Представете ни членовете на Сдружението за модерна търговия?
Членовете на сдружението са 12 от най-големите търговци на дребно в България – социално отговорни компании, добри работодатели с над 23 хил. служители, големи данъкоплатци с важен принос за изсветляване на икономиката, инвестирали над 5 млрд. лв. Сред тях са международни компании като Billa, Deichmann, dm, IKEA, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, Pepco и Т Маркет и водещи български брандове като ПроМаркет, Фантастико и Хиполенд.
Да поговорим в числа: Какъв е общият брой на заетите в сектор “Модерна търговия”? Кои са магазините с най-голям пазарен дял у нас, с най-голям брой магазини, с най-голяма търговска площ?
НСИ не предоставя такава информация, но по косвени данни (брой заети в средните и големи дружества) може да се предположи, че заетите в сектора са около 70 хил. души.
При бързооборотните стоки най-голям дял от пазара на дребно в страната има „Кауфланд“, следван от „Лидл“, „Билла“ и „Фантастико“, а най-много магазини има „Билла“ – над 130. С най-голяма търговска площ при хранителните магазини е „Кауфланд“, а при нехранителните – IKEA и Mr. Bricolage.
Как се отрази извънредната обстановка, предизвикана от COVID-19 върху сектора?
При хранителните компании основната промяна е в поведението на потребителите – увеличаване на онлайн покупките, ограничаване на рисковете от заразяване с вируса, по-рядко пазаруване с акцент върху основните храни, компенсирано от по-високи количества и стойност на всяко пазаруване - което предизвика и нуждата от тяхното бързо адаптиране, но не промени плановете им за инвестиции и наемане на още служители. За разлика от тях, оборотите на търговците на нехранителни стоки бяха тежко засегнати, не толкова от пандемията, колкото от противоепидемичните мерки на правителството, и много от тях ограничиха или замразиха инвестиционните си планове.
Има ли търговски вериги, сред Вашите членове, които се възползваха от икономическите мерки на правителството и кои са предпочитаните мерки?
Част от търговците на нехранителни стоки се възползваха от мерките за запазване на заетостта като „60/40“, „Заетост за теб“ и „Запази ме“.
Смятате ли, че мерките на правителството са адекватни?
От компенсационни мерки в сектор търговия нямаше да има нужда, ако противоепидемичните мерки бяха адекватни. За съжаление, въпреки подкрепата от икономическия министър Лъчезар Борисов и неговия екип, не успяхме да убедим здравния министър и правителството, че когато затворят част от магазините, потокът от потребители не спира, а се пренасочва към останалите отворени магазини, което води до струпване на хора и, оттам - увеличава риска от разпространение на корона вируса. Частичното затваряне на магазини, включително в моловете, не е противоепидемична, а проепидемична мярка с вредни икономически последици. Вместо търговията да работи на пълни обороти и да плаща данъци, от които да се изплащат бързи и адекватни компенсации на наистина рисковите за разпространението на вируса бизнеси, секторът се нареди на опашката за компенсации. Не трябва да забравяме също, че затварянето на магазини нанася удар върху огромна част от икономиката по линия на веригата от доставки.
При разработването на компенсационните мерки пък станахме свидетели на неравнопоставеност между компаниите според техния мащаб. За разлика от малките и средни предприятия, големите могат да се възползват само от мерките в подкрепа на заетостта. Това постави част от големите търговци в тежка финансова ситуация. Забравя се, че големите компании имат и големи разходи, огромна част от които са фиксирани и не спадат, дори когато магазините им са принудително затворени. Затова нашето сдружение излезе с конкретни предложения. Първо, обхватът на мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП“ през НАП да бъде разширен и към големите компании. Второ, големите да получат допълнителна подкрепа от държавния бюджет, подобна на получаваната от средните предприятия по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Трето, да се разшири обхватът на програма „Запази ме“, като в нея бъдат включени и юристи, финансисти, служители за дистанционно обслужване на клиенти, охрана, поддръжка и т.н. Четвърто, редуциране на данък сгради и такса смет и замразяване на данъчните плащания за периода на затваряне на обектите.
Какво е съотношението към днешна дата между български и вносни хранителни продукти за групите стоки, които бяха визирани в постановлението на МС от април 2020 г.?
Действителността доказа тезата ни, че при криза конкуренцията и съпричастността работят по-добре от всяка държавна интервенция. Още в началото на кризата Сдружението за модерна търговия апелира към потребителите да изберат качествените продукти на българските фермери и производители, в знак на съпричастност и за да подкрепят нашата икономика. Големите търговски вериги предприеха и конкретни действия - разшириха асортимента си от български стоки и броя на българските си доставчици, започнаха масирани маркетингови кампании в подкрепа на българските продукти, организираха на свои паркинги пазари за дребните фермери. Всичко това доведе до запазването на сериозното присъствие на български продукти в магазините на големите търговци, което е видимо и с просто око. По наши данни, делът на българските храни е около две-трети. Успешното партньорство между търговците и конкурентоспособните производители обезсмисли опитите на държавата за административна намеса с незаконни непазарни мерки и напълно логично действието на постановлението не беше удължено след неговото изтичане в края на миналата година.
Каква година смятате, че ще изпрати секторът?
Година на несигурност – неяснотите около развитието на пандемията и ваксинирането, хаотични противоепидемични мерки, сериозни пропуски в компенсационните мерки, много неизвестни, свързани с парламентарните избори и пътя след тях.
В какво са съсредоточени усилията на Сдружението сега?
От създаването си сдружението работи активно за подобряване на условията за търговия и бизнес в страната. И тъй като сега основните предизвикателства пред бизнеса са свързани с пандемията, фокусът ни е към мерките на правителството. Иначе сме идентифицирали и имаме готовност да работим с всички наши партньори, включително БСК, по цял куп законодателни бариери пред бизнеса в много сфери – трудово, конкурентно, медийно, счетоводно и данъчно законодателство.
