Осигурителни вноски за 3.32 млн. лв., които би трябвало да платят работодатели и физически лица, ако декларират реални заплати и доходи, са установили данъчните само от февруари 2011 г. до края на декември м.г. Това показват данните на НАП за т.нар. ревизии по аналог за осигурителни вноски, които бяха въведени като правна възможност с промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в началото на февруари м.г.
При ревизиите по аналог се вземат предвид декларираните осигурени лица и осигурителните вноски в едно предприятие, които се сравняват със същите осреднени данни на няколко други подобни по големина, вид дейност, производство и т.н. фирми.
При съществени разминавания данъчните могат да принудят работодателя да плати осигуровки върху по-високи заплати от декларираните. При физическите лица се гледа дали декларираният доход отговаря на стандарта на живот, покупките на имущество и т.н. В тези случаи установяването на разминаванията е много по-лесно, споделят опита си данъчните.
За по-малко от година са правени ревизии за осигурителни вноски по аналог на 58 физически лица и 67 юридически. Приключилите са съответно 34 и 46. Установеното разминаване между реално декларирани изплатени и получени възнаграждения е довело до искане в хазната да бъдат довнесени 3 319 148.18 лв. Допълнително за установените доходи трябва да се плати и данък общ доход в размер на 10%.
Най-некоректен се оказва бизнесмен от Велико Търново. Той трябва да внесе 940 000 лв. под формата на осигуровки за възнаграждения, които според данъчните би трябвало да е дал под масата, тъй като отговарят на възнагражденията, платени от негови конкуренти с подобни икономически показатели.
В Бургас пък физическо лице ще трябва да внесе над 9300 лв. за осигуровки, след като ревизията на данъчните е установила, че би трябвало да е получил по-високи доходи от декларираните за дейността му и стандарта му на живот.
За тази година данни няма, тъй като ревизиите са продължителни. Много от решенията се обжалват и засега няма нито едно съдебно решение за потвърждаване или отхвърляне на резултатите от ревизиите, за да се знае дали ще продължат да се правят по същата методология, или ще се наложат промени в нея и в закона. "Отказване обаче няма да има и тези ревизии тепърва ще набират скорост. Опитът от ревизиите по аналог за данъци, който е от няколко години, доказва, че полза от тях има", категорични са от НАП.
Ревизиите по аналог за осигурителни вноски бяха въведени в закона с цел да излязат на светло част от средствата, плащани под масата. Подобни ревизии за данъци има от 2005 г., когато е създаден Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. При тях вече има утвърдена съдебна практика, която почти винаги е в полза на данъчните.
За ползата от аналоговите проверки има рядко единодушие между работодатели и синдикати. "Това помага на бизнеса в борбата с нелоялната конкуренция, но е много важно какви фирми ще се вземат за аналог. Не може да се сравняват например малки с големи", обясни изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.
ОПИТ
Първите, които бяха подложени на ревизия за осигуровки по аналог, бяха футболните клубове. Там от години се знае, че футболистите получават в пъти повече от декларираните си доходи. През 2009 г. те бяха подложени и на данъчна проверка, при която след аналогия с приходи и възнаграждения в други професионални клубове, някои от тимовете от А група трябваше да внесат допълнително налози с лихвите в размер на 7.8 млн. лв.
Шефът на НАП Красимир Стефанов съобщи, че при тази проверка в БФС са открити анекси към договорите на футболистите за възнаграждения от 10 до 100 пъти по-високи от декларираните. А играчите масово са били осигурявани на 220 лв., колкото беше минималната заплата тогава. От НАП обаче можеха да събират само данъка върху тези суми, не и осигуровките поради липсата на законодателната възможност, въведена през 2011 г.
