26.06.2017

Делото е образувано по жалба на „ИСА – Стопанска камара“-Габрово, тъй като при приемането на общинската наредба същата не е била придружена с мотиви и методика за определяне на размера на ТБО.

Габровският административен съд (ГАС), със свое решение от 15.06.2017 г., отмени разпоредби от Наредбата за определяне на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Габрово, които предвиждат размерът на такса „битови отпадъци“ (ТБО) да се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота. Това съобщи на пресконференция днес (26.06.2017 г.) ръководството на „ИСА – Стопанска камара“-Габрово.

Делото е образувано по жалба на „ИСА – Стопанска камара“-Габрово, тъй като при приемането на общинската наредба същата не е била придружена с мотиви и методика за определяне на размера на ТБО, а по този начин не са спазени изискванията на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Закона за нормативните актове (ЗНА).

Съгласно ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт съставителят на проекта го публикува за 14-дневно обществено обсъждане на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотиви и доклад, които трябва да съдържат:

  1. причините, които налагат приемането;
  2. целите, които се поставят;
  3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;
  4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
  5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

В случая ГАС споделя становището на Стопанска камара-Габрово, че към проекта на Наредбата не са приложени мотиви, който отговарят на тези изисквания и имат такова съдържание. Не е упоменато какви финансови средства ще бъдат необходими за прилагането на новата уредба, нито са посочени очакваните резултати от приложението.

По отношение на методиката за определяне на ТБО, в мотивите си ГАС отбелязва, че „таксите, за разлика от данъците, са средства, които се заплащат от задължените лица за ползването на конкретна услуга, която следва да има определена стойност. Затова и законодателят обвързва техния размер с цената на конкретната услуга. Данъчната оценка не може да бъде в тази връзка основата, на която следва да се изчислява дължимата такса. Тя има отношение само към определяне на данъка за недвижими имоти. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. За да се стигне до приложението на тази разпоредба, обаче, следва да се докаже, че действително е обективно невъзможно установяването на количеството на битовите отпадъци“. Според съда, разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата противоречи на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, която изрично препятства възможността основата за изчисляването на този вид такса да бъде данъчната оценка на имотите.

Решението на ГАС не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок, но ръководството на Стопанска камара-Габрово очаква то да провокира промяна в Наредбата, така че да бъдат прилагани съвременни методи при администрирането на процесите в общината, както това се случва в напредналите европейски държави.

За съжаление, България остава единствената страна в ЕС, в която ТБО се определя не на база европейския принцип „замърсителят плаща“[1] (т.е. според количеството отпадъци), а върху данъчната оценка на имота или балансовата стойност на активите. Определянето на ТБО на база данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите се превръща във втори имотен данък. В резултат на това, високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти по-голяма ТБО, поради по-високата балансова стойност на активите им.

Освен това, общинските администрации (вкл. тази в Габрово) определят различни основи и размери на ТБО за различните видове потребители. Т.е. съществува пряка дискриминация по имуществен признак – според вида и големината на имота. Една и съща услуга се предоставя при различни условия, според вида на ползвателя (граждани и фирми). В случая не се прави разлика между “битови” (от човешката дейност) и “промишлени” (от производствената дейност) отпадъци.

Числата говорят:

  • Има общини, в които едно предприятие покрива 50-70% от приходите от ТБО при персонал 600 души и население над 50 000 души в общината.
  • Разходи на фирмите за ТБО на едно лице: от 8 лв. до 10 000 лв.
  • Отчетени количества в различните общини: от 7 до 2285 кг/жител

Ефекти:

  • Липса на стимули за ефективно оползотворяване и намаляване на количеството на отпадъците;
  • Нереална отчетност на фирмено, общинско и национално ниво;
  • Невъзможност за надеждно прогнозиране на количествата за целите на проектирането на съоръжения за третиране на отпадъци;
  • Разходване на ТБО за цели, различни от управлението на отпадъците (според доклади на Сметната палата);
  • „Наказват“ се инвестициите, особено в капиталоемки дейности;
  • Стойността на услугата е „откъсната“ от реалните разходи.

Ръководството на Стопанска камара-Габрово е убедено, че определянето на ТБО според количеството ще намали обема генерирани отпадъци, ще стимулира разделното им събиране и ще оптимизира разходите за тяхното събиране, транспортиране, депониране и обработка.

______________

[1] Принципът „замърсителят плаща“ е заложен в чл. 3 от Закона за опазване на околната среда.

Дата: 26.06.2017

Източник: БСК

Прочетено: 5902