28.09.2012

За последните 10 години глобалният пазар на биопродуктите се е увеличил 3 пъти. В момента той се оценява на около 60 млрд. щ.д., докато през 2000 година пазарът е бил на стойност около 8 млрд. щ.д. Почти половината от биопродуктите се консумират в САЩ и Канада. Това са най-големите пазари в света. ЕС консуира 40 на сто от биопродукцията.

Информацията беше представена днес, 28 септември 2012 г., на пресконференция в БСК, в която участваха Георги Шиваров – заместник-председател на Българската стопанска камара, Донка Михайлова – кмет на община Троян, и проф. Димитър Хаджиниколов – фондация „ФАЕЛ“.

Повод за пресконференцията е предстоящото провеждане на Дни на биоземеделието "БИО ТРОЯН 2012", в периода 5-7 октомври 2012 г., на територията на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в с. Орешак (общ. Троян). Освен изложба-базар на биохрани и традиционни продукти, в рамките на Дните на биоземеделието ще се проведе (на 5 октомври) и семинар на тема „Биоземеделието – една печеливша възможност?”. Експерти от МЗХ, научни институти и неправителствени организации ще проведат дискусия и ще представят данни за състоянието и перспективите пред биоземеделието. Дните на биоземеделието се организират по повод празника на гр. Троян – 14 октомври (Петковден), а целта им е да привлекат вниманието върху тази производствена ниша на българския пазар, вкл. върху експортния потенциал на биопродуктите.

Амбицията на организаторите на форума - Община Троян и Фондация "Фаел", е "БИО ТРОЯН" да се превърне в традиционно място за срещи между производители, търговци и потребители на биопродукти, като нова форма за насърчаване на биоземеделието.

Г-жа Донка Михайлова и проф. Димитър Хаджиниколов защитиха избора на Троян за домакин на изложението с аргумента, че общината има добре развито планинско животновъдство и земеделие, което е най-подходящо за биоземеделие (примерът на Швейцария, използването на техния опит). Освен това, в Троян има утвърдена научна база – в града се намира Институтът за планинско животновъдство и земеделие, който развива не само научни изследвания, но и производство на биохрани. Общината има сравнително добра инфраструктура, включваща и уникалния изложбен център на НИХЗИ в с. Орешак. Не на последно място, съществува тясната връзка между биоземеделието и екологичния туризъм, който също има добри перспективи в тази част на Стара планина.

Според зам.-председателя на БСК Георги Шиваров, необходимо е да се разработи нова дългосрочна стратегия за производството на биопродукти и за насърчаване на техния експорт, която да обхваща периода 2014 – 2020 г. Чрез тази стратегия трябва да се обвърже дейността на национално ниво с финансирането по линия на европейските структурни фондове и общата аграрна политика. Тя трябва да служи като ориентир при участието на нашето правителство в процеса на взимане на решения в ЕС в областта на земеделието, производството на храни и други биопродукти. Подкрепата трябва да има комплексен характер, да не се ограничава само до подпомагане на фермерите, а да включва и подпомагане на предприятията, занимаващи се с преработката на биологичните суровини до крайни продукти, а също и с експорта на български биопродукти. Част от тази подкрепа трябва да бъде чрез маркетингови експортни програми по отделни продукти или продуктови групи. "БСК е готова да даде своя принос за разработването и общественото обсъждане на една такава стратегия", декларира Георги Шиваров.

От икономическа гледна точка, основното предимство на биоземеделието е в три направления:

  1. Чрез него може да се създаде устойчив поминък за селското население в планински и полупланински райони, които не са подходящи за крупно аграрно производство;
  2. Развива се успешно на малки участъци земя, които преобладават у нас;
  3. Не се нуждае от големи капиталовложения, които липсват у дребните собственици на земя.


Това може да доведе до връщане на хората в селата, особено на млади фермери, желаещи да се ангажират с биоземеделие. Важно е да се знае, че в почти 200 села у нас вече не е останал нито един постоянен жител.

Развитието на биоземеделието би променило и структурата на аграрното производство и на експорта в полза на традиционни отрасли като производството на плодове и зеленчуци, месо, мляко и млечни произведения.

В момента в аграрния ни експорт доминират житните растения и маслодайните семена. На тях през  2010 г. са се падали около 40% от експорта ни.  Делът на пресните и преработени плодове и зеленчуци е само около 10% от аграрния ни експорт, а на мляко и млечни произведения – около 5%.

По-активното преминаване към биоземеделие би повишило и усвояването на средствата по Програмата за развитие на селските райони (ос 2). Там сега има значителни неусвоени средства (през 2011 г. са усвоени 18 млн. от предоставените за агроекология 300 млн., по данни на земеделския министър Найденов).

През следващата финансова рамка Европейската комисия предвижда още повече средства да се отделят за биоземеделието.

Какво пречи?

Разпокъсаността на производителите – вече няколко хиляди българи са стартирали преход към биоземеделие, но това са основно дребни стопани. Затова у нас само 0,5% от обработваемата земя се използва за биоземеделие (2010 г.).

Липса на дистрибуционни канали и мрежи. Биопродуктите у нас се разпространяват основно чрез големите търговски вериги, но тези продукти са най-вече от внос.

Слабо развитие на биоживотновъдството. През 2011 г. у нас има регистрирани 911 биоговеда, в Естония – 22,5 хиляди. Все пак, обаче, има известен напредък, тъй като през 2010 г. биоговедата са били общо 364. През същата година няма регистрирана нито една млечна крава по този показател, докато в Полша са регистрирани 19 хиляди. У нас са регистрирани общо 161 свине, в Унгария – около 4 хиляди. Най-добър показател имаме при овцете – около 7 хил., но това са само 0,005%.

Все още слабо участие на преработващата промишленост. У нас в края на 2010 г. са регистрирани 21 преработватели на биоплодове и зеленчуци, а в Чехия - 45. Ние имаме само 5 регистрирани преработватели на мляко и само 1 на месо. През 2011 г. страната ни е произвела 144 тона биосирене, а Полша - 1200 тона.

Свитият вътрешен пазар. За сравнение, годишно всеки жител на Дания потребява биохрани на стойност 144 евро, швейцарецът - 110 евро, а българинът - 0.7 евро!

Дата: 28.09.2012

Източник: БСК

Прочетено: 4240