613 лв. трябва да стане най-ниското възнаграждение за медицинските сестри според договорките за 2013 г.
Сериозен ръст на минималните осигурителни прагове за 2013 г. в някои сектори са договорили работодателите и синдикатите, показват последните данни на Българската стопанска камара за хода на преговорите. Това означава, че почти 200 000 българи ще трябва да се осигуряват върху по-висока база догодина въпреки притесненията на бизнеса, че това ще доведе до нови съкращения.
Най-сериозно е увеличението при производството на медицински и зъболекарски инструменти и средства (дейностите в зъботехнически лаборатории) - 19.5%. Това е значително повече в сравнение с най-голямото увеличение, постигнато за тази година - 14.2% ръст в туризма. То обаче засяга съвсем малък кръг специалисти - 2900 души. При това сумата е сравнително ниска - 395 лв.
Сериозни промени има и в други сектори на здравеопазването. Не е ясно как болниците ще посрещнат новия осигурителен праг за медицинските сестри. За догодина той е 613 лв., а ръстът е 8.1% спрямо 2012 г. Увеличението ще засегне 23 210 души. Наскоро беше подписан нов колективен трудов договор в здравния сектор и той предвижда лечебните заведения без дългове да вдигнат стартовата заплата на сестрите от 440 лв. на 540 лв.
Директорите твърдят, че с ръста ще се справят 60% от клиниките, а останалите имат прекалено много дългове и не могат да си го позволят. Не е ясно как в такъв случай ще осигуряват сестрите на цели 613 лв. 13.6% е увеличението на праговете за началници на клиники и болнични отделения. Така средният минимален доход за осигуряване за тях става 950 лв. Това увеличение ще засегне 2277 заети.
Увеличение над 7% има и в някои от секторите с много заети. 9.4% е повишението на праговете в растениевъдство, животновъдство и лов. Заетите над 55 000 души тук ще се осигуряват на минималната сума 473.10 лв. 10.4% пък повече е минималната база в производството на облекло, което дава работа на 93 737 българи. 7.4% е скокът в производството на хартия, където са заети 9489 души.
При първото постигнато споразумение за 15% увеличение в някои сектори на леката промишленост, където работят почти 100 000 души, бизнесът възропта, че то ще доведе до фалит на малки предприятия и допълнително свиване на вътрешното потребление. Не малко сектори догодина ще имат минимална промяна. В жп транспорта например праговете остават замразени на тазгодишното си ниво. Същите остават праговете и за заетите в ремонт на компютърна техника, лични и домакински вещи.
Според справката на БСК към май 2012 г. минималните осигурителни прагове засягат 1 882 447 работещи у нас, а средният им осигурителен доход е 609.08 лв. Където липсват синдикални и работодателски организации, или пък не се постигне договорка, социалният министър налага административно увеличение. Засега не е ясно как ще подходи по въпроса Тотю Младенов. По закон той трябва да наложи промяна със средния процент от договорките за всички сектори, но Младенов е ползвал и други варианти - например актуализация с ръста на инфлацията. Окончателно праговете трябва да бъдат договорени до 20 август.
Макар че участват в преговорите, работодателските организации принципно са против минималните осигурителни прагове, тъй като в голяма част от дейностите те се налагат административно поради липса на договорки или пък не се отчита финансовото състояние на отделните предприятия, което в крайна сметка съсипва малките и средните предприятия. В увеличението на праговете синдикатите виждат възможност да се извадят на светло доходи, които иначе работодателите дават под масата.
