В Гърция данъците са много по-високи, отколкото в България.
Изправени пред все по-голямо увеличение на данъците върху доходите, много гръцки компании през последните години търсят убежище в съседните страни, включително в България, Кипър или Малта, смятат експерти, цитирани от АФП. "Общо 11 500 гръцки фирми са отворили банкови сметки или са регистрирани в Българската търговско-промишлена палата от 2012 г., годината на пика на кризата в Гърция. С 30% повече са регистрациите през миналата година," каза пред АФП Христос Казандзис, председател на Българо-гръцката търговска камара.
Това са най-вече пътнотранспортни фирми, но и внос-износ бизнеси, засегнати от контрола върху капитала, наложен в Гърция от края на юни. Целта на правителството на СИРИЗА беше да се избегне паричен отлив от страната, на фона на тогавашната криза в отношенията между Атина и останалата част от Еврозоната. Икономистът Димитрис Бибас, съветник на Гръцката асоциация на малките и средните предприятия (ГАМСП), отбелязва, че "данъчното облагане и разходите за заплати при стартиране на бизнес са по-ниски в съседните страни, отколкото в Гърция." Със средно 30% данъчно облагане за бизнеса, Гърция е много по-неизгодна от България или Кипър, където ставката съответно е 10% и 12.5%, отбелязва Казандзис.
Александрос Икономакос преди 2 години прехвърля компанията си за внос на текстилни суровини в Петрич. Причина за това са бюрократичните проблеми и тежкото данъчно облагане, но Икономакос изтъква и "огромното забавяне при възстановяването на ДДС от страна на държавата" в Гърция, което "блокира почти една трета от капитала му." Василис Коркидис, ръководител на Гръцката търговска федерация, е загрижен от изтичането на капитал и призовава правителството "да вземе мерки за насърчаване на предприемачеството в Гърция чрез данъчни облекчения. В момента много предприемачи се противопоставят на очакваното ново увеличение на социалните осигуровки.
С него държавата и се опитва да намали тежестта върху пенсионерите предвид бъдещата реформа на пенсионната система, изисквана от кредиторите на страната от ЕС и МВФ. Предприемачите ще търсят начини да избегнат плащанията, което означава увеличение в укриването на данъците, а не на приходите от тях, смята Икономакос. Същевременно нуждата от по-строга данъчна система се дължи на политиката на строги икономии, продиктувана от кредиторите. Тя нанесе тежък удар върху малките и средни предприятия, които са в основата на гръцката икономика.
Най-малко 200 000 фирми фалираха от началото на дълговата криза през 2010 година. Броят на компаниите, които в момента напускат Гърция "не може да бъде определен, тъй като към момента няма проучвания, сравняващи данните на гръцките и чуждестранните търговски камари ", оплаква се Казандзис. Преместването на някои компании не означава, че те не продължават дейността си в Гърция, пояснява Бибас. Те използват бюрата в България и Кипър за улесняване на вноса и финансовите сделки.
Експертът също така изтъква, че притокът на гръцки компании не е подобрил финансовото положение на България, една от най-бедните страни в ЕС. При тези условия е необходимо хармонизиране на данъчните ставки на страните в Съюза, с цел да се предотврати отлива от местните икономики, допълва Бибас.
