МОЖЕТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ФОРУМА ОНЛАЙН НА ТУК
***
Професионализация на средното образование чрез прилагане на дуалното обучение по германски и швейцарски модел, заявителен режим за старт на инвестиции и други мерки за подобряване на бизнес средата обеща премиерът Пламен Орешарски при откриването на първата по рода си среща на правителството с бизнеса, която се провежда днес в НДК. Във форума участват над 700 представители на бизнеса, както и на браншови и национални работодателски организации.
Какво друго обеща премиерът?
- Електронизиране на над 700 услуги на публичната администрация;
- Продължаване на работата по намаляване на регулатовната тежест за бизнеса;
- Запазване на фиксирания валутен курс;
- Запазване на плоския данък и 20-процентната ставка по ДДС;
- Стриктно спазване на бюджетната финансова дисциплина по отношение навременното разплащане с бизнеса за изпълнени обществени поръчки, както и за ДДС и акзици;
- Подобряване на ефективността при усвояването на средствата от фондовете на ЕС;
- Доизграждане на физическата инфраструктура;
- Плавно въвеждане на частните фондове и възлагането им на по-големи функции в системата на здравеопазване, както и механизъм за подобряване на системите за финансово управление и контрол на Националната здравноосигурителна каса.
Относно готовността на електронното правителство Пламен Орешарски сподели: „Работата по системата е отчайваща - пълно е с хардуер и неговорещ помежду си софтуер“, а вицепремиерът Даниела Бобева допълни: „Предвиждаме централизиран подход за одобрение на проектите, така че те да отговарят на цялостната рамка на стратегията за електронизация“.
Във връзка с намаляването на регулаторната тежест за бизнеса вицепремиерът Бобева съобщи, че по време на утрешното си заседание Министерският съвет ще обсъди отпадането или облекчаването на 26 режима основно в областта на трудовите правоотношения и на строителството, а през следващата седмица предстои да бъдат намалени с 22% всички такси по вписванията, от което бизнесът ще спечели около 4 млн.лв. Сред регулациите, които се предвижда да отпаднат, са годишните графици за отпуските в частния сектор. Г-жа Бобева обърна внимание върху факта, че над 1200 регулаторни режима са свързани с ангажиментите на България към членството в ЕС, което прави невъзможно тяхното отпадане или смегчаване.
Участници в срещата обърнаха внимание, че твърде сериозно е нивото на административната тежест на местно ниво и предложиха като критерий за одобрение на общински проекти за целево финасиране с бюджетни средства да е именно намаляването на административната тежест в конкретната община. „По отношение на общините има още резерви за намаляване на административната тежест“, призна вицепремиерът Бобева и изрази очакване, че бизнесът ще се включи активно в диалога по решаване на този проблем.
„Опитваме се да правим консенсусна икономическа политика, което не е лесно“, каза министър Бобева. Като пример тя посочи Закона за обществените поръчки, по който има сериозен дебат и често противоречащи си позиции, което възпрепятства бързото му приемане.
Даниела Бобева съобщи, че предстои приемането на Стратегия за административна реформа, която предвижда преглед на санкциите за администрацията, вкл. засилването и синхронизирането им с тези в останалите европейски страни. Стратегията предвижда още задължителна оценка на въздействието върху икономиката на административните актове.
Като успех за икономическата политика на правителството министър-председателят Пламен Орешарски отбеляза, че за първи път календарната година стартира с изцяло възстановен ДДС на бизнеса. Премиерът изтъкна усилията, които правителството полага за навременно разплащане на средствата по извършени обществени поръчки, а вицепремиерът Бобева допълни, че ефектът от тази мярка е, че парите се връщат в икономиката, като е намалял броят на предприятията, които дължат заплати, вкл. намалели са средните срокове на забавяне изплащането на заплати. „Бизнесът оценява усилията ни за намаляване на публичния дълг спрямо него и се отнася отговорно към държавата и своите служители“, категорична беше Даниела Бобева.
На въпрос, зададен предварително в писмен вид от Българската стопанска камара относно планираната реиндустриализация, премиерът Орешарски отговори, че се планира насърчаване само на частни инвестиции в реалния бизнес. „Не знам защо сте останали с впечатление, че правителството има намерение да ползва бюджетни средства за реиндустриализация“, каза премиерът и допълни: „Работим по рестарта на някои големи предприятия от миналото, но това ще стане с частни инвеститори на база съвършено нова технология и вероятно ще ползват само името на някои частни предприятия. Национализация или публични средства в закъсали фирми ще се въздържаме да правим. Убедени сме, че частните инвестиции гарантират по-голяма ефективност и носят ясна отговорност за риск“.
В допълнение вицепремиерът Бобева уточни, че вече е създадена работна група към Министерството на икономиката и енергетиката, с участието на представители на бизнеса и на академичните среди, която е стартирала работа по Национална програма за реиндустриализация. Предвижда се програмата да следва приоритетите на европейската рамка и идея за реиндустриализация, а като елемент на стратегията ще бъде включена т.нар. индустриална инфраструктура (пътища, депа за отпадъци и др.).
От страна на бизнеса бе предложено финасирането на публични проекти да става чрез набиране на инвестиции чрез фондовата борса. В тази връзка вицепремиерът Бобева съобщи, че предстои приватизация на фондовата борса, както и приемането на нова процедура за листването на компаниите на борсата.
Министърът на финансите Петър Чобанов заяви, че процесът на реиндустриализация е комплексен и отделните случаи не могат да бъдат генерализирани. Всичко зависи от това какво затруднение е срещнало съответното предприятие. Като пример министърът на финансите даде наличието на големи данъчни задължения, които не са могли да бъдат обслужени, и вариантите биха могли да бъдат или разсрочването им, или държавата да придобие дял в компанията под формата на дълг срещу собственост. „Така че не е задължително държавата пряко с пари от бюджета да участва в процеса“, уточни още той и допълни, че има и редица държавни предприятия, които могат да придобиват дялове и по този начин няма да се използва публичен ресурс. Чобанов уточни, че има предложения и от страна на бизнеса да участва в съживяването на предприятия, чието производството може да бъде възобновено и е рентабилно.
"Стремим се да създадем по-широка основа за постигане на икономически растеж", заяви министърът на финансите Петър Чобанов. Той допълни, че целта на правителството е и регионите в страната да бъдат въвлечени в растежа и той да не се генерира само в няколко големи града. Като фактори тук могат да бъдат посочени Публичната инвестиционна програма, както и инициативите, които се предприемат с местните власти, уточни Чобанов. По отношение на потреблението министърът на финансите коментира, че то минава през няколко етапа. Първо, трябва да бъде подобрена бизнессредата, да се повишат очакванията на бизнеса и домакинствата и да бъдат създадени нови работни места. Социалните мерки, които прилага правителството за групите, които са изолирани или нямат достатъчна възможност да се включат в потреблението, също го стимулират. Чобанов заяви, че философията на фискалната и икономическа политика е да адресира растежа във всичките му форми.
Министърът на финансите коментира и предложение за премахването на валутния борд. Чобанов заяви, че в началото на кризата основното опасение за България е било, че съседните страни ще придобият конкурентно предимство заради девалвацията на валутите си. На практика обаче това не се случи. Като се вземе предвид, че това са множество малки страни, които имат кредити в чужда валута, това натовари дълговата тежест на бизнеса, измерен в национална валута, и за техния бизнес не стана по-лесно да изнасят и реализират печалби, а напротив, стана по-трудно да си облужват задълженията, уточни още той. Според него, в България именно заради фиксирания курс експортът успя да се възстанови най-бързо от всички компоненти на брутния вътрешен продукт и доказа, че валутният борд е режимът, който трябва да запазим, докато влезем в еврозоната.
От страна на бизнеса бяха отправени критики относно някои мерки на правителството, сред които неглежирането на темата за индустриалните паркове, намеренията за включване в Наказателния кодекс на криминализиране на неплащането на осигуровки, някои промени в Кодекса на труда в ущърб на работодателите и др. В отговор премиерът Орешарски поясни, че по новия Наказателен кодекс, както и по останалите нормативни промени, диалогът с бизнеса ще продължи до намиране на взаимно приемливи решения.
Като пропуск във встъпителното изказване на премиера беше отбелязано неспоменаването на непремерения ръст на МРЗ и стопирането на пенсионната реформа. Коментарът на Пламен Орешарски бе, че и ранното пенсиониране, и огромният ръст на МРЗ влияят негативно на конкурентоспособността на икономиката, затова е нужен консенсус по промяната на политиките в тези сфери.
Друг въпрос от залата беше за готовността на проекта на Закона за иновации с цел по-успешно участие на България в европейските проекти и програми в сферата на иновациите. „Имаме някои отворени въпроси, които в момента дискутираме с ЕК по нашата иновационна стратегия“, съобщи в отговор вицепремиерът Бобева и поясни, че след финализиране на стратегията ще приключи и работата по закона.
Във връзка с поставени от участници в срещата въпроси за идеите за регулиране на дейността на големите търговски вериги вицепремиерът Бобева запита: „Защо големите търговски вериги не вписват в Агенцията по вписванията годишните си финансови отчети и защо, след като са спазвали регулациите в своите държави, сега така яростно се противопоставят на българските норми?“. Тя уточни, че само в 8 държави от ЕС няма специални регулации върху дейността на търговските вериги и България продължава да е една от тези 8 държави, но това трябва да се промени, за да се гарантират условията за лоялна конкуренция за по-малките търговци.
Сред проблемите, поставени на вниманието на правителството от страна на участниците във форума, бяха и тези за регулациите и ценообразуването на енергийния пазар. Беше направено предложение за въвеждане на равни такси за вътрешния и външния пазар при търговията с електроенергия, тъй като към момента разликата в таксите е значителна (около 10 евро), а това в годишен аспект означава милиони левове загуби за българския бизнес. В тази връзка премиерът Орешарски се ангажира да провокира дискусия по проблема и възложи да бъде изготвен съответния анализ.
Очевидно визирайки предложените от БСК 28 мерки за промяна в трудовото законодателство, лидерът на КНСБ Пламен Димитров направи коментар пред участниците в срещата, че „Кодексът на труда и трудовото законодателство не са част от административната тежест“ и „не може основната пречка пред бизнеса да са отношенията му с работниците“. „Регулациите трябва да се променят, но конкретно промените в Кодекса на труда не са нещо, което трябва да се извежда напред в списъка проблеми, които трябва да бъдат решавани приоритетно“, отговори премиерът Орешарски.
В заключение премиерът Орешарски отправи препоръка към българския бизнес да пристъпи към по-активно коопериране особено в пласментната и развойната си дейност, за да може адекватно да отговори на високите изисквания на големите външни пазари, които очакват големи партиди и регулярност на тези партиди при съответното качество. „Ще трябва да променим цялостната си настройка и начин на мислене и да започнем да работим в екип“, категоричен беше Пламен Орешарски.
***
Във втората част на форума министърът на отбраната Ангел Найденов представи пред участниците конкретни проекти и възможности за българския бизнес за дейности в сферата на отбраната, вкл. охранителни услуги, доставка на облекла, техническо оборудване и др. Бяха представени и потенциалните обекти от военната инфраструктура и сграден фонд, които биха могли да се ползват за бизнес цели, вкл. по линията на публично-частното партньорство.
От страна на бизнеса към министър Найденов бяха отправени въпроси, свързани с прилагането на мерки за търговска защита спрямо международни търговски партньори, както и за по-широко използване на възможностите за офсетни обществени поръчки. Беше предложено срещу съответното заплащане военни части да помагат в критични ситуации за някои селскостопански дейности. Идеята, обаче, срещна категоричния отказ на министър Найденов, според който армията е професионална и не следва да се занимава с подобни неспецифични функции. Според него, отговорностите на въоръжените сили следва да се изчерпват с предвидените по закон при форсмажорни обстоятелства (бедствия, аварии и др.).
Според представителите на бизнеса, модернизирането на въоръжените сили трябва да се ползва за създаване на нови работни места и развитие на експортния потенциал на българската икономика. За целта е необходимо държавата да положи усилия за технологично и продуктово обновление на заводите от военнопромишления комплекс, както и за възстановяване на изгубените пазари за оръжейната индустрия, най-вече в арабския свят.
По отношение на обществените поръчки вицепремиерът Бобева съобщи, че тенденцията е да се премине към секторни обществени поръчки, защото „едно е, когато става дума за специална продукция, друго е при лекарствата, например“.
***
Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов коментира предложенията за промени в трудовото законодателство, като отбеляза, че гъвкавата заетост трябва при всички положения да гарантира и правата на работниците и служителите. Когато говорим за АВР, трябва да сме наясно, че те не може да бъдат инструмент за постоянно временни договори – каскада от договори, които да заобикалят по един деликатен начин трудовото законодателство.
По отношение на извънредния труд министър Адемов посочи, че препоръките на МОТ в тази сфера са свързани с това националните законодателства да гарантират здравословно работно време. „Трябва да се гарантира гъвкаво работно време, което да не нарушава междудневната и междуседмичната почивка. Искам да уверя всички, които направиха предложения, че ние сме готови в рамките на институционализирания диалог и на двустранни срещи да търсим решение на тези проблеми“, каза социалният министър.
„По отношение на осигурителното законодателство също има достатъчно на брой предложения и сме готови да ги обсъдим в рамките на тристранното сътрудничество, като се надявам да намерим най-добрите решения“, каза още министър Адемов, като уточни: „Основен ориентир за нас ще са препоръките на ЕК към нашата осигурителна система, вкл. за ограничаване на ранното пенсиониране, въвеждане в законодателството на възможността за изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, ограничаване на т.нар. инвалидни пенсии и др.“
***
Министърът на образованието Анелия Клисарова представи политиките в сферата на средното и висшето образование, като подчерта усилията за въвеждане на т.нар. дуалната система (учене по време на работа). Проф. Клисарова отбеляза, че в страните с дуална система нивото на младежка безработица е най-ниско, а броят на отпадналите от образователната система е незначителен. Тя изрази очакване, че с цел въвеждане на дуалното обучение ще се пристъпи към съответните нормативни промени, вкл. в Кодекса на труда.
Основните сфери за партньорство между администрацията и бизнеса министър Клисарова вижда при разработването и актуализирането на учебните планове и програми, в осигуряването на места за стажуване, обучението на наставници в предприятията, както и осъществяването на обучителни програми за преподавателите, които отговарят за професионалната подготовка, особено в сферата на новите технологии. Не на последно място, от бизнеса се очаква активност при съставянето на държавния план-прием, както и при развитието на кариерните центрове, създаващи ефективна връзка между средното и висшето образование.
По отношение на висшето образование проф. Клисарова отбеляза, че от 21 ноември 2013 г. на интернет страницата на МОН е публикуван проект на Стратегия за развитие на висшето образование до 2020 г., по която очаква коментарите и предложенията на бизнеса. „Там сме поставили сериозните въпроси за връзката между образование и бизнес“, подчерта министър Клисарова. Що се отнася до дефицита на инженери за пазара на труда, проф. Клисарова сподели, че още от 2014 г. е повишен стандартът за издръжка на един студент в инженерните специалности, като стимул за откриване на повече места за студенти в тези специалности.
Анелия Клисарова призова представителите на бизнеса за по-висока активност по отношение новия програмен период на европейско финансиране, като отбеляза, че за първи път МОН има „собствена“ оперативна програма, по която са предвидени 572 млн.евро основно в сферата на професионалното образование и научната инфраструктура. „Генерална цел на програмата е обединение на наука, бизнес и иновации“, изтъкна проф. Клисарова. Тя акцентира и върху възможностите на европейския финансов механизъм „Хоризонт 2020“, по който са предвидени над 13.5 млрд.евро.
***
„Какво е отношението и какви стъпки ще предприеме правителството по отношение на предстоящото търговско споразумение между ЕС и САЩ?“, попита зам.-председателят на БСК Георги Шиваров. Той уточни, че в Европа текат бурни дискусии по този въпрос, тъй като американската икономика е доста по-конкурентоспособна от европейската и особено от българската, най-вече поради факта, че разполага с 4 пъти по-евтина енергия.
В отговор вицепремиерът Бобева отбеляза, че въпросът е от изключителна важност и България е заинтересована от икономическа гледна точка това споразумение да бъде максимално бързо финализирано. За съжалетние, обаче, очаква се този процес да отнеме няколко години и в тази връзка за нас ще е полезно да получим становищата на българския бизнес – доколко нашата позиция да е за насърчаване на по-бързото приключване на преговорите“, отбеляза министър Бобева.
***
В рамките на третия дискусионен панел министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева представи основните политики в сферата на инфраструктурата, вкл. развитието на ВиК-сектора, пътната инфраструктура, усвояването на средствата от европейските фондове и др.
"Намаляването на социално-икономическите различия между регионите в страната е един от основните приоритети в програмата на правителството", каза министър Терзиева. Тя припомни, че е възстановен процесът на децентрализация. Има пътна карта с конкретни приоритети и мерки с цел през 2015 г. финансовата децентрализация на общините да стартира реално.
До края на този месец или в началото на другия очаквам да бъде приета Стратегията за развитие и управление на сектор ВиК, която ще бъде основата за изпълнение на проекти по ОП „Околна среда“, съобщи регионалният министър. ВиК активите ще бъдат извадени от ВиК дружествата. Те ще станат публична държавна или общинска собственост. Управлението им ще бъде предоставено на асоциациите по ВиК. През следващия месец ще бъде утвърден правилникът за тяхната работа. По този начин управлението в сектора ще стане по-ефективно, а предоставяната на потребителите услуга ще се подобри, каза министър Терзиева.
Възстановяването на остарелите водоснабдителни съоръжения изисква много инвестиции. Лошото им състояние е причината за високите загуби на вода, които средно за страната са около 65%, подчерта регионалният министър.
Правителството задели от държавния бюджет 23 млн.лв., с които ще стартираме строителството на няколко много важни язовира, съобщи екоминистърът и уточни, че по инвестиционната програма на правителството са заделени допълнително 20 млн.лв. за борба с безводието, от което страдат много населени места.
„Започваме една нова политика, свързана с подобряване качеството на второкласната и третокласна пътна мрежа в страната“, каза още министърът и съобщи, че в момента се рехабилитират близо 740 км пътна мрежа, като основна задача са големите проекти – АМ „Марица“, околният път на Враца, както и Западната дъга на софийския околовръстен път. До края на годината предстои пускането на три процедури за изпълнител на ЛОТ-3 на АМ „Струма“, както и пет процедури за АМ „Тракия“.
Министър Терзиева съобщи, че новата оперативна програма ще осигури свеж инвестиционен ресурс в размер на 1,589 млрд.лв., като 17% тях са предвидени за проекти в сферата на енергийната ефективност, интегрирания градски транспорт, туризъм, спорт и др. публично-частни партньорства със съществени социално-икономически ползи. Освен това, важни са проектите за модернизация на образователната инфраструктура – детски жградини, училища, университети и др., за които са предвидени 350 млн. лв.
За развитие на туризма е предвиден ресурс в размер на 127 млн.лв., като приоритетно ще се финансират обекти от природното наследство с потенциал за привличане на туристи и развитие на допълнителна заетост.
Министерството управлява три програми за териториално сътрудничество - със Сърбия, Турция и Македония, с общ бюджет от 83.5 млн.евро. В рамките на следващия програмен период за проекти в областта на трансграничното сътрудничество България да получи 166 млн.евро от ЕС, като страната ни ще участва в управлението на общо 12 програми за трансгранично сътрудничество, както и в две транснационални програми - Програма “Дунав“ и Програма „Арка Балкани-Средиземно море“.
***
Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, представи политиките по развитие на околната среда и екологичната инфраструктура. Пред участниците във форума беше представена информация за изпълнението на ОП „Околна среда“ (ОПОС) за периода 2007-2013 г., както и за възможностите за участие на бизнеса при реализация на проекти в новия програмен период.
Министър Михайлова подчерта, за екологична инфраструктура България отделя пари и от национално финансиране. Тя отбеляза, че ОПОС 2007-2013 е програмата с най-много договорени средства (над 60% от стойността си), но към февруари т.г. са изплатени 48,82%. За сравнеие - към юни 2013 г. разплатените средства по програмата са били 23%. В процес на изпълнение са 213 проекти, а изпълнените проекти са 145. Екоминистърът информира, че през последните 6 месеца са разплатени повече от 670 млн.лв., а до края на тази година очакванията са да бъдат разплатени общо 1.5 млрд.лв., вкл. 1.3 млрд.лв. по Ос1 (води и водна инфраструктура), 338 млн.лв. по Ос2 (депа за твърди отпадъци и инсталации към тях) и 98 млн.лв. по Ос3 (проекти в областта на биоразнообразието). „Това е програмата, която закъсня изключително много с изпълнението си. Напрактика сега изпълняваме проекти, които е трябвало да бъдат изпълнени 7 години преди това. Давам си сметка, че поставяме много тежки условия и завишени изисквания, като поставяме строителния бранш в условия да препроектира проекти. Готова съм да дискутирам с бизнеса“, каза министър Михайлова.
Искра Михайлова очерта възможностите за бизнеса като изпълнител на проекти по ОПОС през следващия програмен период, в т.ч.:
- В сектор „Води“ отново ще се финансират съоръжения за пречистване на води, изграждане и рехабилитация на канализационна мрежа и помпени станции, съоръжения за третиране на утайки, съпътстваща инфраструктура и станции за мониторинг на водите. За проекти в този сектор има и допълнителен ресурс по линията на ПУДООС;
- В сектор „Отпадъци“ ще се оптимизират системите за третиране на отпадъци, ще се изграждат инсталации за предварително третиране, анаеробни инсталации, съоръжения за третиране на опасни отпадъци, за обезвреждане на болнични отпадъци, за обезвреждане на пестициди и др. „Вниманието е концентрирано не върху депата, а върху инсталациите за третиране на отпадъци“, подчерта министърът и отбеляза, че предстои в близките дни да бъде публикуван за обществено обсъждане проектозакон за промяна в Закона за управление на отпадъците.
„Важен акцент в работата на министерството е осъвременяването на нормативната база, вкл. на тарифите за таксите, събирани в системата на МОСВ“, отбеляза министър Михайлова. Като пример тя посочи, че вече е променено годишното концесионно плащане, което вече се определя в левове, а не в левовата равностойност на американския долар. Предвижда се намаляване на таксите за водовземане, както и някои други такси.
"Потенциалът на публично-частното партньорство в сферата на управлението на отпадъците не е уползотворен и е необходимо да насърчим общините за развитие на подобни проекти при гарантиране на интересите на частните инвеститори", каза още министър Михайлова.
***
Петър Киров – зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представи състоянието на ОП „Транспорт“ за периода 2007-2013 г., както и възможностите за инвестиции чрез програмата през следващия програмен период.
„Въпреки основния приоритет за развитие на жп-инфраструктура, отчита се и фактът, че са необходими допълнителни инвестиции в пътната инфраструктура, особено в контекста на реиндустриализацията“, каза Петър Киров.
Зам.-министър Киров информира, че в следващия програмен период основен приоритет ще бъде ребалансирането на инвестициите между Северна и Южна България, тъй като в предходния програмен период основните инвестиции бяха насочени към Южна България. Развитието на интермодалните пътнически превози ще продължи да бъде приоритет. Ще бъде подкрепено развитието на третия лъч на столичното метро, модернизацията на жп-линиите Русе-Варна, Пловдив-Бургас, връзката от Бургас през София до сръбската граница, както и тази от гръцката и турската граници до сръбската граница.
„Стремежът е в края на настоящия програмен период да има завършени трасета, които да позволяват цялостно обработване на транзитни товари“, каза още Петър Киров. Той обърна внимание върху факта, че за следващия програмен перио ЕС ще разполага с нов финансов инструмент – Механизъм за свързване на Европа, по който засега България е единствената страна, която е заявила готовност да се възползва от този механизъм.
***
"Земеделието е кауза за България. В него са заети около 800 000 души, което е около ¼ от трудоспособното население на страната“, каза пред участниците във форума министърът на земеделието и горите Димитър Греков. Той подчерта, че основните политики в сферата на земеделието ще се основават на традициите и на новаторството. „Ще работим за подпомагане на традиционните продукти на българското земеделие. В същото време, без новаторство земеделието не може да се развива, затова иновациите са ни приоритет“, каза министърът и съобщи, че през новия програмен период са предвидени мерки за трансфер на знания и иновации, тъй като особено в условия на криза приложните знания са от изключително значение за постигане на добавена стойност на продукцията.
Аграрният министър съобщи, че усилията на МЗГ в следващия програмен период ще бъдат насочени към инвестиции в стопанствата (най-вече на младите земеделски производители), на техническите култури и трайните насаждения, а също и на протеинови култури. „Ще се стремим да стимулираме малките производители, като за целта ще има специална подпрограма“, каза още г-н Греков. Той съобщи, че се предвижда целево подпомагане на пазарния достъп на първичните производители в хранителната верига, вкл. чрез изграждане на местни пазари, преработвателни предприятия за свежа продукция и пр.
Друг приоритет е изграждането на хидромелиоративната инфраструктура, което е много важно с оглед промените в климата. Приоритетно ще стартират и мерки за развитие на селските райони. Ще бъде променена системата за директните плащания, които ще се правят в периодите, когато са най-необходими на производителите, например, когато фуражите са по-евтини. „Досега плащанията, които бяха като обвързана подкрепа до 3.5%, през 2014 г. ще бъдат 6.5%, а през следващия програмен период ще са над 13%“, каза Димитър Греков. Той информира, че е в ход подготовката на схемата за намаление на акциза върху газьола, като за първи път от няколко години насам земеделските производители ще спечелят от акциз върху горивата 84 млн.лв.
Програмата на МЗГ предвижда и мерки за облекчаване на регулаторните режими, насочени най-вече към отпадане на необходимостта от представяне на документи, които са публично достъпни, намаляване на сроковете за предоставяне на административни услуги, промяна на тарифите за държавните такси и др.
„Сред акцентите в работата ни е стартирането на програмата в подкрепа на рибарството и морското дело. Основно ще акцентираме върху иновациите и увеличението на конкурентоспособността в сферата на аквакултурите и рибарството“, каза още министърът.
По отношение на горския сектор предстои промяна в Закона за горите, съобщи Димитър Греков. Той информира, че усилията на министерството ще бъдат насочени основно към сертификацията на горските територии, възобновяване на горите и търсене на възможности за по-голям процент залесяване, както и към повишаване на контрола по добив на дървесина.
Министърът получи покана от страна на оризоопроизводителите за среща, на която да бъдат обсъдени целево проблемите на този подсектор на селското стопанство. Също така, бяха поставени серия въпроси, свързани с данъчното облагане (вкл. по-ниската ставка по ДДС за хранителните продукти), взаимоотношенията с търговските банки във връзка с финансирането на европроекти и др. Министър Греков прие поканата за среща и изрази готовност за активен диалог по поставените проблеми. Покани за срещи бяха отправени, респективно – приети от министъра, от страна на производителите на фуражи, млекопроизводителите, зърнопроизводителите, биопроизводителите и др.
Част от въпросите на бизнеса към участниците в дискусията бяха свързани с наличието на голям сив сектор в сферата на земеделието и необходимостта от мерки за гарантиране на конкуренцията.
Според председателя на Националната асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов, "рестарт на икономиката се прави само след силно развито селско стопанство". Той апелира за спиране на конфронтацията между отделните подсектори и призова за изработване и приемане на Закон за браншовите организации в сектор "земеделие". Беше отправена и препоръка за облекчаване на процедурите за кандидатстване с проекти с европейско финасиране, както и за увеличаване на последващия контрол върху усвояване на средствата от ЕС. Министър Греков се ангажира по изработката на браншови закон, като се взаимства от опита на Румъния в тази сфера.
В отговор на въпрос от залата министър Греков категорично отрече да съществуват намерения за закриване на селскостопанската академия, но сподели, че е необходима реформа в селскостопанската наука, вкл. повишаване на академичния капацитет, насърчаване на изследванията с приложен характер и др.
Като проблем пред развитието на сектора участници в срещата посочиха липсата на финансов ресурс за стартиращ бизнес.
„Бъдете коректни към бизнеса и ще управлявате вечно“, лаконичен бе участник във форума малко преди неговия финал.
