Очакванията на представителите на синдикати и бизнеса е и тази година България да остане на дъното на социалните класации в Европа, а достигане на средноевропейските нива на доходи ще е възможно чак след 2030 г. В разговор пред bTV с Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ Подкрепа и Димитър Бранков, заместник председател на БСК, стана ясно още, че статистиката за безработицата у нас е силно изкривена и има няколко странични фактора, които й влияят.
Според Бранков, ако приемем, че средното ниво на доходите в Европа е 100%, то България е на около 43% от това. „Да достигнем средноевропейското ниво ще е възможно чак след 2030 г. – 2035 г. при най-добрите сценарии за развитие на производителност на труда”, категоричен е той.
Димитър Манолов обясни, че хората, които се препитават извън страната изменят данните за безработицата. „Когато те не участват на българския трудов пазар нивата на безработица изкуствено спадат. Когато се върнат от там където са, то тогава те пак изкуствено го товарят. Практически те не участват в заетостта, но се появяват в статистиката. Това води до изследване на неверни показатели”.
Въпреки различните и непостоянни данни факт е, че безработицата е висока, а официалните данни дори не включват хората, които са обезкуражени или никога не са били на пазара на труда. Бранков допълни, че обезкуражените са хора, които не търсят работа, защото не вярват, че могат да намерят. „ По този начин стигаме до числото от 18% реална безработица. При пика през 2007-2008г. т. нар. реална безработица беше под 10%. При младите хора до 25 години, говорим за числа над 40%. Почти всеки втори младеж не работи и не учи”, обясни той. Манолов допълни, че методиката изпуска човешкият контингент, „на който и през ум не му минава да търси работа, нито да учи занаят”.
Очакванията за тази година са съобразени с факта, че е година на избори, а бюджетът на страната е заложил по-висока безработица. „Очакванията на министерство на финансите и на закона за бюджета е допускането, че безработицата ще расте. 12.4% е официалната безработица по данни на Евростат”, допълват от стопанската камара.
Специалистите заявиха, че системата на валутен борд, която дефинира паричната политика на България, оказва натиск върху пазара на труда. За да се преодолее е нужна промяна в трудовото законодателство, инвестиционни режими и проекти в енергетиката и инфраструктура.
вж. ВИДЕО
