Липсват кранисти, монтьори, механици, електроспециалисти и дори търговци, а в същото време 70% от завършващите средно образование нямат квалификация.
В 200 професии вече има глад за квалифицирани работници. Това са 40% от професионалните направления, които се изучават в професионалните гимназии в България. Това показват данни на Българската стопанска камара, които бяха представени от експерта Томчо Томов на конференцията “Учи, за да работиш”, която организираха в началото на миналата седмица в. “24 часа” и “Аурубис България”.
Критичен е дефицитът на автосервизни специалисти, специалисти в туризма, специалисти електроника, автоматизация, компютърна и комуникационна техника, специалисти в търговията, земеделието, енергетиката, строителството, хранително - вкусовата, химическата и металургичната промишленост, изброи Томов.
Остър недостиг на квалифицирана работна ръка има в ключови за развитието на промишлеността професии като техници, технолози, монтьори, механици, монтажници, стругари, заварчици, кранисти, шофьори и други, допълни експертът на стопанската камара. Бизнесът търси още и кадри със средно образование за продавачи, готвачи, сервитьори, бармани, фризьори, козметици, а в следващите години все повече ще се засилва търсенето и на оператори на машини, шивачи, работници в хранителната индустрия и дървопреработването, показва проучване на пазара на труда на БСК.
В същото време обаче все повече намаляват учениците, които учат в професионалните гимназии и биха могли да заемат тези работни места. Според данните на Томов, които са от проучване за дуалното образование, което обхваща 300 професионални училища, учебните заведения просто не могат да формират прием на достатъчно деца.
Заради това и в последните 10 години учениците в професионалните училища са намалели с 25%, обяви Томов. А в същото време 70% от завършващите средно образование нямат никаква професионална квалификация. Според експерта от БСК професионалните гимназии стават жертва на нелоялната конкуренция на хуманитарните, най-вече езиковите гимназии. Причината е, че заради делегираните бюджети учениците се превръщат в пари и това води до постоянно нарастване на паралелките в езикови гимназии и общообразователните училища.
Допълнително и приемът на ученици в различните учебни заведения за средно образование не е обвързан с потребностите от квалифицирана работна ръка. Причината е, че липсва система за прогнозиране на потребностите, обясни Томчо Томов.
Професионалното образование е типичен пример за бягство на млади учители от системата. Преди няколко години те бяха 37%, сега са 7% и тази тенденция се задълбочава, заяви експертът на стопанската камара.
Паралелно с липсата на достатъчно обучени в професионални направления млади хора бизнесът се сблъсква и с общото намаляване на работната ръка заради негативните демографски тенденции, посочи още Томов. Всяка година работната сила намалява с 35 хил. души и за последните 14 години хората в трудоспособна възраст са намалели с около 400 хил. души, или повече от 8%. Това се дължи както на застаряването на населението и отрицателния естествен прираст, така и на емиграцията. Според данните на Томов всяка година страната се напуска от около 27 хил. младежи.
70% от завършващите средно образование пък планират да мигрират, главно извън България.
В същото време в страната има около 700 хил. души, които нито учат, нито работят като над четвърт милион от тях са младежи.
Проблем пред бизнеса да си намира работна ръка е и ниското образование на хората в трудоспособна възраст. Според данните на стопанската камара около 700 хил. от тях са без средно образование, а основният глад за работна ръка е именно за позиции, които изискват такова.
Бизнесът също не е особено активен в обучението на работници, за да бъдат подготвени да заемат свободните позиции, показват още данните от проучванията на стопанската камара.
При предприятията се оказа, че информирани в детайли за дуалната система са около 21-22%, известна информация имат около 59% от работодателите, обясни Томов, като цитира проучването на камарата сред 1000 фирми. Около 18% от работодателите пък се оказали запознати в детайли и проявяват интерес към обучението чрез работа.
При професионалните гимназии - около 4% не са чували за системата на дуалното образование, запознати в детайли са 1/3, останалите имат частична информация.
Едва 23 % от работодателите имат целенасочени политики и програми и инвестират системно в обучение и развитие на човешките ресурси, посочи Томов.Това води до проблема, че хора, които са назначени с добра квалификация, постепенно я губят.
Според пилотно проучване на професионалните умения остаряват бързо, посочи той. При компютърните специалисти примерно компетентността се губи след 3-4 години, ако няма допълнителна квалификация. При инженерите по автоматизация и електроника това ставало за 5-6 години, каза Томов.
В същото време България е на последно място в ЕС по показателя “учене през целия живот”, като едва 1,7% от българите се дообразоват. Средният процент за ЕС е 13%.
