За 10 години 28 пъти повече биопроизводители в България
Производството на биопродукти у нас расте с добри темпове. По данни на МЗХ, сертифицираните оператори в биопроизводството в България през 2015 г. са 6 173, а през 2010 г. са били едва 820. За периода 2006-2015 г. броят на биологичните оператори се е увеличил около 28 пъти, а площта на сертифицираната земя за същия период се е увеличила повече от 20 пъти.
Тези и други данни за състоянието и развитието на биоземеделието в България и в света бяха представени по време на Втората национална кръгла маса на тема „Производство и маркетинг на български биопродукти“, проведена днес, 15 ноември 2016 г., в БСК. Форумът бе организиран от БСК и Фондация „ФАЕЛ“, а в него се включиха повече от 40 представители на производители, преработватели и търговци на биопродукти, институции, университети и др.
По време на форума стана ясно, че в периода 2010-2015 г. с над 50% се е увеличила преработката на биопродукти. Друга положителна тенденция е, че ако през 2013 г. сертифицираната земя за биопроизводство е била 1,1%, то през 2015 г. тя е 2,4%.
В сферата на биоземеделието най-голям ръст има при трайните насаждения (орехи, лешници, бадеми, кестени и др.), следвани от зърнено-житните култури, техническите култури (етерични масла, медицински растения и подправки), а най-малък ръст има при пресните плодове и зеленчуци (пъпеши, ягоди, култивирани гъби и др.). България е на първо място в света по износ на маслодайна роза и лавандула. Поради повишения интерес към производството на биовино, през последните няколко години има увеличаване на площите с винени сортове грозде, отглеждано по биологичен начин.
По отношение на биоживотновъдството особено внимание бе обърнато върху сериозния ръст на броя на пчелните семейства. От 46 000 през 2010 г. те се увеличават до 178 000 през 2015 г. България е традиционен износител на различни видове сертифициран биомед с отлично качество и изнася голяма част от продукцията на световните пазари.
Страната ни изостава, обаче, по отношение на маркетинга на биопродукти. Последното изследване за маркетинга на биопродукти е проведено през 2009 г. Общо бе мнението, че е необходимо по-широко популяризиране на ползите от консумация на биологично произведените храни и продукти, както и от биологичния метод на производство, като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси.
Според представители на „Лидл“, има голямо търсене на биопродукти, но все още има какво да се желае по отношение на потребителската култура и информираността за предимствата на този род продукти. От страна на търговската верига изразиха готовност и желание за популяризиране на българските търговски марки чрез безплатна реклама в техните рекламно-информационни материали.
Г-жа Улрике Щрака, търговски представител на Австрия в България, сподели, че в Австрия има над 21 000 биопроизводители, а една пета от земята е годна за биопроизводство. Тя пое ангажимент да съдейства за участие на българските производители в ежегодния биофермерски пазар във Виена, който е идеално място за установяване на двустранни бизнес партньорства.
В настоящия програмен период, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) подпомага биопроизводителите по самостоятелна мярка „Биологично земеделие“ (Мярка 11), в рамките на която се предвиждат плащания за преминаване към практики и методи за биологично земеделие (Подмярка 11.1), както и за поддържане на практики и методи за биологично земеделие (Подмярка 11.2). В предишния програмен период липсваше подпомагане на биологичното животновъдство (с изкл. на пчелни семейства), отбеляза Ели Илиева от Българската асоциация „Биопродукти“ (БАБ).
Сред ключовите проблеми за развитието на биопроизводството у нас бе посочена липсата на целенасочена подкрепа на преработката на първичната биологична продукция. Това, според БАБ, е и ключовата причина добавената стойност от този вид производство да се изнася извън страната. Пак според БАБ, проблем е недостатъчната информираност на потребителите за предимствата на биохраните, не се предприемат мерки за реклама, промоция и развитие на вътрешния пазар на биологични продукти, липсва специализирана борса за биопродукти. Експертите от БАБ препоръчват биопродуктите да бъдат по-широко застъпени в обществените кухни и в националните програми „Училищно мляко“, „Училищен плод“ и др.
Управителят на столичните „Пазари Изток“ АД Васил Георгиев също сподели своя опит, като подчерта, че управляваното от него дружество разполага с обособени зони за биопродукти.
Като един от големите проблеми в биопроизводството се очертава чистотата на семената. В тази връзка, от особено значение е развитието на научните изследвания и контрола. Според ректора на Аграрен университет – Пловдив, проф. д-р Христина Янчева, научните изследвания в сферата на биоземеделието са концентрирани върху: създаването на сортове култури и породи животни, които са по-добре адаптирани към условията на биологичното производство в различните региони; иновативни методи за борба с плевелите, болестите и неприятелите; нови продукти за защита (растителни екстракти, биологични агенти за контрол) и използване на техники от прецизното земеделие (дигитални технологии, GPS и др.).
„МЗХ работи в посока гарантиране на качеството на биопродуктите, вкл. чрез сертифициране, както и за нарастване на видовото разнообразие на отглежданите по биологичен начин култури и животни“, сподели Добринка Павлова, директор на Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“.
Според Добринка Павлова, последните статистически данни сочат, че биологичното земеделие в световен мащаб се практикува на 43.7 млн. ха в 172 страни по света. Приблизително 27,6% от площите в света, върху които се прилагат методите за биологично производство, са в Европа. Земеделските площи, на които се прилага биологичния метод на производство в Европа, обхващат 2,4% от общата използвана земеделска площ. Страните с най-големи площи с биологично земеделие в ЕС са Испания, Италия, Франция и Германия - те са сред десетте страни с най-големи биологични площи в световен мащаб.
По общото мнение на участниците във форума, необходимо е образователните, изследователските и държавните институции, фермерите, преработвателите и неправителствените организации да създават и прилагат съвместни политики в подкрепа на ефективното производство на биологична продукция. Освен това, желателно е на производството и търговията да се гледа като на едно цяло, преди всичко като стимул за налагане на биопродукцията в туризма. От изключителна важност е намесата на местната власт в посока насърчаване на производството на регионални биопродукти.
