Българската Агенция по вписванията (АВ) ще трябва взаимно да обвърже системата си с фирмените регистри на всички държави от Европейския съюз. Това ще стане след промяна в Закона за Търговския регистър, предложена от министъра на правосъдието Зинаида Златанова, с която той трябва да се приведе към европейските директиви. Те предвиждат създаването на европейска централна платформа и трябва да бъдат приети от националните парламенти до 7 юли тази година.
Българският законопроект вече е качен на портала за обществено обсъждане Strategy.bg и по него ще се приемат мнения до 11 юни. Промените в информационната система на Търговския регистър се предвижда да струват 610 хил. лв., които правосъдното министерство иска да му бъдат предвидени в бюджета за 2016 г. Връзките между националните бази данни и достъпът до тях трябва да се осъществи до 2017 г., а част от по-малките промени ще влязат в сила веднага.
Безплатен, но с уговорки
И след промените ще бъде запазено сегашното ограничение достъп до делото на всяка фирма да става само с регистрационен код за достъп или с електронен подпис, става ясно от отговори на АВ до "Капитал Daily". "Режимът ще бъде еднакъв както за българските, така и за чуждестранните граждани независимо от точката на достъп", уточниха от ведомството. Оттам допълват, че в някои държави от ЕС справките са платени.
Достъпът в България беше напълно свободен до края на 2012 г. Регистрационният режим беше въведен с аргумента, че така ще се предпазят от кражба лични данни на управители и собственици на фирми, както и на цели дружества. Резултатът обаче е спорен, тъй като удостоверение може да си извади всеки и да го инсталира на множество компютри. Реално, както се регистрират и прехвърлят цели фирми на подставени лица, спокойно някой желаещ да злоупотребява с данни може да ползва чужда регистрация в АВ, например на името на социално слаб. Така всъщност единствената промяна беше, че достъпът до информация, която трябва да е публична, се затрудни, а Агенцията по вписванията има опция да проследи IP адреса на компютъра, от който е правена проверка на сканираните документи по фирмените дела. По данни на ведомството от въвеждането на код за достъп до 30 май са издадени 11 411 сертификата, от които 1275 са прекратени или изтекли. Заявленията за достъп се подават в териториалните звена на АВ. Така например, ако някой французин иска да получи достъп до фирменото досие на българска компания, при сегашния текст, ако не разполага с електронен подпис, той трябва да се разходи до България, за да си подаде молба.
Пълните лични данни като ЕГН останаха достъпни и с кода, макар че според много експерти би било далеч по-ефективно просто да се заличат последните цифри от тях в документите преди публикуването им. Ограниченият достъп не спря и кражбите на фирми, като от началото на годината двама земеделски производители – от Плевен и от Разград, се оплакаха от такива схеми.
Единен, но след години
В предлагания от правосъдното министерство проект се казва, че АВ осигурява "без забавяне" получаването на информация за започване и прекратяване на производство по ликвидация, обявяването в несъстоятелност, както и заличаването на чужда компания, която има клон в България. Съответно агенцията трябва да предоставя същите данни за българските компании на съответните чужди регистри. В момента информация дали дадена компания е в несъстоятелност или в ликвидация може да се види свободно, без код, но такъв се изисква за отварянето на документи по несъстоятелността – например съдебните решения, протоколи от събрания. Всъщност в проектозакона е предвидено извършването на справки "чрез отдалечен достъп" и с общата система за връзка, но повече обяснения как ще става това няма. Дори и с уговорката за отдалечения достъп, текстът за подаване на заявления в регионалните дирекции на АВ си остава в закона при сегашния вариант за изменения. Оставена е възможността нотариусите да вадят справките, което може да означава, че вместо с безплатен код, получаван в звено на АВ, информация ще се взема и от всеки европейски нотариус, който вече си има такъв. Ако това се случи обаче, справките едва ли ще бъдат безплатни, защото за всяка услуга нотариусите събират такса.
Всеки със своя код
Промяна ще има и при идентификационните данни за търговците. Освен досега прилагания Единен идентификационен код за българските юридически лица се предвижда АВ да определя и персонален идентификационен код за други лица, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване в Търговския регистър. Според авторите на промените това се прави, за да се прецизира начинът на вписване в регистъра на действителните собственици на офшорки по закона "Цонев-Пеевски", като за целта с преходните и заключителни разпоредби се предлага промяна и в него. Така реално всяко лице ще може да си има собствена партида, по която да се вписват промени за него, което ще избегне двусмислието, ако например данни за офшорния собственик се вписват редом с тези на притежавана от него българска компания. Предвижда се тези промени да влязат в сила незабавно след приемането на законовите промени.
В мотивите към проекта министър Зинаида Златанова посочва, че взаимното свързване на регистрите трябва да намали бариерите пред стопанската дейност между отделните държави, както и да намали административната тежест, особено за малките и средните компании. Според Златанова с по-лесния достъп ще има и по-висока защита на инвеститорите в акции и дялове, което ще помогне за възстановяване на доверието в пазарите.
В доклада си за промените Златанова посочва, че бъдещото развитие на общия портал за достъп и поддържането му ще се финансират от общия бюджет на ЕС. България обаче трябва да осигури пари за адаптиране на националния си регистър. По оценки на АВ това ще струва 610 хил. лв., като по тяхна информация в бюджетната прогноза за 2016 г. са предвидени пари за това.