Според решение на Административния съд в Ловеч таксата за битови отпадъци в Ловеч е назоконна. В следствие на което бе отменено решение № 265 от 21.12.2012 г. на Общински съвет Ловеч, който е осъден да заплати на Областен управител на област Ловеч разноските по делото.
Решението е мотивирано с факта, че не е ясно по какъв начин е била определена таксата. Калкулирането на самата такса трябвало да отразява действително направените разходи от страна на Общината при обслужване на битовите отпадъци, а подробни разчети за посочената крайна сума липсвали в приетото от Общинския съвет решение.
Областният управител на Ловеч Ваня Събчева вкара в съда решението за такса битови отпадъци на Общински съвет в Ловеч, след като ловешкият парламент отказа да се вслуша в предупреждение й, че тя е незаконосъобразна.
Не че не се вслуша в предупреждението й, но при повторното обсъждате на таксата Общински съвет - Ловеч реши да увеличи с 200 000 лв. разходите по снегопочистването на общината и годишният размер на налога за битови отпадъци за 2013 г. нарасна на 2 919 398 лв.
Административно Дело № 4 от 2013 г. завърши. Административен съд Ловеч постанови отмяна на Решение № 265/21.12.2012 г. на Общински съвет Ловеч и осъди Общински съвет Ловеч да заплати на Областен управител на област Ловеч сумата от общо 170 /сто и седемдесет/ лв., от които 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за явяване по административни дела и 20 /двадесет/ лв. такса за съобщаване на оспорването чрез обявление в Държавен вестник.
Решението може да се оспорва с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Поредната сага по определяне на Такса битови отпадъци започна с приемането на спорното решение от съветниците на 27 ноември 2012 година. Предложението за именно това решение беше на кмета на община Ловеч Минчо Казанджиев. Градоначалника предложи на съветниците ТБО да се определя както и до сега – на база данъчна основа, независимо от факта, че Ловеч разполага с депо за твърди битови отпадъци и кантар, измерващ количествата приет боклук.
След сигнал на Данчо Заверджиев до Областен управител, губернатора върна за ново разглеждане спорното решение. На 21 декември 2012 година, по-голямата част от съветниците не се съобразиха отново с мотивите и приеха повторно решението с малка актуализация.
Областният управител Ваня Събчева вкара делото срещу това решение в съда и го спечели.
Прилагаме пълния текст на решението на Административен съд Ловеч:
Административно Дело
№ 4 от 2013 г.
Предмет: Дела по ЗДС, ЗОС, ЗМСМА и ЗАдм
Жалбоподател: ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ ЛОВЕЧ
Ответник: ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЛОВЕЧ
Съдия Председател и докладчик: МИРОСЛАВ В. ВЪЛКОВ
Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Ловеч, 22.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря А.А. и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм.дело № 4/2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 179 от Административно процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 45, ал. 11 от Закона за местното управление и местната администрация/ЗМСМА/ и чл. 32, ал.2 от Закона за администрацията/ЗА/.
Образувано е по оспорване на Областния управител на област Ловеч /обективирано в Заповед № РД-07-4/04.01.2013г./ на Решение № 265/21.12.2012 г. г. на Общински съвет Ловеч.
По подробно изложени съображения за немотивираност се иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуален представител поддържа жалбата на посочените в нея основания. Навежда доводи в тази насока. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по делото – Общински съвет Ловеч в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители оспорва Заповедта на Областния управител на област Ловеч. Излага съображения в този смисъл.
Представителят на Окръжна Прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на оспорването.
Административен съд Ловеч в настоящия си състав, след като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Оспорването е процесуално допустимо, като подадено в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна пред съответния компетентен съд.
Съгласно чл. 32, ал.2 от ЗА, Областният управител може да оспорва незаконосъобразните актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА. Според чл. 45, ал.11 от ЗМСМА, измененият или повторно приет акт на Общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния Административен съд по реда на АПК. Според чл. 179 от АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган.
Оспореното решение на Общински съвет Ловеч е заведено в деловодството на Областен управител на 28.12.2012 г. Заповедта, с която е оспорено решението е постъпила в деловодството на Административен съд Ловеч на 04.01.2013 г. и е заведена с вх. № 35 от същата дата.
Освен това следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г., постановено по тълкувателно дело № 20/2007 г., Върховният административен съд е приел, че на Областните управители е предоставена възможност да контролират законосъобразността на всички актове на Общинските съвети. Достатъчно е наличие на акт на орган на местната власт или местното самоуправление, по отношение на който Областният управител е констатирал материална или процесуална незаконосъобразност. Тълкувателното решение на Върховния административен съд на основание чл. 130, ал.2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт, на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове. Независимо от вида на акта и основанието, на което е издаден, Областният управител разполага с правото да го оспорва за законосъобразност, като единственото изключение е, ако в закон е предвидено друго. В случая нито в ЗА, нито в ЗМСМА е предвидено нещо друго, поради което оспорването е допустимо.
Съдът намира, че по същество оспорването е основателно при следните съображения:
Общински съвет Ловеч с Решение № 252/27.11.2012 г. по протокол № 19 от същата дата е определил размера на такса за битови отпадъци за 2013 г. в промили върху данъчната оценка за жилищни имоти и нежилищни имоти, декларирани по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/.
Със заповед № РД-07-207/11.12.2012 г., Областният управител на област Ловеч е върнал за ново обсъждане в Общински съвет Ловеч решението по подробни съображения за липса на мотиви.
С Решение № 265/21.12.2012 г. по протокол № 20 от същата дата, Общински съвет Ловеч е приел повторно Решение № 252/27.11.2012 г. с промяна на Приложение № 1 към приетото Решение.
Съдът приема от правна страна следното:
Оспореното решение на Общински съвет Ловеч е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от Административно процесуалния кодекс/АПК/, тъй като е с еднократно правно действие/само за 2013 г./ и с него се създават задължения за неопределен брой лица.
Оспорването на общи административни актове е регламентирано в раздел II на глава десета от АПК. Съгласно чл. 184 от АПК, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, с изключение на чл. 155. В този раздел няма регламентирана процедура по оспорване на общите административни актове, поради което по силата на чл. 184, следва да се приложи чл. 168 от АПК, според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 141, ал.4 от Конституцията на Република България, Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. Съгласно чл. 21, ал.1, т. 7 от ЗМСМА, Общинският съвет определя размера на местните такси.
Решението е издадена в предвидената от закона писмена форма, посочени са фактически и правни основания.
При издаването му са спазени административно производствените правила. Общинският съвет е колективен орган. Според представената справка за общия брой на общинските съветници/л.333 от делото/, Общински съвет Ловеч за мандат 2011-2015 г. се състои от 33 общински съветници. При откриване на заседанието на 21.12.2012 г. са присъствали 31 съветници, а в края на заседанието 29, което е видно от представените списъци/л.334-337 /.
Съгласно чл. 24, ал.4 от ЗМСМА, решенията на съвета по чл. 21, ал.1, т.7 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, а според ал.5, те се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. От представения протокол № 20/21.12.2012 г. се установява, че по точка пета от дневния ред – „Ново обсъждане на решение № 252/27.11.2012 г. е подложен на гласуване първо текста „Отменя решение № 252 от 27.11.2012 г., обективирано в Протокол № 19 от 27.12.2012 г.” В протокола е отбелязано, че с 5 гласа „за”, 20 „против” и 2 „въздържали се” предложението не е прието.
След това с 21 гласа „за”, 4 „против” и 5 „въздържали се” е прието повторно Решение № 252/27.11.2012 г. с промяна на приложение № 1 към приетото решение. Решението е прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, при поименно гласуване, което е отразено в протокола, а освен това е видно от представения протокол за гласуване/л.144/, както и от дебатите по новото обсъждане на Решение № 252/17.11.2012 г./л.146-151/.
По изложените съображения съдът приема, че при приемане на оспореното решение Общински съвет Ловеч е действал в компетентен числен състав, при спазване на законоустановения кворум. В този смисъл решението представлява валиден общ административен акт.
Общинският съвет е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е спазил разпоредбата на чл. 66 от АПК, според която откриване на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. От представената разпечатка от Интернет страницата на Община Ловеч от 23.11.2012 г./л.288/ е видно, че е публикувана покана от Общински съвет Ловеч , с която е свикано заседание на Общински съвет Ловеч на 27.11.2012, като в проекто-дневния ред в т. 3 е записано определяне размера на такса битови отпадъци. Освен това от Регистъра за обявления на информационното табло на Общински съвет Ловеч/л.289/ се установява, че на информационното табло е поставена Покана за деветнадесетото заседание на Общински съвет Ловеч. Съобщението е поставено на 23.11.2012 г. и е отразено с № ОС-1710 от същата дата.
Поканата, която е публикувана на Интернет страницата на Община Ловеч и е поставена на информационното табло на Общински съвет Ловеч се отнасят до деветнадесетото събрание на Общински съвет Ловеч, проведено на 27.11.2012 г. На това заседание е прието Решение № 252/27.11.2012 г. по протокол № 19 от същата дата. Това Решение е върнато от Областния управител на Общинския съвет за ново обсъждане. Предмет на настоящото дело обаче е Решение на Общинския съвет Ловеч № 265/21.12.2012 г. по протокол № 20 от същата дата. По делото няма данни откриването на производството по издаване именно на това решение да е оповестено по начините, посочени в чл. 66, ал.1 от АПК.
Съдът приема, че Административният орган не е спазил разпоредбата на чл. 66, ал.1 от АПК, която е императивна. По този начин е лишил заинтересованите лица и организации от възможността да участват в производството по издаване на административния акт. Нарушен е и чл. 69 от АПК, тъй като Общинският съвет не е определил и оповестил публично по реда на чл. 66, ал.1 от АПК една или повече от формите на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта – писмени предложения и възражения, участие в консултативни органи, участие в заседания, обществено обсъждане. Освен това по този начин не е осигурена възможност на заинтересованите лица да осъществят правото си на участие в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяване по чл. 66.
Освен това не е спазена и разпоредбата на чл. 71 от АПК, която предвижда, че общ административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъждат предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.
В случая не може да намери приложение чл. 73 от АПК, според който може да не се спазят някои от разпоредбите за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта в изчерпателно изброени хипотези, а именно: когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани н националната сигурност и обществения ред; за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. Нито една от посочените хипотези на чл. 73 не е налице при приемане на оспореното решение. Във всички случаи извън изчерпателно посочените, Административният орган е длъжен да спази процедурата по откриване на производството по издаване на общ административен акт.
С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение е прието при нарушаване на процесуалните правила.
Съгласно чл. 66, ал.1 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка.
Според чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал.2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет.
С тази разпоредба на ЗМДТ е установена поредност при прилагане на способите за определяне размера на такса битови отпадъци. На първо място следва да се прилага способа, уреден в ал.1 – според количеството на битовите отпадъци. Само при невъзможност за неговото прилагане следва да се определя таксата по ал.2 – в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет. Законодателят е регламентирал задължителна поредност в прилагане на тези способи. Те се прилагат алтернативно, а не при условията на евентуалност. Общинският съвет не действа при условията на оперативна самостоятелност. Не му е предоставена възможност за преценка кой от способите, посочени в ал.1 и ал.2 да приложи. При всички случаи, когато не е приложил способа по ал.1, Общинският съвет е следвало да изложи мотиви за невъзможността на прилагането му. Такива мотиви в обжалваното решение няма. Не са налични и в други документи, предхождащи издаването на решението.
С оспореното в настоящото съдебно производство Решение Общински съвет Ловеч е приел повторно Решение № 252/27.11.2012 г. с промяна на Приложение № 1 към него. С Решение № 252 е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2013 г. за жилищни и нежилищни имоти в промили върху данъчната оценка.
В оспореното решение като правно основание е посочен чл. 45, ал.9 от ЗМСМА, а фактически – становища на Постоянните комисии по общинска собственост, по икономическа политика и евроинтеграция, по бюджет и финанси, както и Предложение на Кмета на Община Ловеч от 20.12.2012 г. В тези писмени материали също няма мотиви за обективната невъзможност за прилагане на способа по ал.1 на чл. 67 от ЗМДТ.
В цитираното Становище на Постоянната комисия по бюджет и финанси № ОС-1031/14.12.2012 г./л.192/ в т.12 е записано, че комисията предлага в новото предложение за такса битови отпадъци да се предостави максимална обосновка с цифри и мотиви за всяко населено място.
В становището № ОС 1033/14.12.2012 г. на Постоянната комисия по Общинска собственост/л.158/ в т.10 е отбелязано, че комисията предлага да се аргументира такса битови отпадъци за всяко населено място и администрацията да внесе своите мотиви.
В становище № ОС-1034/14.12.2012 г. на Постоянната комисия по икономическа политика и евроинтеграция/л.165/ в т.10 е посочено, че комисията предлага администрацията да внесе мотивирано предложение.
В предложението на Кмета на Община Ловеч № ОС-1046/20.12.2012 г./л.20/ също не се съдържат мотиви. В него е посочено, че предвид установената обективна технологична невъзможност да се определи количеството битови отпадъци, произвеждани в имота на гражданите и жилищните имоти на предприятията и липса на реално осъществима алтернатива на способа за определяне на такса битови отпадъци в хипотезата на процесния текст, е преклудирана възможността да се приложи критерия по чл. 67, ал.1 от ЗМДТ, а е налице хипотезата на чл. 67, ал.2 от ЗМДТ, поради което следва да се приеме, че атакуваната норма не само не противоречи, а напълно съответства на правилата на чл. 67 от ЗМДТ, който не поставя ограничения при определяне на основата за пропорционално начисляване на такса битови отпадъци. Предложението се позовава на решение на ВАС.
Не става ясно как и по какъв начин е установена обективна техническа невъзможност за определяне на количеството на битови отпадъци. Дали това е станало с експертиза, оценка или по друг начин. В предложението не е посочено как е установена тази обективна техническа невъзможност, не се съдържат такива данни нито в становищата на постоянните комисии, нито в останалите доказателства.
Позоваването на решение на ВАС също не е мотив за такава невъзможност. Освен това цитираното решение се отнася за съвсем различна фактическа обстановка, при други доказателства и обстоятелства. Отнася се за оспорване на решение на Административен съд София град, с което е отменен текст от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община. Касае се за оспорване на подзаконов нормативен акт на Общински съвет, производството по което е регламентирано в чл. 185 и сл. от АПК и е различно от настоящото, с което се оспорва общ административен акт. Трябва да се посочи, че всяко съдебно производство е индивидуално, с конкретни доказателства, фактическа обстановка, страни и т.н., поради което не може постановено съдебно решение да бъде мотив за приемане на способа по ал.2. Още повече, че цитираното съдебно решение се отнася за гр. София.
Административният орган не посочва, а и не са налични доказателства по делото, че преди приемането на решението са правени проучвания относно възможността за определяне на такса битови отпадъци в зависимост от тяхното количество. Общинският съвет като административен орган е разполагал с възможността чрез доказателствените средства да установи по категоричен начин обективната невъзможност за прилагане на ал.1.
Оспореното решение е издадено в несъответствие с целта на закона, която е посочена в чл. 8 от ЗМДТ – постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорения общ административен акт е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материално правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, което налага неговата отмяна.
При този изход на производството и с оглед направеното в срок искане на оспорващия за присъждане на направените разноски, съдът намира, че на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на оспорващия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за представляването му по делото от юрисконсулт, което определено съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет възлиза на 150 лв., както и сумата от 20 лв., представляваща такса за публикуване на оспорването в Държавен вестник.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, чл. 143, ал.1, във връзка с чл. 184 от АПК, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 265/21.12.2012 г. на Общински съвет Ловеч.
ОСЪЖДА Общински съвет Ловеч да заплати на Областен управител на област Ловеч сумата от общо 170 /сто и седемдесет/ лв., от които 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за явяване по административни дела и 20 /двадесет/ лв. такса за съобщаване на оспорването чрез обявление в Държавен вестник.
Решението може да се оспорва с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
