САШО ДОНЧЕВ ЗА СПЪНКИТЕ ПРЕД ПРАВЕНЕТО НА БИЗНЕС В БЪЛГАРИЯ

Интервю на г-н Сашо Дончев за предаването „Неделя 150” с водещ Лили Маринкова

 БНР, програма „Хоризонт”

стенограма:

Водеща: И така, г-н Сашо Дончев, който ще представя своя лична позиция, но може би и на Българската стопанска камара, ще коментира тези обстоятелства, които бяха посочени като спънки пред правенето на бизнес в България и които не са останали незабелязани за еропейското внимание. В този доклад, който непрестанно цитираме днес, се говори за задушаваща среда за бизнеса. Това е Ваша тема и тя присъства в много от Вашите изказвания, но с какво настоящата ситуация се промени, когато говорим за някакви официални намерения на правителството да се откаже да кажем от корупцията или потенциално корупционните обществени поръчки. Така нареченото, как да кажа, отлагане на тези обществени поръчки и то с демонстрирана индивидуална воля на министър-председателя. Как гледате на тази част от проблематиката?

Сашо Дончев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.

Водеща: Добър ден.

Сашо Дончев: Аз как да кажа... Едва ли има някой, който се интересува от такъв тип информация и който да е останал изненадан от констатациите в тоя доклад. Ние в Българска стопанска камара, пък и други колеги от Института за пазарна икономика и други институти периодично съобщаваме тези факти. Може би валидирано с етикета на Европейската комисия тази информация да звучи по-вярно за някого, което обаче е израз само на типични за нашето общество комплекси. От друга страна този доклад ни казва нещо, което ние всички знаем много добре. Работим и живеем в лоша среда. Но умишлено или не като че ли докладът още веднъж не посочва нито една от причините за това. В резултат на което този доклад, едва ли сега голяма част от слушащите проявяват интерес към него, а по-скоро хората казват с досада – всеки божи ден живеем с всичко това, за което и този доклад ни разказва. За нас щеше да е важно дали след като и те го знаят, ще продължат да се прегръщат с тези, които ни го причиняват тоя живот.

Разбира се, този доклад, както вече видяхме, е повод за опозицията да започне да имитира някакви критики към управляващите. И същевременно отново виждаме стар познат филм, управляващите да им отвръщат – ей, я по-спокойно, да не би по ваше време докладът да е бил по-добър. И така, животът си продължава, за някои добре, за повечето от нас – по същия сив начин. Всъщност интересният въпрос е кои са причините, които пораждат констатираните проблеми и защо нищо не се говори за тях в доклада? Моят кратък отговор, ако ми позволите, е може би в поговорката – „Гарван гарвану око не вади”.

Европейският съюз е етатистка организация. Ако държавите, които членуват в тази организация не са достатъчно овластени на териториите, на които се простира тяхната юрисдикция, то и самият Европейски съюз няма да бъде респектиращо важен. А всички проблеми, посочени в този доклад, аз още веднъж ще ползвам и микрофона във Вашето предаване да подчертая, че тези проблеми и още много други, които не са попаднали във фокуса на съставителите на доклада, са проблеми на обществото, а не на държавата. Държавата може да има проблеми само ако ние гражданите й откажем правата и парите, които тя получава от нас. Но ние традиционно, доказали сме го вече, сме достатъчно щедри в глупостта си да не й отказваме нищо. Всички вие, ние знаем, че всяка година добросъвестно зареждаме с нови 34 милиарда лева бюджета на нашата държава и дори не правим опит да изискаме отчет за това какви ползи за обществто тя е произвела с тези пари. Още по-щедри, като че ли, сме с правата, които сме й предоставили.

Нашата, наричаща себе си демократична държава, наследи от комунистическата държава, която ние уж бяхме тръгнали да разрушаваме, огромни права, които са насилствено, а не доброволно отчуждени от нас, нейните граждани. Повечето от действащите на територията на нашата страна закони не са синоним на справедливост, а дори са инструмент за несправедливост. И когато законите в едно общество могат да пораждат несправедливост, това общество не е свободно. Това общество е меко казано под игото на тази държава, без значение дали тя, държавата, е турска или българска, реферирайки към разговорите в последно време в обществото. И когато казвам всичко това, то е защото в нашия случай, както казваше президентът Рейган, държавата не е решението, а е проблемът. Но чиновниците в Брюксел услужливо премълчават този факт.

Кое да вземем? Ето, например, в този доклад се казва, че макар и стабилизирана, финансовата система продължава да има един проблем – примерно, че няма съживяване в дейността по кредитиране. Ами как да има съживяване, когато, за да вземеш кредит и да инвестираш, трябва да поемеш огромни рискове. И защо да ги предприемаш тези рискове на тази територия? Ако ти вярваш в себе си, има и юрисдикции, които в по-голяма степен ще защитят твоите права. Много важно е да се знае, че Светата троица на свободното общество са свобода, собственост и справедливост. Законите трябва безусловно и безкомпромисно да защитават тях, а не интересите на една или друга личност или социална група. Преди малко достатъчно много говорихте в тази насока и аз категорично не съм съгласен с изказаните от г-н Калфин тези. Има територии под юрисдикцията на държави, които в много по-голяма степен защитават тази Света троица. Защо да рискуваш тук?

А когато талантливите, можещите, тези, които знаят как да произведат конкурентен продукт бягат от тук, то следователно ние нямаме работни места, следователно ние имаме нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, ние имаме ниски доходи. И всичко това по веригата... Моментално се появяват социални групи, които се изключват от социалния живот. И знаете ли защо, връщайки се отново към узурпираните по време на комунизма наши граждански права, защото спойката в едно общество е солидарността и съпричастността. Спойката са договорите, които ние доброволно сключваме по между си.

Водеща: За внимателния слушател ще бъде интересно да кажете с кои негови тези, на г-н Калфин, не сте съгласен...

Сашо Дончев: Няма да коментирам г-н Калфин, темата ни е друга. Не съм съгласен с това, че държавата може да помогне да изгоним бедността. Не е вярно това.

Водеща: А бизнесът?

Сашо Дончев: Не съм съгласен, че държавата е в състояние да създава ефективно работни места.

Водеща: А бизнесът, така ли?

Сашо Дончев: Не съм съгласен, че проблемите на здравеопазването и образованието са проблеми на държавата. Това не е вярно, това са проблеми на общността, на обществото. И всичко това, ако позволите да продължа предното си изречение, това право и отговорност ни беше отнето по време на социализма. След това в контекста на тази държава на благоденствието или социална държава, което пък е другата лудост, дошла от Запад... ние продължаваме да търсим решения там, където ги няма. Решенията ги няма там. Ако ние сме допуснали по между си... това, което нарекох спойка на обществото – солидарност, съпричастност, и сме допуснали по между си държавата да стане посредник в тези наши отношения, то ние сме загубено общество, ние нямаме бъдеще.

Водеща: Искаме да чуем Вашето конкретно мнение по повод на тази ситуация в обществото, в държавата...

Сашо Дончев: Коя?

Водеща: ...усилията на министър-председателя да се избави от някои обществени поръчки съвсем еднолично, отказвайки се от тях, без да бъде показано или доказано защо, а също така и начина, по който в България се третират едни такива теми, като съвсем невинни – има ли картел при горивата, има ли картел в строителния бранш...

Сашо Дончев: С уводолствие. Аз всъщност вече казах това, но може би сте права, че не го казах достатъчно конкретно и ясно. Аз не доумявам, че в главата на един висш държаник може да влезе такава мисъл, че той е в правото си да отменя вече сключени договори. Договорът е свещено нещо. При договора не може да бъде така, защото някой е с по-силна физика ще го отмени. Така е в махалата...

Водеща: За магистрала „Хемус”...

Сашо Дончев: ...да не ставам по-груб в това отношение, но така не е в обществото. Това е абсурдно. Това е едната страна на медала, но другата страна на медала, която също е много любопитна – как така се оказва, че само, може и да сбъркам сега, но само 5 фирми печелят 95% от поръчките в строителството. Как се оказва така? Аз ще Ви кажа отговора – ние в Стопанска камара от не знам колко години вече тръбим на висок глас, че законът за строителната камара може да породи единствено и само това. Законът за строителната камара затваря пазарът за строителните услуги за конкуренция. Дори самият факт, че само 5 компании са останали – ами те са толкова, те другите не отговарят на изискванията на закона. С тоя закон сме лишили от възможност млади инженери, талантливи инженери да стават строителни предприемачи. И този закон продължава да съществува, въпреки нашето желание да го отменим от много години или най-малкото да го променим в тази му част.

От друга страна обаче по-тревожен е фактът и това са картелите, когато в тези обществени конкурси и обществени поръчки тези 5 фирми не си правят конкуренция. Това е тревожно и това трябва да се разгледа, но това не е въпрос на министър-председателя, това е въпрос на Комисията за защита на конкуренцията, това е въпрос на депутатите да преразгледат същия закон, за който говорим.

Водеща: А с три думи – каква е трудността да бъде съставена нова комисия? Как виждате Вие начина, по който се синхронизират интересите?

Сашо Дончев: Е, как каква е. Нали ако комисията е „наша”, ние ще можем да си правим спокойно картели. Аз с интерес слушах предишния Ви събеседник и Вашия интерес в този разговор, и на Вас разговорът с министър Калфин Ви беше интересен. В нашето общество политиката заема много важно място занете ли защо? Точно заради това, което казах – защото законите не гарантират, не защитават свободата, собствеността и справедливостта, а защото законите са инструмент за несправедливост и затова политиката е важно занятие в нашето общество. Иначе най-важното занятие е на този, който прави хляба, този, който произвежда продукти, стоки, услуги. Това е най-важното знятие в едно общество. Това е нещото, което дава възможност да се реализират хората, дава възможност да бъдат горди, дава възможност да живеят добре, а не политиката.

Водеща: Добре, това е много важен патос. Приключваме. Само с две думи, г-н Дончев, удовлетворете любопитството на хората, които искат да знаят това, което се случи в началото на годината с Вашия бизнес. Докъде стигна, споразумяхте ли се, имате ли проблеми?

Сашо Дончев: Аз не влизам в никакви подобни споразумения, нито съм влизал в някакви конфликти преди това, нито съм обявявал войни, нито пък ще сключвам мирни споразумения. Това е нагъл опит да се вреди на бизнеса, нагъл опит да се открадне нещо, което аз съм създал през последните 25 години и това се случваше с участието на държавни институции. Това е отвратително. И след като се е стигнало до там да се посяга на моя бизнес, нали се сещате какво се случва и защо бягат младите предприемачи. Ами ще бягат, те са още по-беззащитни от мен.

Водеща: Благодаря, г-н Дончев. Сашо Дончев в интервю пред „Хоризонт”. Трябва да кажем, че ставаше дума за условията за бизнес, които и Европейската комисия намира за задушаващи в България.