Добри мерки, но и някои размити реформи в програмните намерения на кабинета
Намерение за битка за държавност, развитие и справедливост – така накратко мога да обобщя програмните намерения на премиера Пламен Орешарски. Откривам в тези намерения както много полезни маерки и инструменти, така и някои икономически нездравословни решения. Така че според мен това е някаква протоворечива симбиоза между икономика, популизъм и политика.
Ще започна с популизма.
Намалението на цената на електроенергията за битови потребители с пет процента за сметка на намаление на цените за пренос обрича подсектори на енергетиката от възможности за възпроизводство и за технологична модернизация. Енергосистемата ще бъде далеч от смартгрид умни мрежи. Изяждането на приходите от продажбата на квоти е консумативен подход, вместо тези средства да се вложат в подобряване на енергийната ефективност. В замяна на това старанието цените на лекарствата да спаднат до нива, сравнени с цените на лекарствата в съседни страни, е положителен знак. Субсидирането на раждаемостта също е добра мярка като се има предвид демографската картина. Такива са и решенията за временната заетост, особено обявените намерения тази заетост да се осъществява чрез бизнеса, а не чрез общините. Съществено предложение е обществените поръчки да бъдат приведени към една открита, конкурентна, нормална процедура. Добре известно е, че над 90 на от всички обществени поръчки се вземат от 2 на сто от фирмите у нас. Позитивни са намеренията за преглед на концесиите за 30 дневното плащане от страна на държавата и общините към бизнеса, за търсене на подходи за решение на проблемите на контрабандата, за намаление на регулативните режими и въведените такси, за аналитичен преглед на лобистките закони.
За адмириране е и намерението за реиндустриализация. Има едно може би спорно за общественото мнение решение – АЕЦ Белене. Има неяснота. Два са възможните изхода. Единият – позитивен, а другият – неясен и размит. Защо? Защото всяко решение, което се прави с бюджетни средства, е негативно. Ако се намери финансиране със сто процента частни, в това число и чуждестранни инвестиции, без да се изисква от българската страна да пласира и продава електроенергията, не виждам нищо лошо в реализирането на проекта. Подобно решение ще запази и възпроизвежда ядрената ни интелигенция. Добро намерение е възстановяването на хидромелиоративната ни инфраструктура, както и изграждането на инфраструктурата с предимство на железопътната.
В намеренията са налице обаче и някои смущаващи неща. Какъв ще бъде източникът на „евтиния“ кредитен ресурс на Банката за развитие, откъде идват средствата за този евтин ресурс. Четейки програмните намерения на правителството, не можем да не бъдем и напрегнати с някои дисбаланси. Кризата в икономиката, кризата в обществото е и продукт и на кризата в институциите. И като че ли в тази програма точно институционалните реформи са малко размити. Неясно е как ще се реформира здравеопазването, (а според мен важното е, че здравноосигурителните фондове трябва да бъдат отделени от консолидирания бюджет на държавата, за да не се допусне национализация на част от средствата на осигурените; да се въведе трипартитно управление на фонда в съответствие с приноса към осигурителния фонд ), има предвидени негативни решения в пенсионната система, а колкото до реформата в образованието, там липсва сливането на образователните с професионалните стандарти, което е в основата на успеха на проспериращите държави.
Важна е не само реализацията на хората, а и какви са нуждите на пазара от квалифициран човешки ресурс. И тъй като цялата програма е битка за държавност, развитие и справедливост, е учудващо че няма нито ред за съдебната система. А съдебната система е в основата на държавата, на цялата държавна пирамида, на цялата икономика. Тъкмо заради това трябва да и се обърне по-специално внимание.
Съдебната система трябва да бъде изведена като основополагаща в тези намерения, защото няма доверие на бизнеса, няма доверие на чуждестранни инвеститори, няма справедливост, ако тя не работи добре. Като цяло разширената програма на премиера Пламен Орешарски има добри виждания, мерки и инструменти, но към момента сякаш липсва системен възглед върху определени дисбаланси, които трябва да бъдат огледани. Това означава, че трябва участие както на бизнеса, така и на социалните групи и на гражданското общество, за да постигнем една балансирана програма.
България наистина се нуждае от балансирани институционални и и икономически реформи.
