В изпълнение на основните насоки на работата си през 2015 година, БСК се включи активно като партньор в провеждането на национална кампания за повишаване на енергийната ефективност на българските потребители на енергия. Кампанията бе организирана от Агенцията за устойчиво енергийно развитие и нейната основна цел бе да предостави изчерпателна и детайлна информация относно нуждите и дългосрочните ползи от предстоящото въвеждане на търгуемите бели сертификати.
Организирането на специализирани информационни семинари в 6 големи български града, имаше за цел да насърчи в този механизъм да вземат участие не само задължените според Закона за енергийната ефективност организации, а и всички други заинтересовани юридически и физически лица, които желаят да инвестират в подобряване качеството си на живот, предприемайки различни мерки за енергийно спестяване, за подобрение на производствени системи, за повишаване стандарта на работното място или за подобряване на личното житейско пространство.
С презентации, представящи позицията на представителите на БСК в информационните семинари се включиха г-н Веселин Йотков – председател на УС на ИСА - Плевен, г-н Кирил Желязков – главен директор в БСК, проф. Красимир Ениманев – председател на УС на ИСА - Русе, г-н Илия Николаев – председател на УС на ИСА – Варна, г-н Михаел Делийски – председател на УС на Асоциация за екологичен инженеринг – член на БСК.
Същността на този нов за българската действителност финансов механизъм е, че дава възможност за търговия с енергийни спестявания, чрез което да се насърчи и постигне трайно намаляване на енергийното потребление и дългосрочно подобрение на цялостното състояние на енергийната ефективност в България. Тази търговия с енергийни спестявания на пазарен принцип се очаква да доведе до преструктуриране на енергийния сектор, да стимулира извършването на по-голям брой и по-качествени мерки за енергийна ефективност, което ще повиши устойчиво и дългосрочно конкурентоспособността на българската икономика.
При въвеждането на бели сертификати в България е избран хибридният модел, който ще позволи максималното използване на действащото законодателство, ще разчита на вече съществуващите административни структури и на действащата схема за задължения в страната. Предложеният хибриден модел не налага създаването на нови държавни органи
