Работодателските организации настояват за "замразяване" на цените на тока до Нова година. Не може за три дни да решим този въпрос, коментира Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. Днес се проведе пресконференция на четирите работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ относно цените в енергетиката и необходимите реформи в сектора.
В рамките на тази година работодателите предлагат да се търсят решения за сектора "Енергетика" и след това да се пристъпи към реформирането му. Може ли да има 12 500 мегавата мощности, консумация 2700 мегавата и цената да расте, риторично попита Данев. Деловите среди искат да бъде разписана "пътна карта" за реформа в сектора с набелязани цели, а по всяка цел да има конкретни стъпки за реализация, референтни пунктове със стойности за постигане, конкретни срокове за изпълнение, отговорник за изпълнение и отговорник за контрол, санкции за неизпълнение.
Божидар Данев изрази личното си мнение, че първото, което трябва да се направи, е да се изкупят цесиите - всички задължения на американските централи и на ВЕИ-тата от държавата, дори на основата на заем. Когато се изкупят цесиите, кредиторът е водещ, допълни Данев. Той съобщи, че обявеното спиране на производството от 26 юни ще започне с прекъсване на работния процес за 1 час. Ако исканията на бизнеса не бъдат чути, следващата мярка ще бъде спиране на производството за 2 и 3 часа, а крайната - освобождаване на част от работниците. Изпълнителният председател на БСК прогнозира, че ефектът от рязкото нарастване на безработицата ще струва на държавния бюджет над 650 млн. лв.
В българската енергетика има още много резерви – много т.нар. неефективности, има вредно управление, много кражби, неспазване на закона. Ние можем да посочим тези резерви. Ние сме в състояние да излъчим екипи, които да го направят, увери Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Ценовото предложение на КЕВР е за 13-18% увеличение на тока за основните предприятия в страната. Това увеличение беше представено от КЕВР като имаше опит за заблуда на общественото мнение – дали волни или неволни, заяви Велев. Той подчерта, че "вече все по-малко чуваме, че увеличението е 1-2 %". "Бизнесът не може да го поеме – брашненият чувал не може да бъде изтупван повече" каза председателят на АИКБ. Според Велев неминуемо увеличението на цената на тока ще се отрази на цените на дребно, които ще поскъпнат.
Работодателските организации са категорични, че населението не е плащало добавка за обществото 50 лв., то не е плащало нищо. Това се прави за настройване на гражданите срещу бизнеса. Твърди, че трябва да се модернизира бизнесът а не енергетиката. Има опити да се противопостави едрият бизнес на дребния, обществото на бизнеса, обясни Велев.
Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, подчерта, че за малките и средни предприятия не се е предвиждала никаква грижа, когато се е подготвяло вдигането на цената на тока. Продължава да се субсидира електричеството за гражданите, за сметка на фирмите.
Константин Стаменов от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) заяви, че съотношението на цени на едро към на дребно е 1/1.7, т.е. няма и два пъти. А в доклад на ЕК за цените в ЕС това съотношение е от 2.5 до 4 пъти. Ние не искаме да заставаме срещу населението, ние искаме пътна карта със стъпки как ще се излезе от тази ситуация. След като имаме свръхпроизводство на ел. енергия няма как да се видят преференциите, заяви експертът. Износът също може да е резерв. БДЖ казаха, че за тях поскъпването на тока ще им струва 10 млн. лв. те ще бъдат взети от нас или от бюджета, естествено от бизнеса ще ги вземат по-лесно.
Четирите работодателски организации настояват за компетентно и некрадливо управление на дружествата с държавна собственост, за промени в дълбочина, в т.ч. необходимост и ефективност от съществуващата работна сила, некорумпирано управление на доставките на услуги, материали, дълготрайни материални активи, постоянен мониторинг над производствените процеси с цел оптимизация, мониторинг над експортната реализация - преимуществено през държавния търговец, ограничаване на "загубите" в мрежата. Бизнесът иска и мониторинг над продажбите на балансираща енергия. Допълнителен положителен ефект за стопанските потребители ще има и от преразглеждане на политиката за реализация, смятат деловите среди. Предлага се и разумно ограничаване на количеството скъпа енергия, като се визират ВЕИ, заводски централи, топлофикационни дружества, дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия.
Друго предложение е да се приеме подходящ контролен обществен механизъм над процесите в сектора - например орган към НС със състав между 5 и 9 души при съотношение поне две трети в полза на плащащите за случващото се в сектора - потребяващата индустрия. Настоява се и за утвърждаване на Наредбата за подпомагане на засегнатите индустрии, разработена в съответствие с Насоките на ЕК. С Наредбата "електроуязвимите индустрии" трябва да получат намаление на текущата цена, а не по-малко увеличение.
Бизнесът иска провеждане на държавни целеви политики за подпомагане на бедните и социално слабите с енергийни ваучери, а не чрез национални субсидии. По разчети на деловите среди сумарният нетен ефект от всички мерки за ограничаване на разхищенията и кражбите е от 570 млн. лв. до 1 млрд. лв. годишно.
