21 точки за какво да внимаваме, за да не станем поредна жертва на политици измамници
Отново наближават избори – четвърти парламентарни избори за под две години. 24 партии и 7 коалиции се регистрираха в уречения от ЦИК срок за изборите на 2.10.2022 г. Тези формации, както и отделни политици, ще се борят за вота на всеки гласоподавател. Но как да разпознаваме кога политиците ни манипулират, кога ни лъжат откровено, кога просто искат да влязат в парламента, пък след това - и потоп?
За какво да внимавате в съдържанието на посланията?
- „Ще дадем пари за училища“. Не, политиците нищо няма да дадат. Те само преразпределят наши или на европейските данъкоплатци пари, събрани от данъците ни.
- „Ще вдигнем всички заплати“. На практика политиците могат да вдигнат само заплатите на държавните служители. Могат да повишат минималната работна заплата и максималния осигурителен доход и така да принудят компаниите да повишат възнагражденията, но това ще е административен ход, който няма връзка с производителността на труда и други фактори, и ще донесе куп други проблеми.
- „Някоя група хора са виновни, че държавата не се оправя“. Не, няма виновни групи хора. Това е само насъскване на едни групи срещу други. Само политиците са виновни, че обещават, а не изпълняват.
- „Като се откъснем от света, ще сме независими и силни“. Няма подобна вероятност. В глобалния свят всички зависим от другите. Даже и най-големите. Някои политици искат да ни откъснат от света, за да манипулират хората по-лесно.
- „Само здрава и силна ръка и еднолично управление ще реши проблемите“. Стандартна лъжа на политици, които искат да премахнат демократичните инструменти и да управляват еднолично и с неограничени пълномощия. Бяхме свидетели на подобен подход близо 12 г.
- „Ще направим специална програма, която да върне българите от чужбина“. Българите са отишли в чужбина, не защото е нямало „специална програма“, а защото политиците не изпълняват основното си задължение – да направят България нормална държава, където всички са равни пред закона, имаме равен старт и образование и липсва корупция.
- „Като вземем властта, ще ви оправим“! Не сме убедени кое е по-добре, дали да изпълнят това обещание, или не. И не се шегуваме.
За какво да внимавате в използваните комуникационни инструменти?
- Нови групи в социалните медии на името на политици или партии, чиито постове рязко започват да се появяват във фийда ви. И които имат огромно количество „фенове“. Ако нямате спомен целенасочено да сте ги харесали, най-вероятно са преименувани стари групи.
- Огромен брой нови покани за приятелства във Фейсбук. Не, не сте станали популярни. Троловете трупат реални хора за приятели, за да си пробутват политическата пропаганда по-лесно.
- Празни профили, имащи само цвете или котенце за профилна снимка, неочаквано задълбочено анализират енергийния микс и правят оценка и анализ на рисковете по-добре и от Пентагона. Не се притеснявайте, не са гении под прикритие, а тролове, които разпространяват опорки.
- Задължителни формати. БНТ и БНР са длъжни по закон да дават трибуна на всяка от партиите, борещи се за гласовете на хората. Длъжни са и няма как да откажат на никого, дори и да говори глупости, че Земята е плоска, а извънземните ни управляват. Тук разчитаме на професионализма на журналистите, които не трябва да допускат да се говорят глупости или лъжи.
- Платени интервюта. Някои медии коректно отбелязват кога едно интервю или политическа хвалба е „поръчана“. Оглеждайте се за надписи „политическа реклама“ или други обозначителни знаци.
- Лични нападки. Един от най-гнусните и вулгарни прийоми в политическите кампании. Ако видите някой да обсъжда сексуалния живот на опонента си, значи няма какво друго да изрови за него.
- Гушкане. Комуникационен прийом, придобил известност през последните 12 години. Характеризира се с опити да се демонстрира близост до хора, с които иначе политикът няма нищо общо. Изразява се в силно притискане на тяло в тяло, понякога мляскане по части от главата. Използва се само от изключително нахални популисти, за които уважението на личността не съществува.
Как да различавате различните психологически похвати?
15. Уотабаутизъм – отклоняване на отговорност за решаване на един проблем, като се посочи друг. Например, при въпрос кой нареди да се платят 60 милиона на футболен съдия, да се отговори с „А Вие какво направихте с рекламата на туризма, а?“
16. Числова логорея – непрекъснато хвърляне на числа в публични изказвания без анализ или с изопачени заключения, изготвени само да заблуди масовата аудитория. Колкото по-гръмки, толкова по-трудно е да се проверят. Отделихме 100 милиона за едно, а след това 300 милиона за друго, а след това 600 милиона за трето. А дали точно толкова трябват, няма как да се провери.
17. Изключително бързо говорене. Така лъжите, вкарани в изреченията, ще минат незабелязано и журналистите или гостите няма да могат да реагират.
18. Монологизъм. Превръщане на нормално интервю, което предполага въпроси и адекватно отговаряне, в непрекъснат монолог от цитиране на предварително заучени опорки. Понякога и охраната не може да спре подобно излияние.
19. Подмяна на тема. Питат ги за едно, те отговарят за друго. Използва се за избягване на неудобни въпроси, знаейки, че времето ще изтече.
20. Отговаряне с въпрос. „Защо Ви обвиняват, че сте присвоили милиони?“ Отговор: „А Вие защо мислите ме обвиняват?“
21. Позоваване на имена. Често низшите духом си приписват приятелства с известни личности, само и само да изглеждат по-важни и имат стена от снимки с тях. Меркел, Блеър, Тръмп, Брат Пит, подмятането как си споделят информация с Берлускони трябва да прикрие факта, че няма и грам желание да се свърши полезна работа.
Има и много други. Но това е поне едно добро начало да се ориентирате в предизборната говорилня. И да не допуснете да Ви манипулират. Имаме нужда от критично мислещи и помнещи поне близкото си минало будни граждани.
Идват избори. Мислете! И гласувайте!
__________
Центърът за анализи и кризисни комуникации е създаден през м. септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков. Центърът има за цел създаване на анализи и прогнози за комуникационни кризи, оценка на потенциалните комуникационни рискове, препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.
Доц. д-р Александър Христов е управляващ директор на „Параграф 42“ – PR агенция, профилирана в измерването и оценката на ефективността в комуникациите, редовен преподавател е в УНСС, води курсове по PR и в НБУ. С PR се занимава от близо 20 години. Зам.-председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА).
Любомир Аламанов - основател и управляващ директор на SiteMedia, работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. За този период той е ръководил проекти за Coca-Cola, Microsoft, HP, Telenor, Lidl, Beiersdorf, Nestle, Siemens и мн. др. Проектите и кампаниите, в които е участвал, са спечелили повече от 100 национални и световни награди. Един от създателите е на БАПРА и неин пръв председател.
Даниел Киряков е мениджър „Комуникации и връзки с институциите“ на Американска търговска камара в България. Той е експерт по комуникации, корпоративна социална отговорност и връзки с институциите, с над 16 г. опит. Бил е член и председател на Етичната комисия към Българското дружество за връзки с обществеността (2014– 2020 г.).
