Огнян Герджиков е професор по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски", председател на 39-ото Народно събрание. Бил е председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 40-ото НС. Председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара. Миналата вечер в Етнографския музей представи новата си книга "Аз не бях политик".
- Проф. Герджиков, да не би да искате да забравите за парламентарната си кариера, след като озаглавихте автобиографичната си книга "Аз не бях политик"?
- Има хора, родени да бъдат политици. Аз не съм от тях. Обстоятелствата така се стекоха, че моментът ме изстреля в политиката. Аз се съпротивлявах, но ми казаха: Не мисли само за себе си, става дума за повратен момент за България. Аз реших да не бъда такъв егоист. И се съгласих. Изстреляха ме на върха. Не беше лесно. Учех се в движение. В крайна сметка хората ще преценят доколко съм бил успешен. Неминуемо съм правил грешки. От дистанцията на времето ги виждам още по-отчетливо. Но в политиката е така - трябва да вземеш решение при недостиг на информация и недостиг на време. При това положение човек не може да не бърка.
- Кое е най-трудното ви решение като действащ политик?
Непрекъснато трябваше да се вземат трудни решения, като се почне дори от най-дребните битови проблеми. Народното събрание не се състои само от депутати. Това е едно огромно предприятие, в което работят много хора. Има много работа при организацията, а последната дума е моя. Трудно решение е да уволнявам хора. Аз съм перфекционист и когато нещо не е както трябва, съм безкомпромисен. Една жена, която бях наел да гледа моята майка, която живя до 100 години, ми се примоли да взема на работа сина като шофьор. Реших, че не е проблем да го назнача. Два месеца по-късно ми докладваха, че е надписал 1000 километра. Веднага го уволних. Ама и другите правили така. Да, но той е единственият, назначен от председателя на Народното събрание. Вярно, че с шофьорите човек не може да се справи. И Сталин не е успял. След това жената, която се грижеше за майка ми, каза, че не могат да си платят парното. Дадох им 1200 лева лични пари. Това е от грешките, които трябваше да компенсирам.
Такива случаи е имало и на високо равнище. Едно от големите ми преживявания беше, когато прелитахме на връщане от Китай през Русия. Казаха ни, че трябва да се върнем, защото има заплаха да свалят самолета. Тогава военните бяха поели командването, защото гражданските диспечери стачкували. България току-що беше влязла в НАТО. Командирът на правителствения самолет дойде при мен и ме попита "какво да правим". Реших да се върнем. Припомних си как самолет Ю2 на Южнокорейските въздушни сили беше свален от Русия с един от големите конгресмени на САЩ. Тогава си отидоха мърцина 260 души.
- Съвместими ли са правото и политиката?
- Правото е специалността, която много се доближава до политиката, защото общественият живот се крепи на регулирането на обществените отношения. Парламентът е законодателен орган и правото е в епицентъра му. Когато се приемат закони, понякога е имало случаи, когато не съм се запознавал предварително, но в момента виждам нещо, което е некоректно юридически, и стопирам този текст. Най-пригодните за парламента професии са юристи, икономисти и финансисти. Хубаво е да има различни професии.
- Казвате, че имате повече от 20 лица, кои 5 от тях разкривате в книгата си?
- Аз съм се занимавал с много неща. Като патицата съм - може и да плува, но има много по-добри плувци. Може и да тича, но има много по-добри бегачи. Може и да лети, но има много по-добри. И аз така. Занимавал съм се със спорт, с музика, бил съм илюзионист, хамалин, поет. Почти няма нещо, с което да не съм се занимавал.
- Кога дойде идеята да напишете книгата за своя живот?
- През лятото на 2011 г. се почувствах без особени ангажименти, което почти не ми се случва. В казармата има една приказка: На войника не трябва да му се дава свободно време, да не мисли за глупости. И аз така. Седнах да си опиша живота. Писах, писах и спрях. Жена ми каза: Ти няма ли да я довършиш. И миналата година реших, че наистина не трябва да остава до средата. Есента на м.г. резултатът е налице.
- Коя е най-съкровената тайна, която разкривате в книгата?
- Това, че съм бил почти бавноразвиващ се. Проговорил съм много късно.
- На колко години?
- Наскоро. Искали са да ми слагат главата в глина по рецепта на Петър Димков, защото само съм мучал. Майка ми ме е родила на 41 г. Казал са , че такива бебета стават или гении, или... След като съм проговорил, съм заеквал много зле. Имал съм всички белези на едно бавноразвиващо се дете. Сега вече толкова не ми личи.
- А някоя държавна тайна?
- Има, но само съм намеквал, защото наистина са тайни. В една близка държава много конфиденциално ме затвориха, образно казано, в една стая с още двама души. Те много агресивно искаха да получат гаранция от мен за български имоти, към които те имат претенции. След 10 дни, като се върнах в България, ми показаха справка от нашите разузнавателни служби. Там пише как председателят на парламента много ловко се измъквал и не се е поддал на внушения. Почувствах се безкрайно горд. Дори ми се прииска да си преснимам тази секретна информация, но се отказах.
- Чувствате ли се жертва на политиката?
- Всеки, който влезе в политиката, трупа огромен брой неприятели, хора, които го намразват. Ако искаш да те намразят, стани политик. Поне половината български народ ще те мрази неистово. Чувал съм за себе си какви злоупотреби съм правил, с пари, с имоти.
- Богат човек ли сте?
- Преди да вляза в политиката, имах повече доходи, защото промените през 90-а година ме изстреляха. Бях от малцината, които са наясно с Търговския закон, в материята на търговското право бях почти единствен и много търсен. Трябваше да правя много консултации, като експерт по международни спорове са ме ангажирали, в международния арбитраж също. Всичко това се плаща. Затова и един от аргументите да не искам да вляза в политиката беше, че ще си намаля доходите. Намалих ги. Но мога да се закълна, че един лев не съм присвоил.
- Не живеете ли в палат в Бояна?
- Откакто се помня, живея в едно жилище 78 квадрата срещу столичната пожарна. Не съм го сменял.
- За какво си струва човек да си харчи парите?
- За пътешествия. Обиколил съм 65 държави. Миналия месец се върнахме от една обиколка на Виетнам, Лаос, Камбоджа. За 17 дни имахме 18 полета. Предстои ми пътуване в Сингапур. Обичам да се виждам с приятели и да обикалям света. Обичам опери, концерти, театри.
- Защо вече толкова години съдебната реформа е нещо като "В очакване на Годо"?
- Хубавото е, че има написана стратегия, която като цяло не е лоша. Това е първата стъпка. Силно се надявам тя да не остане единствена. Лошото е, че същинските промени изискват промени в конституцията. Това е трудна задача. Даже ако се прави радикална реформа, се изисква Велико народно събрание.
- Наложително ли е това да стане?
- Зависи доколко управляващите решат, че е дошъл моментът. Това Велико народно събрание изигра своята превантивна роля като спирачка да не се правят лекомислени промени в конституцията. Постепенно нещата ще почнат да се уталожват. Може би ще дойде времето, когато ще направим промяна в текстовете на конституцията, които са важни. Един от тях е за съдебната система. Другата е в посока правомощията на президента. Аз смятам, че президентът трябва да има повече правомощия. Един обикновен депутат има законодателна инициатива, а президентът няма. И много други неща. Но аз съм много срещу прибързаните действия. Всичко това се слага на масата, премисля се, правят се кръгли маси, дискусии, трябва обществото хубаво да улегне и тогава да се направи промяната. А не нещата да се правят от днес за утре. Това е катастрофа. Но ние, както е известно, сме шампиони на принципа проба-грешка.
