06.07.2017

Според работодателите, ръстът на възнагражденията изпреварва ръста на производителността

Работодатели и синдикати спориха за размера на минималната работна заплата на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предаде БТА.

На заседанието беше обсъден проектът на постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната през 2017 г. Минималното възнаграждение от 460 лева се обсъжда от тристранния съвет, тъй като през пролетта Върховният административен съд отмени постановлението на кабинета за вдигането на минималната заплата от началото на годината с мотив, че то не е съгласувано със социалните партньори.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви, че в България се провежда грешна политика по доходите, която отглежда „готованци“ и гони квалифицираните хора извън страната. Той посочи, че България е с петата най-висока минимална работна заплата спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС.

Производителността на труда в страната е 15,26 на сто от тази в останалите държави от Европейския съюз (ЕС), а възнагражденията са 21,07 на сто от тези за общността, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда, сравнено с останалите страни в съюза, каза Велев.

България има и по-висок размер на съотношението компенсация на наетите като процент от БВП от повечето източноевропейски страни, а от всички държави членки на ЕС има най-високия ръст на това съотношение за периода 2005 -2016 г. 

Председателят на АИКБ цитира данни, според които доходите на работещите в страните от ЕС без регламентирана минимална работна заплата са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се, където има регламентирана минимална работна заплата, а безработицата е 1,4 пъти по-ниска. Направените изчисления показват, че средната работна заплата за страните, които нямат регламентирана минимална работна заплата, е значително по-висока от тази в страните, които имат регламентирана задължителна минимална работна заплата, допълни той.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков заяви, че не знае как се формира тригодишната бюджетна прогноза и какъв е алгоритъмът, по който се определя минималната заплата. Според него не само частните фирми, но и общинските предприятия имат затруднения с размерите на минималната заплата. В общинските болници заплатите на медицински сестри и санитарките са почти изравнени, допълни той.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също заяви, че не подкрепя минималната заплата за тази година, но подкрепя позицията на министъра да се търси съгласие по въвеждането на механизъм за определянето на минималното възнаграждение

Любен Томев от КНСБ посочи, че България продължава да бъде с най-ниската минимална работна заплата в ЕС. Данните на синдиката сочат, че брутната добавена стойност на един зает у нас е 45 процента от средната за Евросъюза, а компенсацията за наемен труд е 40 на сто.

Дата: 06.07.2017

Източник: Investor.bg

Прочетено: 2062