- Г-н Данев, в петък изтече срокът за договарянето на минималните осигурителни прагове между работодателите и синдикатите. Какво се случва сега? Министърът на труда удължи за пореден път преговорите, до 15 октомври.
- Ние сме категорични, че няма да преговаряме за договаряне на минимални осигурителни доходи - параметър, който е в несъответствие с европейската практика и който беше осъден от международните институции като Европейската комисия, МВФ и Световната банка. Тези институции смятат, че този механизъм въздейства негативно върху икономиката ни. Така че това е нашето твърдо решение - всички браншови организации не участват в разговорите. При това положение не виждам какво може да се реши оттук нататък. Въпросът е в Министерството на труда и независимо от натиска на синдикатите. Бих искал да кажа нещо много съществено - досега никой не обясни на заетите в българската икономика, че този натиск на синдикатите за увеличение на минималните осигурителни доходи на практика води до намаление на реалния доход на заетите. Когато вие увеличите минималния осигурителен доход, а не се увеличава заплатата, това е за сметка на намаление на реалния доход на заетите.
- Говорите от името на четирите национално представителни организации. А каква е позицията на петата от скоро призната организация - Съюзът за стопанска инициатива?
- Доколкото знаем, никой не води преговори. Никой на браншово ниво не преговаря. Всички сме единни, че този механизъм е архаичен и няма нищо общо с европейската практика. В приходната част на НОИ, която в последните години е между 5.5 и 6 млрд. лв. приходи от осигурителни вноски, това, което се получава от минималните осигурителни вноски, е в размер между 25 и 33 млн. лв. Представете си тогава каква е ролята на минимално осигурителните доходи.
- Как така първо имаше пет подписани споразумения с браншовите организации и синдикатите, а след това бяха оттеглени от браншовите ви организации?
- Тези пет организации бяха започнали преговори, преди да се обяви процедурата за договарянето. Ние не бяхме обявили, че няма да участваме в преговорите. След като обявихме, че отказваме да участваме в преговорите за определяне на този ретрограден механизъм, тези организации оттеглиха подписите си. Но никой не ни чува досега. Приветстваме повишаване на ефективността на администрацията, която събра тази година значително повече приходи в НОИ. Това означава, че тя има достатъчно капацитет и възможности да увеличи приходите, докато ние се опитваме да правим нещо непазарно, което противоречи на европейската практика.
- Моля да коментирате изказването на финансовия министър Владислав Горанов, че нивото на сивата икономика у нас все още е твърде високо, за да разчитаме само на доброто съзнание на работодателите да плащат реалните осигуровки.
- Според нас праговете легитимират сивата икономика, защото фактически имаме от година и половина нормативен запис, че укриването на социално-осигурителни плащания от работодателите се криминализира. Тоест, ако нашата администрация е на мястото си, тя трябва да докаже, че някой укрива доходи и има сив сектор. А с минималните осигурителни доходи ние на практика легитимираме лъжата на хората, които са в сивия сектор, защото те плащат осигуровките върху тези прагове. Не виждам логика в това изказване. Извинявайте, вследствие на минимално осигурителните доходи в НОИ са постъпили с 30 млн. лв. повече приходи от общо 6 млрд. лв., това ли е осветляването на икономиката чрез този инструмент? Нека тези, които твърдят това, да оборят числата.
- Ако не се подпише нито едно споразумение, ще има ли нулева година за праговете и запазване на сегашните нива и за 2017 г.?
- Да, това е въпрос на решение на правителството - или отиваме към нулева година, или нещо, което е по-разумно - премахваме минималните осигурителни прагове. Премахване на цялата система, която е само едно усложнение на трудовото законодателство.
- Реалистично - в оставащите месеци до края на годината и при предстоящи избори, смятате ли, че това може да се случи?
- Не, предполагам, че това, което реалистично може да се случи, е нулева година. След което да се премахне текстът за праговете от Кодекса за социално осигуряване.
- Обаче тук идва определянето на минималната заплата, за която г-н Горанов потвърждава, че плановете на кабинета са тя да стане 460 лв. от 1 януари.
- Ето едно противоречие. Това, което ние предлагаме, е да има механизъм. Тоест определянето на минималната работна заплата да не е хрумване на министъра или на кабинета, а да е въпрос на параметри, които са параметри на българската икономика. Тоест да приемем конвенция 131 на Международната организация на труда и да изработим такъв механизъм за минималното възнаграждение, а не да го определяме на принцип, който не е ясен и без оценка на въздействието върху икономиката ни - как подпомага или деформира пазара на труда. Това е нормалното - настояваме да се приеме механизъм, който отговаря на международните стандарти. Да изчисляваме каква да е минималната заплата не на основата на експертни становища без оценка на въздействието, под натиска на синдикалните организации.
- Този механизъм беше една от задачите на министерството на труда и миналата, и тази година, но няма информация работи ли се по него.
- Имаше работна група, но като че ли нещата се задържат и не се върви към ратификация на тази конвенция, която почти всички страни в света са ратифицирали.
- От социалното министерство обявиха, че до края на година ще бъде ратифицирана.
- Ще видим. На основата на тази конвенция, може да определим механизъм и тогава няма министърът да определя минималната заплата. Защото не министрите движат икономиката, а икономическото развитие се определя от определени фактори. И те трябва да бъдат в основата на формирането на заплащането на труда.
- Какви да са конкретните параметри?
- Те са свързани с нарастване на БВП, с инфлация, с производителността на труда и др. Всичко това е разписано много добре в конвенцията. Така че ние не искаме да измисляме нещо в България, а това, което е прието в почти всички страни.
- Ако се запазят нивата на минималните прагове от тази година и единствено минималната заплата се увеличи през 2017 г., това означава ли, че тежестта ще се поеме само от хората на минимална заплата?
- Не е така, заплатата расте годишно с 5-6-8%. От това се увеличават приходите в НОИ. Много повече хора вече плащат осигуровки върху максималния осигурителен доход - 2600 лв. Увеличението не е за сметка на минималната заплата и минималния осигурителен доход. Стига сме кичили нормативната уредба с принципи, които само затрудняват живота, вместо да въвеждаме пазарните чисти принципи. Да не говоря за другите принципи - таван на пенсията, първите три дни от болничните - деформации, които не водят до пазарни отношения. Най-важното е да осигурим интерес на заетите в икономиката да си плащат осигурителните вноски и те да притискат работодателите да им плащат осигуровките. Но ние не можем да осигурим интерес с непрекъснатите промени в законодателната уредба, с опитите да прехвърлим част от спестяванията на хората за втората пенсия неясно къде. Ние непрекъснато казваме, че вторият стълб ще отиде към първия, въвеждат се тавани - някаква неясна бъркотия. И всеки човек няма никакво доверие към тая система. И няма личен интерес да внася високи осигурителни вноски. Корекциите са много прости - прави се да има интерес човек да се осигурява и всички тези закончета и законодателни инициативи умират, убива ги пазарът.