27.03.2017
Икономиката и енергетиката са основните сфери, върху които започва реалното изграждане на Европейския съюз (ЕС). Без да се впускаме в експертния дебат дали Европейската централна банка води правилна политика, трябва да отговорим на няколко важни въпроса - дали и защо европейците се чувстват неудовлетворени и ще могат ли някога бедните периферни страни да се приближат до стандарта на богатата стара Европа.
Финансов и икономически срив, последван от миграционна и хуманитарна криза, разочарование и популизъм - така изглежда Европейският съюз 60 години след подписването на договорите от Рим, посочи в интервю за предаването "Събота 150" Шефан Лене от организацията "Carnegie Europe" - един от авторите на статията "Затварянето на европейското съзнание - как да го отворим отново?".
Ако се върнем 60 години назад, ще видим, че ЕС е един изключително успешен проект, като смятам, че растежът, който всяка от страните е извървяла за този период, се дължи на съвместните действия на съюза, на единната търговия и интегрираната икономика. Немислимо е да се върнем назад към режим, в който има само национални икономики, но не е една обединено развитие, обясни Лене, както и подчерта, че именно сега е моментът да се събуди отново европейският дух.
Според Шефан Лене Съюзът е доказал, че е работещ проект, но най-важните му стожери - Шенген и еврозоната, функционират половинчато.
Те са огромни и много добри проекти, но изпълнението им е половинчато и не успя да ги направи устойчиви за дълъг период от време. След финансовата криза и миграционната вълна стана ясно, че Европейският съюз не успя да се справи със средствата, които сам си беше осигурил в различните договори, добави Лене, според когото именно загубената способност на ЕС да се реформира е провокирала много хора да се обърнат срещу Съюза или да го напуснат, както решиха британците.
Според Шефан Лене Съюзът е доказал, че е работещ проект, но най-важните му стожери - Шенген и еврозоната, функционират половинчато.
Те са огромни и много добри проекти, но изпълнението им е половинчато и не успя да ги направи устойчиви за дълъг период от време. След финансовата криза и миграционната вълна стана ясно, че Европейският съюз не успя да се справи със средствата, които сам си беше осигурил в различните договори, добави Лене, според когото именно загубената способност на ЕС да се реформира е провокирала много хора да се обърнат срещу Съюза или да го напуснат, както решиха британците.
Мултинационална Европа ще стане силна отново, когато икономическото възстановяване приключи и ситуацията се стабилизира, допълни Шефан Лене, като се позова на данни, които сочат, че икономиките вече се възстовяват, но трябва време, в което да се убедим, че курсът отново е нагоре и качеството на живота ни се подобрява. Това ще се случи, когато миграционните потоци се управляват успешно и няма нови шокове. Нужно е да се възстанови усещането, че държавите - членки са преодоляли различията помежду си и са готови отново да вървят ръка за ръка, за да продължат реформите в ЕС.
Британците никога не са се чувствали истински европейци, но техният избор да напуснат съюза няма да бъде повторен от друга държава, заяви "Хоризонт" европеистът проф. Бриджид Лафан от базирания във Флоренция център "Робърт Шуман":
Много зависи от това, което се случи в Европейския съюз тази година. Ако Льо Пен не спечели изборите във Франция, мисля, че ще се стигне до преоформяне на френско - германските връзки. Тази линия отново ще бъде ядрото на интеграцията, която ще се задълбочи.
Банковият съюз трябва да се завърши. Това е много важен въпрос и ако го изоставим, може да се стигне до сериозни проблеми в сектора. Другата ос, по която ще има съвместно сътрудничество, ще бъде сигурността.
Много зависи от това, което се случи в Европейския съюз тази година. Ако Льо Пен не спечели изборите във Франция, мисля, че ще се стигне до преоформяне на френско - германските връзки. Тази линия отново ще бъде ядрото на интеграцията, която ще се задълбочи.
Банковият съюз трябва да се завърши. Това е много важен въпрос и ако го изоставим, може да се стигне до сериозни проблеми в сектора. Другата ос, по която ще има съвместно сътрудничество, ще бъде сигурността.
Бежанската вълна доведе до хуманитарна криза и изостри отново чувствителността към финансовите и икономическите теми, споменът за които все още е много пресен след невижданата криза, допълни европеистът:
Когато говорим за регионални политики, трябва да имаме предвид основно страните от Централна Европа. Тук въпросът е много чувствителен от политическа гледна точка. Като човек, който живее в Западна Европа, трябва да кажа, че не искам парите на западноевропейските данъкоплатци да подкрепят правителствата на Полша и Унгария, които не споделят европейските ценности. Ако те имаха същото поведение преди да се присъединят към ЕС, изобщо нямаше да бъдат допуснати в него.
Европейският съюз трябва да увеличи средствата за охрана на границите, коментира за предаването Еторе Греко от Римския институт за международна политика, според когото е нужно цялостно пребалансиране на европейския бюджет, с което да се осигурят повече пари за повишаване на сигурността:
Едно от нещата, което е фундаментално важно за ЕС, е да се опита да пренасочи вече съществуващите си финансови ресурси. Един от възможните източници са парите за обща селскостопанска политика.
Разбира се, може да се увеличи вноската на страните, но това среща сериозна съпротива от онази част от държавите, които инвестират повече пари в съюза, отколкото се връщат при тях или в които евроскептицизмът е много силен.
Има и трети вариант - да се пуснат облигации на европейско ниво, чрез които да се финансират приоритетните политики на съюза, включително и да се помага на закъсали държави, каквито са Гърция и Италия - например. Но и те трябва да положат усилия, категоричен е Греко.
Едно от нещата, което е фундаментално важно за ЕС, е да се опита да пренасочи вече съществуващите си финансови ресурси. Един от възможните източници са парите за обща селскостопанска политика.
Разбира се, може да се увеличи вноската на страните, но това среща сериозна съпротива от онази част от държавите, които инвестират повече пари в съюза, отколкото се връщат при тях или в които евроскептицизмът е много силен.
Има и трети вариант - да се пуснат облигации на европейско ниво, чрез които да се финансират приоритетните политики на съюза, включително и да се помага на закъсали държави, каквито са Гърция и Италия - например. Но и те трябва да положат усилия, категоричен е Греко.
Южноевропейските държави трябва да покажат, че са способни да направят реформи и да водят разумна финансова политика. Бюджетът им трябва да е под контрол, а дълговият проблем - преодолян. Това ще позволи на политиците от западните държави да намерят достатъчно аргументи пред собствените си избиратели, с които да ги убедят, че трябва да помагат на бедните държави в ситуация на криза, добави Греко.
