Как изглежда нашенският пазар на труда на прага на есента? За да не затрудняваме уморената от жегите мисъл на читателя, ще погледнем само три показателя, които ни подава Националният статистически институт (виж илюстрацията вдясно). А ако разширим периода на сравнение, нещата започват да изглеждат още по-тревожно. Защото се оказва, че за последните девет години точно в 2012 година имаме най-малкия брой заети и най-големия брой безработни. На всичкото отгоре нищо не подсказва, че до края на годината ситуацията ще се промени в положителна посока. И тъй, по-лесната работа я свършихме - нарисувахме „картинката". По-важният въпрос е какво правим оттук нататък?
От този кръстопът имаме поне три изхода
Първи изход - „снишаваме се" и чакаме кризата сама да си отиде и пазарът на труда да се оправи от само себе си. Да му мисли НОИ как едновременно ще намалява дефицита си и ще плаща все повече обезщетения за безработица.
Втори изход - изстискваме това, което може да се изстиска от бюджета (или от министър Дянков) и надуваме докрай субсидираната заетост (тук трябва да се внимава договорите на наетите безработни да не вземат да изтекат преди изборите!).
Само че и в двата случая трайният ефект върху пазара на труда ще бъде почти един и същ - разходите са направени, а устойчивите работни места ги няма. Няма и как да ги има, защото те се създават не със субсидии от бюджета, а с инвестиции от работодателите. По този повод отново викаме на помощ родната статистика, според която по средата на настоящата
година у нас има 102 000 работодатели.
Те управляват около 367 000 предприятия, от които над 337 000 (около 92%) имат по-малко от деветима работници, т.е. това са т.нар. микропредприятия (данните за предприятията са за 2010 г.) Точно те са най-уязвимата част от пазара на труда. Особено в условията на криза дори и една „настинка" може да ги умори
А поводи за настинки -дал господ! Вече на всички са ясни най-честите проблеми, с които те се сблъскват - бавните и тромави процедури по старта им; немалките разходи, които трябва да бъдат направени за започване на дейността, и то преди да започнат да идват приходи; на практика различното внимание, което банките отделят на исканията за кредити на „малките" и на „големите".
В същото време успешните примери на насърчаване на микропредприятията по света подсказват нови подходи и решения, които не се дискутират у нас. Един от най-сериозните практически проблеми, който връзва ръцете на огромната част от тях, е създаденият административен режим при старта на дейността им.
Предприемачът не само трябва да вложи немалко пари, за да създаде работната среда (помещение, машини, съоръжения, материали, стоки и др.), ами и трябва да се бръкне дълбоко, за да плати . и то предварително, всички такси, разрешителни, лицензни и др. Точно в този момент голяма част от хората се отказват от идеята си за малък бизнес. И обществото губи няколко работни места, а вместо това „печели" няколко нови безработни. А изход има. В редица страни с традиции в самонаемането са „обърнали" схемата.
За голям брой от стопанските дейности, извършвани от самонаетите, посочените разрешителни трябва да са налице и таксите за тях трябва да са платени не преди да започне самата дейност, а 6-8 месеца след това
Сметката е добре направена и устройва всички -повечето от мераклиите решават да поемат риска на предприемачеството; имат време да изкарат някой лев, за да изпълнят изискванията на законите, а държавата пак си взема своето.
Тогава защо, дявол да го вземе, най-после не опитаме третия изход от кръстопътя, на който се намира пазарът на труда?
