Трябва да работим за балансиран и по-рядко спъван трудов пазар, за работни места, които да предлагат качество.
Г-жо Попова, искам първо да Ви честитя новата работа като зам.-председател и главен секретар на Българската стопанска камара и да Ви пожелая успех, хъс и сили да реализирате и най-смелите си идеи. Затова нека започнем от тук: Коя днес е най-смелата Ви мечта?
Мечтая българското да е марка за благодат.
В нашия динамичен и объркан свят, в който мощно се борят противостоящи световни сили, не съм сигурна дали смелостта е най-подходящата величина, която да дава надежда за творческо съзидание. До смелостта се нареждат професионализмът, почтеността, но и безрасъдството, популизмът, склонността за злоупотреба с държавната служба. Те задушават инициативността, похабяват градивната творческа енергия на можещите хора, ограбват свободата.
Ако днес е нужен кураж да работим за по-подреден и по-добър живот за хората, моята мечта е с труд да превърнем България в бяла лястовица на Балканите, в Югоизточна Европа – нашият дом. Домът ни днес не е подреден, както бихме искали, като че ли е отбягван, непознат, недоверен.
Инициативата на всеки от нас по отделно и в общност в подходяща среда може да осигури достоен живот с осъществими мечти. Решена съм да работя с вас чрез Българската стопанска камара, за да градим така желаната и необходима бизнес среда. В благоприятна среда да работите с хъс за хората, за вас самите, за напредваща и конкурентоспособна българска икономика.
Бизнесът като правило е малко недолюбван от политиците. Предизборните им обещания са насочени най-често към други социални групи. А Вие избрахте именно защита на бизнеса. Кое мотивира един политик да се обърне с лице към бизнеса?
Малкият и средният бизнес имат нужда от специално внимание и от целенасочени защитни и стимулиращи политики. Българската реалност налага това. Познавате ме, знаете, че преживявам болезнено въпроса за разделението в нашето общество, който води до конфронтация, до възпиране на позитивната човешка енергия. През петгодишния мандат в президентството ярко и категорично защитавах каузата за консолидиране на националния капитал чрез смислени и ненатрапени от държавата популистки политики. Мисля, че усилията ми дадоха плод. Заговори се за повече съпричастност в обществото, за обмяна на съзидателна енергия при създаването на съвместен национален продукт.
Усещането на горчилката от социалните и партийно-политическите раздори, включително противопоставянето на бизнеса, за което споменавате, означава, че все още има много работа за вършене, но и че новата ми позиция е правилен избор. Ще ми даде възможност да застана до вас и заедно да продължим по пътя на консолидацията и напредъка чрез труд, който да носи удовлетворение.
Опитът ми в публичните служби показа колко далече може да бъде властта от насъщните проблеми на малкия и средния бизнес. Властта се интегрира и „вслушва“ в бизнеса преобладаващо в личен интерес. Освен това у нас нито е преодоляна командната традиция, нито успяхме в преходния четвърт век да разгърнем истински конкурентен пазар, който недвусмислено да гарантира индивидуален и обществен напредък. Основателно е недоволството от ваша страна от огромните административни тежести, безбройните затормозяващи регулации и бирническите рефлекси на държавата за набиране на приходи. Не може да не признае човек, че от дълго време вие настоятелно поставяте тези въпроси, но до днес те не са намерили задоволително решение.
А светът днес не е светът от вчера.
Предприятията в хранително-вкусовата промишленост в огромната си част са типични представители на малкия и средния бизнес в страната. Като мантра всички повтарят, че това е гръбнакът на българската икономика, но българският предприемач оцелява сякаш на инат. Колко дълго може да издържи така?
Малкият и средният бизнес не може да бъдат обгрижвани само преди избори. При многобройните ми срещи като вицепрезидент на Републиката чувах често да споделяте, че успявате „въпреки държавата“. В същото време усещах дълбоко у вас, че като предприемачи – творци не сте мотивирани да работите „на инат“ и „въпреки“. Не ви е достатъчно да натрупате ресурс за добро образование на децата ви в чужбина, а после и вие да стегнете куфарите за далечен път. Разбрах, че българският предприемач иска да работи в защита на човешкото си достойнство и за обществено благосъстояние. Във вашето родолюбие усещах често възрожденски заряд. Както знаем обаче възрожденски заряд може да има и в гнева, когато животът с опърлени криле и дефицит на свобода продължава твърде дълго.
Не се оцелява на инат. Има и по-добри формули – сменят се елити и се прекратяват недалновидни или губещи политики. Неразумното не може да бъде вечно и историята го е доказвала не веднъж.
За всички е известно, че предприемачите се сблъскват със свръхрегулации, високи държавни такси, липса на електронни услуги, обществени поръчки, написани за конкретни фирми. Как ще се справим и с това?
В професионалната ми кариера посветих много време на въпроса за противодействие на корупцията. Страшно е, ако тя успее да се легитимира като стопански принцип. Ако практикуваните корупционни практики се сраснат със структури на организираната престъпност, държавата е загубена, а обществото не може да очаква скорошно изцеление. А безразличието, на който и да е от нас, би било пагубно.
Дълбоката промяна на стереотипите на действие на администрацията, на правилата за нейния подбор и за премахването на някои структурни неблагополучия, както и необратимото установяване на работеща независима съдебна власт са част от неизбежните решения в защита на предприемаческия дух у нас.
От години фирмите в хранителния бранш са изправени пред свито потребление. Голям е броят на фалиралите и преустановили работа предприятия. Какви законодателни промени биха могли да помогнат на бранша да се стабилизира?
Ще спомена няколко неща, които оценявам като важни. Първо, в основата на отношенията между браншовете и държавата трайно трябва да се настани коректността. Администрацията дължи на бизнеса аргументираност и енергичност в своята работа. Прави сте да претендирате за повече яснота при определяне на контролните функции на Българската агенция за контрол на храните. Положително оценявам желанието на хранителния бранш по-активно да участва по подготовката на законодателни промени, което със сигурност би имало ефект за повишаване на качеството на нормативната уредба и за стабилизиране на правилата за развитие на сектора. Хранителната индустрия сигнализира отдавна за необходимост от актуализация и на част от подзаконовата нормативна база, за отстраняване на някои вътрешно нормативни противоречия. При добронамереност и съпричастност от всички в тези процеси със сигурност е възможен насърчителен резултат.
Следвахме ли последователна, премислена дългосрочна политика в преходните 28 години? В експертна оценка на БСК прочетох, че България ще достигне средноевропейското ниво на БВП на човек от населението след не по-малко от десет поколения.
Нека да припомня, че пак според БСК за изравняване с европейската производителност на труда са ни необходими поне 15 поколения (при 1% ръст на БВП на ЕС). Производителността на труда у нас нараства с много по-ниски темпове в сравнение с доходите, което не означава, че ги оценявам като гаранция за човешко достойнство. Някъде нещо не е, както трябва. Анализът на причините, грешките и пропуснатите възможности е дълъг процес, както и самите трансформации на икономическите и социалните процеси у нас и в региона. Едно е неоспоримо - ръкавите ни трябва да са запретнати. Трябва да се въоръжим с хъс и търпение за нови изпитания. Кой, ако не предприемаческата общност е в състояние да вдъхва кураж и надежда? Нека да имаме очи за България не само въз основа на официалните статистики. Всичко, което се случва в различни точки на света, ни засяга. Трябва да бъдем част и от разплитането на проблемите, и от намирането на работещи алгоритми.
Какви са прогнозите Ви за бизнес средата и за България като цяло?
Светът живее в забележителен исторически момент. Животът сменя посоки, скорости, одежди. Върти ни във вихър без пощада. А ние все очакваме повече спокойствие, сигурност и простор за нови хуманни проекти.
Експерти предричат нова вълна на кризата от 2007 година. Други пожелават видим прогрес у нас още в края на тази календарна година. Ако не се случи нито едното, нито другото, остава да работим за балансиран и по-рядко спъван трудов пазар, за работни места, които да предлагат качество. В мое лице ще имате верен съмишленик.
ъс сигурност нашата организация ще продължи, вече в силно конкурентна среда, да защитава достойнството и успеха на предприемачите. Ще търсим и нови механизми. Ще помагаме бизнесът благополучно да реализира своя труд. Ще споделяме опит като солиден партньор с другите работодателски организации. Ще работим с поглед към бъдещето на конкуренцията за такъв съвместен продукт, който да удовлетворява индивидуално и общностно, да мотивира и да създава привлекателен образ на българския предприемач. Да гради доверие към страната ни.
Цялото интервю за списание "Храната на 21 век" може да видите ТУК.
