Водещ: На заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество се очаква да бъде обсъден проектът за промени в Закона за държавния фонд за гарантиране на държавната пенсионна система, така наречения Сребърен фонд. Опозицията в лицето на БСП, категорично изрази несъгласие с предложението за използване на средства от Сребърния фонд за закупуване на Държавни ценни книжа. Синдикатите поставят въпроса за процент на средства, които да се използват от Сребърния фонд. Т.е. те настояват да не бъдат 70 %, каквото е едно от предложенията, а 50 %. Г-н Данев, каква позиция ще отстоява бизнесът на днешното заседание на Тристранния съвет и с какви аргументи?
Божидар Данев: Първо, ние трябва да уточним защо, основните обвинения, които имаме Министерство на финансите към Фонда, защо има толкова ниска доходност, къде се крият, към кого са насочени тези обвинения. Тъй като управлението на този фонд е от самото Министерство на финансите. Председател на Надзорния съвет е министър Дянков, зам.председател е министърът на труда и социалната политика, членове на този Надзорен съвет са зам.министъра на финансите - Боряна Пенчева и още двама държавни служители и само един представител на синдикати, и един представител на работодателите. Така че, ако има някой виновен за ниската доходност на пенсионния фонд, Сребърен фонд, тъй наречения, виновно е самото Министерство на финансите. Има един деликатен момент, който никой не иска да го спомене също, че парите на практика са внесени на минимален депозит, на ниска ставка в БНБ. Но от своя страна БНБ е разигравало тези пари, като е купувало държавни ценни книжа, което е можело да прави самия фонд. И тази доходност, която са направили от БНБ е преведена в бюджета на страната ни, т.е. на практика държавата е национализирала дохода на Сребърния фонд и той няма да бъде изразходван за пенсионерите, а ще бъде в бюджета разходван. Т.е. имаме една скрита национализация на доходността на фонда и може би целенасочено Управителният съвет на фонда ги е сложил на тази ниско доходна депозитна сметка в Националната банка.
Водещ: Правите това уточнение, защото всъщност ниската доходност на парите в Сребърния фонд е основният аргумент за предложенията за промени.
Божидар Данев: Да не забравяме, че това не е прецедент. Това не е прецедент. На практика, знаете че Закона за Сребърния фонд беше заобиколен, след като се направи държавна компания за приватизационни процедури. Така че средствата от приватизацията, както трябваше по този закон да влезе също за пенсионерите, за Сребърния фонд, бяха насочени отново към бюджета. Т.е. ние имаме едно погрешно управление на фонда, заобикаляне волята на законодателя, ощетяване на практика на сегашните и бъдещите пенсионери и обсебване на парите за нуждите на бюджета. Това е първата част. Втората част, за която говорим, да, парите трябва да бъдат влагани. Мисля, че вчера имаше една много знаменателна публикация, в която зам.председателят на Националната банка, каза че по негов съвет е предлагано тези пари да бъдат вложени в ценни книжа на Германия, с едногодишен срок, защото това ще донесе 15 % доходност на фонда.
Водещ: Как оценявате това предложение?
Божидар Данев: Естествено, че би трябвало да се направи. Това е Националната ни банка, това са най-големите ни специалисти в областта на управление на финансови средства. Така че и отиваме вече към следващия момент, за който си говорим – дали те трябва да бъдат вложени за държавни ценни книжа? Подобни финансови гимнастики правеше и Гърция на времето, Соломонбрадърските гимнастики, за да може да влезе Гърция в Еврозоната. Ако си спомняте по подобни гимнастики беше осъден, тъй наречения Ицо Салфетката – за „Агробизнесбанк” в Пловдив. Когато той даваше собствени средства, които да влязат на банката заеми, за да могат да влязат след това в капитала на банката заобикалящо. Т.е. ние самото на Министерството на финансите е емитент на ценни книжа, а то самото си ги купува чрез фонда.
Водещ: Това, според вас, е неефективно и крие рискове?
Божидар Данев: Не, не е ефективно. Според мен, това нещо се наблюдава от международните институции. Това означава, че спада държавния резерв, това означава че ще се повиши риска на страната, косвено може би ще намали рейтинга на страната. И косвено може би ще доведе до увеличаване на лихвените проценти на кредитните ресурси насочени към бизнеса. Това означава загуба на работни места, това опасност за българската икономика, която е в едно, в момента бих казал, деликатно положение в опита си да преодолее кризисните явления.
Водещ: Освен, че на днешното заседание на Тристранния съвет, разбираме че няма да дадете своето съгласие за влагане на средства от фонда в държавни ценни книжа, ще направите ли и конкретни предложения?
Божидар Данев: Ние предлагаме добро решение. Ние предлагаме в момента България може спокойно да емитира в глобални ценни книжа, глобални облигации, в които има добра цена може да се постигне на международните пазари. И по този начин да се наберат средства за погасяване, т.е. на практика да се преструктурира държавния дълг, който трябва да се плати януари 2013 г. Т. е. ние даваме и предложения за решения и да се прекрати тази практика, разбира се, на национализация на средства, да се променя волята на законодателя. И парите да останат, евентуално, за попълване на пенсионните плащания и основно да бъдат насочени към пенсионерите, които знаем, че една много сериозна, ако мога да кажа, икономическа язва в съществуването ни, в общата социална политика.
Водещ: Имате ли вече индикации, как вашите предложения ще се приемат?
Божидар Данев: Сега мисля, че слушах министър Дянков. Неговата агресия е малко понамалена, т.е. 70 % от тези средства да бъдат вложени, сега за 30% говори. Министър-председателя, като че ли още е поомекнал,той е казал 20% да бъдат ползвани от тези средства. Да видим. Мисля, че разумът е тези средства да бъдат оставени в Сребърния фонд и да бъдат инвестирани във висока доходност.
Водещ: Което е в прерогативите на Министерство на финансите, нали така?
Божидар Данев: Не, аз мисля, че това е в прерогативите на законодателя. Законодателя трябваше да постави въпроса, трябва да се направи оценка на въздействието, което никога не са правили, за съжаление, при промяна на законовите актове. Защото това не може да стане без промяна на законовия акт. Тук да видим зрелостта на нашия парламент. Да го видим дали ще е съгласен с подобни промени, дали ще позволи подобни транзакции да бъдат извършвани, дали ще иска да се промени неговата воля. Трябва всички тези неща да бъдат направени с оценка на въздействието. Т.е. отсега да се каже какво ще е въздействието и този, който прави тази оценка да носи политическата отговорност. Да не би това, което ние прогнозираме да се осъществи какво става след това.
