място по брой лекари на глава от населението в условията на пандемия.
Естествен социален приоритет за всяка компания сега са мерките за здраве и безопасност при работа, но също толкова важна, особено в условията на криза, според нас е програмата за мотивация на служителите. Ние ще продължим да подпомагаме и развиваме също проектите си в образованието, защото смятаме, че това е инвестиция в бъдещето с възможно най-голяма добавена стойност.“
Димитър Цоцорков, председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет”
_______
„Светът, който следва пандемията COVID-19, със сигурност ще бъде различен и вероятно по-съобразен с идеалите, изразени от милениалите и поколенията Z , а именно екологичните проблеми, образованието и здравеопазването. Блокирането на хората при първата вълна на COVID-19 през пролетта показа ясно, че прекомерното и неразумно потребление водят до замърсяване. Особено в София, за много кратък период въздухът стана значително по-чист. Това бе добър урок, че всички екологични проблеми днес са поправими и зависят изцяло от нашата воля – на бизнеса и хората.
Ето защо смятам, че корпоративната отговорност не е само етичното нещо, което трябва да се прави, това ще бъде очаквано за напред от служителите, партньорите и потребителите, като задължителна ценност в структурата на компаниите. За да бъдат успешни, те трябва да бъдат основани на искреност и да демонстрират истински ангажимент към по-доброто - индивидуално, на местно и глобално ниво.“
Александър Урманов, изпълнителен директор на "Екопак България"
