2014-а е година, в която бизнесът издържа няколко стрес-теста. Както банковите системи се подлагат на такива изпитания, така и българската икономика показа, че може да ги издържи. Тя беше подложена на политически, икономически, финансов, законов и правораздавателен тест, както и на теста на природните бедствия.
Политическият тест е ясен – за една година три правителства, едно от друго с по-различни намерения и действия, с различни любимци за усвояване на фондове и обществени поръчки.
Икономическият тест произлиза преди всичко от събитията в Украйна и Русия, както и от срива в цените на петрола, като и двата фактора водят до задържане на дефлацията у нас. В този смисъл, битката с дефлацията придобива политически нюанси. Българската икономика в момента е подложена на сериозен натиск, в резултат на растящия внос от европейските страни, като следствие от наложените към Русия мерки и съответните контрамерки. Страната ни е залята от внос на евтини субсидирани европейски продукти, които по-рано намираха пазар в Русия. Дефлационният натиск се подсилва от намаляването на цените на петрола, което носи на пръв поглед проблеми за фиска, но в дългосрочен план подобно развитие е изключително полезно за икономиката.
Финансовият тест беше свързан с обявяването на Корпоративна търговска банка в несъстоятелност и дългото колебание на институциите дали да я спасят. В резултат на това една съществена част от българския бизнес пострада. Освен загубата на доверие, беше ограничен достъпът до финансиране, което пряко рефлектира върху инвестициите – налице е срив и на чуждестранните, и на българските инвестиции. Нещо повече, наблюдава се износ на капитали от страната.
Преминаваме към законовия и правораздавателния тест. През цялата година непрекъснато бяха извършвани изменения и допълнения на редица нормативни актове. Тези действия създаваха чувството за неустойчивост и непрогнозируемост на бизнес средата. В допълнение, появи се видима пристрастност на правосъдието към решаването на определени проблеми, което във всички случаи създава сериозно чувство за липса на справедливост. Добрата новина е, че за първи път беше извадена на светло патологията на „гнилите ябълки“ в правораздавателната система.
Като връх на всичко това бяха природните бедствия, които показаха безпомощността на държавата. Безпомощност, разпростираща се до факта, че месеци след тези бедствия институциите продължават да не казват кой е виновен и какви мерки трябва да се предприемат, за да се ограничават щетите. Защото за всички е ясно, че капризите на природата не са единствен виновник за случилото се в много български градове и села.
Всички тези стрес-тестове показват, че през цялата изминала година българският бизнес работеше в дълбока неопределеност. Въпреки това, той оцеля и доказателство за това е, че има ръст на брутния вътрешен продукт, а безработицата е под контрол. В същото време, не можем да не отчетем, че приходите в бюджета като процент от БВП намаляват, което означава, че сивият сектор избуява с нова сила. Този факт е точна числова индикация за неефективността на администрацията.
Цената да правиш бизнес в България е твърде висока. Лихвите в България са твърде високи, таксите са много високи, корупцията е изключително висока. Администрацията и политическият елит непрекъснато се занимават с това как да преразпределят и как да усвоят средствата на ЕС, вместо да се съсредоточат върху насърчаването на преките инвестиции. Годишно българският бизнес инвестира 17-18 млрд. лв., а усвоените средства от ЕС са максимум 3 млрд. Но политиците много добре осъзнават, че е прекрасно да разпределяш средства, които не ти си спечелил, не ти си изработил.
Идва 2015 г., която в геополитическо отношение може да е изключително благоприятна за нашата страна.
България е един от огромните вносители на енергийни ресурси, като процент от БВП. Ние имаме една неголяма, но силно енергоемка икономика. Очакванията за нов спад на цените на петрола, а оттам – на всички останали енергийни ресурси, са предпоставка за сериозно подобрение на търговския ни баланс. При спад на цените с 50 на сто 6-милиардният ни внос на енергийни суровини практически има шанса да спадне до около 3 млрд. Невероятно полезно явление, което е допълнителен фактор за развитие на икономиката, за повишаване на нейната конкурентоспособност. Това е огромен шанс дълбоката финансова дупка, която политиците изкопаха в енергетиката, да започне плавно да се запълва. Разбира се, по-ниските цени на горивата ще доведат до намаляване на приходите от ДДС за фиска, но това намаление ще се компенсира от увеличените обороти. Мобилността на българина и бизнеса ще се променя в положителна посока, ще се увеличи потреблението, а това означава повече приходи за бюджета и от ДДС и особено акцизи, тъй като те се начисляват върху количества, а не върху цени. Може би за 2015 г. именно спадът на цените на петрола ще бъде големият светъл прозорец за българската икономика.
Вторият, много съществен момент е, че България е един от големите износители на зърнени и маслодайни култури, а сред големите ни конкуренти на този пазар са Русия и Украйна. Русия обяви, че ще въведе мито за износ на зърно, а производството в Украйна спада. В този контекст, 2015 г. се очертава обещаващо успешна за българските зърнопроизводители и техният продукт ще става все по-решаващ фактор във формирането на търговския баланс на страната.
Според една английска поговорка, „Тъмните облаци имат сребърна подплата“, което означава, че всяка криза може да се разглежда като една нова възможност. Погледната през призмата на българската икономика, тази поговорка ни провокира да мислим как да извлечем полза от всички струпали се над страната ни проблеми през последните години. Например, в резултат от кризата във финансовата система се очаква сериозно намаление на лихвите по кредитите, което ще насърчи инвеститорската активност. За целта, обаче, трябва да има политическо и законодателно спокойствие, нужни са реформи – и в администрацията, и в обществените системи.
Силата на намеренията не е само в красивите програмни декларации и тази сила може да се измери с политическа воля за провеждане на дълго отлаганите реформи в администрацията, образованието, здравеопазването, осигурителната система и правораздаването. Ако това се случи, 2015-а може да се окаже годината, в която ще се пречупи стагнацията и икономиката ще тръгне напред. Малко преди Коледа станахме свидетели на твърде популистки решения, свързани с криминализирането на укриването на социални плащания, които нямат никаква правна добавена стойност. Ще си позволя един риторичен въпрос. Колко души, от тези които укриват акцизи и ДДС или внасят контрабандни стоки, са вкарани в затвора? Незадоволителният отговор на този въпрос, който бихме получили от администрацията, е точно доказателство за несъстоятелността на постоянните бълнувания, че приходите за бюджета ще се увеличат в резултат от популистки решения, като цитираните по-горе. Не с такива решения ще се оправи икономиката, а с реформи, гарантиращи обществения интерес.
Това, че българската икономика оцелява въпреки политиците, въпреки администрацията, въпреки банковата среда, въпреки правораздавателната ни система, въпреки природните бедствия, е огромен капитал на нацията, който трябва да се охранява и развива.
