Законопроектът за управление на отпадъците е поредният, за който не е направена оценка на въздействието, нарушава конкурентната среда и създава макроикономически проблеми, обясни Димитър Бранков, заместник-председател на БСК по време на пресконференция, на която присъстваха Политими Паунова от Българска асоциация на металургичната индустрия; Иван Груйкин - представител на Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали и тяхното рециклиране, Владимир Димитров и Храир Вахрам - представители на Българската асоциация по рециклиране.
Изискването, фирмите да се разполагат в населени места с общи устройствени планове, нарушава принципите на пазарната конкуренция и поставя под заплаха нормалната работа на сектора за рециклиране и основните предприятия от металургичната промишленост с всички последствия за приходната част на бюджета, платежния баланс и съкращаването на работни места.
„Дейността на фирмите в сектора е нарушена и от създадения правен вакуум, между сега действащия закон и този, който предстои да бъде приет от Народното събрание, коментира Иван Груйкин, представител на Гражданската инициатива. „Нито една фирма за търговия с черни и цветни метали няма потвърждение, че отговаря на новите изисквания на Закона за управление на отпадъците, тъй като до 15.02.2012 г., фирмите, трябваше да внесат документите си за прелицензиране в икономическото министерство", обясни и Владимир Димитров от БАР. Над 2000 фирми за търговия с черни и цветни метали и тяхното рециклиране са представили в МИЕТ, посочените в закона документи за легализиране на площадките си или са заявили заличаването им от лиценза си, съгласно Закона за изменение и допълнение на ЗУО. „На последното заседание на Междуведомствената комисия са заличени 452 площадки", съобщи Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ.
Останалите над 1500 уведомления и заявления трябва да бъдат разгледани от Междуведомствена комисия, след което по предложение на Комисията, министърът на икономиката, енергетиката и туризма ще реши кои от площадките отговарят на новите нормативни изисквания и ще могат да продължат дейността си и кои площадки ще бъдат закрити. Фирмите трябваше да докажат със скици или удостоверения, че площадките им са разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение.
„Положителният резултат от проверките на междуведомствената комисия и на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обаче, ще осигурят краткотрайно спокойствие на търговците, чиито площадки отговарят на наскоро въведените законови изисквания", допълни Иван Груйкин.
Новият законопроект за управление на отпадъците, който се разглежда на второ четене в Комисията по околна среда и водите в Народното събрание, предвижда, в 6-месечен срок от влизането му в сила, лицата, извършващи дейности с черни и цветни метали да стартират нова административна процедура пред министъра на околната среда и водите за замяна на лицензите с разрешения. Все още няма яснота какви точно изисквания за дейностите с ОЧЦМ ще залегнат в новия проектозакон. „Тази несправедливост и неяснота в политиката на управляващите към фирмите в бранша създава атмосфера на несигурност, която ще принуди голяма част от бизнеса да пренасочи инвестициите си в съседни държави и ще доведе до закриване на близо 14000 работни места в България.", коментира Храир Вахрам от БАР.
В момента в България има лицензирани около 2400 площадки за отпадъци, в които бизнесът е инвестирал близо 1,136 млрд. лева, на които се извършват всички дейности, в това число събиране, третиране и рециклиране на отпадъци. За 2010 г., фирмите в бранша са внесли в държавния бюджет около 30 млн. лева корпоративен данък, 25 млн. лева данъци, такси и осигурителни вноски на близо 20 270 пряко заети в бранша.