Законът за прякото участие на гражданите в държавното управление е циничен и с него се изземват правата на гражданите, каза Сашо Дончев в предаването „Видимо и невидимо“ на телевизия Bulgaria on air
Председателят на УС на БСК Сашо Дончев участва в предаването „Видимо и невидимо“ на телевизия Bulgaria on air, с водещ Калин Манолов. Г-н Дончев, бившият образователен министър проф. Тодор Танев и актьорът и режисьор Камен Донев разговаряха по темата за разума, почтеността и справедливостта в икономиката, политиката и обществото.
Ето какво каза Сашо Дончев:
За стабилността на управлението...
По отношение на това стабилен ли е кабинетът, аз нямам критериите, защото не знам какъв е смисълът от този факт. Българското общество има нужда от кабинет, който успява да организира по такъв ефективен начин ресурсите на обществото, за да постига целите на обществото. Тогава гарант за стабилността на едно управление е самото общество.
25-26 години определяме стабилността по критерия колко депутати подкрепят това правителство. Това е пълен нонсенс. Преди съставянето на това правителство някъде в кулоарите на парламента срещнах днешния премира и му казах: „Ти си мъжкар Защо не направиш правителство на малцинството? Нали е важно онова, което ще правиш? Ако то има подкрепата на обществото, какъв е проблемът?“ Мъжкарско приемам онова поведение, когато не правиш компромис и знаеш как да произведеш полза за обществото от онова, което правиш. Напоследък някак си никой не може да убеди обществото, че не става дума за задкулисие но вътре в парламента, че става дума за това да наредим всички около масата и да ги нахраним, за да осигурим спокойствие. В парламента не трябва да има спокойствие – трябва да има непрекъснат сблъсък. В икономиката трябва да има конкуренция, но и в политиката трябва да има конкуренция, а не спокойствие. Изобщо навсякъде трябва да има свобода и конкуренция.
За енергетиката...
В енергетиката има сериозни парични потоци и сериозни възможности за кражби. Онова, което характеризира през целите 26 години енергетиката, е кражбата, за която обществото плаща сметката.
За политическата и гражданска култура на българина...
Дълбоко вярвам, че масовият българин може да не е толкова културен, колкото ни се иска и колкото го изисква 21-ви век, но той е достатъчно културен, за да е и достатъчно морален. Друг е въпросът дали може да реализира себе си. Големият провал на нашия преход е общественият договор, наречен Конституция, в която властта е оставена в държавата, а не в суверена. Като добавим и този циничен Закон за прякото участие на гражданите в държавното управление.... С един закон са иззети граждански права. Единственото оръжие, единственото възможно дейстие, оставено на българина, е революция, а българинът не е революционер и в това няма лошо, защото революцията е съсипия, а българинът е съзидател.
За кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН...
Трябва да сме наясно какви цели преследваме, за да търсим подходящия човек, който да ги постигне. Има един комплекс у българина, който се проявява и в българския елит. Григор Димитров бие – всички сме щастливи, значи „българите бият“. Той побеждава, защото се е трудил, а ти какво си се трудил? Бокова е доказала, че може да е мениджър от такъв ранг. Защо тогава ние трябва да й пречим?
За следването на идеологиите...
Идеологиите са оправдание за мръсниците, за да оправдават с тях поразиите, които правят. Животът на хората не е идеология, а много просто нещо – трябва в общуването с природата да оцелява, да се храни, природният му дълг е да се възпроизведе, да отгледа децата си. Къде е идеологията в тая работа?
Виж му биографията та един политик! Ако той никога нищо не е изградил, ако не е бил полезен на нито един човек, защо му вярваш и му даваш власт? А властта означава да се разпорежда с ресурси, с обществени ресурси.
За референдумите...
За мен няма никакво съмнение, че референдумът е основният инстрмент за организация на живота на едно общество. Чрез референдум обществото може да определя своите цели, ресурсите, които са необходими за постигането на тези цели, както и на кого да възложи да постигне тези цели с тези ресурси.
Законът за прякото участие на гражданите в държавното управление е най-циничният закон, който съществува в нашата нормативна уредба. С него се изземват правата на гражданите. Откъде-накъде гражданите ще молят за правото да се произнесат по даден въпрос? А там дори има въпроси, по които им е забранено да се произнасят.
За „държавата“ и „родината“...
Държавата има много малко функции в едно свободно общество, а в нашето общество са й дадени твърде много функции, които тя всъщност не изпълнява. Като не може да опази границите, да осигури елементарен стандарт на живот, да осигури справедливо правораздаване – за какво ми е такава държава?
Държавата това са институциите. Държавата е враг и ограничител на свободата, така че тя не може да бъде любима част от нашия живот. Онова, върху което не трябва да пада прашинка, е думата Родина! Но тази дума все по-рядко я чуваме и използваме.
Моралната оценка на политиците...
Почтеността не е характерна черта на основната част от участниците в политическия живот в страната. Почтено е онова действие, което заслужава почит от останалите граждани. А аз не виждам такива действия в поведението на българските политици през последните 26 години.
