"Мотивът пенсиите да се отнемат, защото са неправомерно определени, е нецелесъобразен и неаргументиран", казва Григор Димитров в интервю за в. "Труд"
У нас стотици хиляди души получават инвалидни пенсии. Определени политици обявиха, че ако част от тях бъдат спрени, ще могат да се вдигнат минималните доходи на възрастните хора. Кампанията срещу инвалидите обаче мирише повече на популизъм, отколкото разумно дисциплиниране на системата. Дали е така?
– По време и след изборите се вдигна много шум около пенсии на хора с увреждания, като представители на "Патриотите" се заканиха да спрат голяма част от тях, защото така била се източвал бюджета. Така ли е доцент Димитров?
– В момента общественото внимание е фокусирано върху проблема за пенсиите на хората с увреждания. Нека не забравяме, че размерът на тези пенсии е толкова малък, че доходите им са под екзистенциалния минимума за задоволяване на нормалните житейски потребности. Мотивът пенсиите да се отнемат, защото са неправомерно определени, е нецелесъобразен и неаргументиран.
– Какъв е начинът за отпускане на подобни пенсии?
– Инвалидните пенсии са отпускани по законоустановен ред. В системата на ТЕЛК, НЕЛК и ЛКК работят много съвестни и квалифицирани лекари. Има създаден механизъм за контрол за оценка на тяхната дейност. Правят се непрекъснато проверки за спазване на установените правила и нарушителите се санкционират сериозно. Сигурно е, че има деформации в тази дейност и те трябва да се наказват с цялата сила на закона, но лансираната теза, че средствата от отнемането на пенсии ще се ползват за увеличение на най-ниските пенсии на останалите пенсионери, е дълбоко погрешна и социално неиздържана. Подобно твърдение не би могло да бъде вярно. Размерът на освободените средства от подобна акция (средният размер на инвалидните пенсии за инвалидност поради общо заболяване е 238 лв., а останалите са още по-ниски) не може да отговори на потребностите за увеличение на минималните пенсии, а дори и да може, това няма как да се случи веднага.
– Как би изглеждало едно подобно преразглеждане на пенсионната система?
– Преразглеждането на пенсиите е дълъг и труден процес, който изисква съответните целеви законови промени, ангажиране на голям брой квалифицирани лекари, които са огромен дефицит за здравната мрежа, и не на последно място – потребност от значителен паричен ресурс и сериозна организация за осъществяване на тази дейност. Можем да очакваме, че и съдебната система ще бъде затрупана от дела, които оспорват решенията за отнемане на пенсии. Логично ще възникне и обществено негодувание и протести от подобна дейност. По тези и много други причини не трябва да очакваме значителни резултати от тази мярка. Трябва вниманието на специалисти и общество да се върху процеса на тяхното преразглеждане, защото в огромната си част това са срочни пенсии.
– Може ли да се каже, че уж с добри намерения, политиците пак забъркват каша?
– Подобна политика и поведение на определени политици създават тежки проблеми, които не са ни нужни, генерират недоволство и имат голям обществен резонанс. Провокират задаване на различни въпроси.
– Какви например?
– Например, на кого е нужно изкуствено да противопоставяме хората, които получават инвалидни пенсии, и тези, които получават пенсии за осигурителен стаж и възраст. Нали и двата вида пенсии са нищожни спрямо потребностите на тези хора, които са повече от една трета от обществото? Не се ли създава ситуация, в която се провокират негативни настроения срещу хората с увреждания, които и така са много нещастни със своята орис и са с много ниско самочувствие, вместо да ги мотивираме, да подкрепим и да се стараем да им помогнем? Не са ли това популистки идеи, които не са достатъчно обосновани и, най-важното – пораждат негативни настроения и не съдействат са създаване в обществото на позитивно отношение към хората с увреждания?
– Добре, но ако гледаме статистиката, ще отбележим, че има страшно много инвалиди и те сякаш се увеличават.
– Съществуват редица обективни фактори, които несъмнено създават условия за трайна и устойчива тенденция да се увеличи броят на инвалидизираните лица и да се промени тяхната възрастова структура. Сред тези фактори са новите условия, при които се осъществява трудовият процес, липсата на ефективна профилактика и превенция на заболяванията и уврежданията, увеличаването на средната продължителността на предстоящия живот, разрастващата се социалната маргинализация, безработицата, липсата на дом, злоупотребата с алкохол и други вещества и още много други.
– Имате ли вие точни данни за лицата, които получават инвалидни пенсии?
– Ако трябва да говорим с конкретни числа, хората, които получават пенсии за общо заболяване, са 455 124, 2652 са военноинвалидните пенсии, а 49 793 са инвалидни пенсии, за хора, които нямат трудов стаж. Същевременно, отсъстват данни колко са хората с увреждане с между 50 и 71% загубена работоспособност, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст. По моя оценка, това са приблизително 120 хиляди души. Така наречената втора пенсия всъщност е добавка за инвалидност към основната пенсия, изразяваща се в размер между 31 и 35 лв. месечно. Такава "втора пенсия" получават 337 776. Според заложените нормативни промени, тези, които нямат пожизнен ТЕЛК, а са със срочна медицинска експертиза за между 1 и 3 години, няма да я получават в бъдеще. Съгласно официалната статистика, броят на хората в България, получаващи пенсия за инвалидност, е 518 хиляди души, което означава, че представляват 7,4 % от населението. Това е много по-малко от данните за Великобритания (18,33%), Франция (26,4%) и САЩ (22%). По данни на Световната търговска организация, хората с увреждания са приблизително 10% от населението на всяка държава, а информационните източници на Световната банка сочат, че те са и 20% от най-бедните хора в света. След 2008 г. се регистрира увеличаване на броя на освидетелстваните деца до 16-годишна възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане, като през 2015 г. броят им намалява и достига 5014 деца (при 5050 за 2014 г.), или 4.7 на 1000 население до 16 години (при 4.8% за 2014 г.). Изключително тревожен е фактът, че всяко второ дете (46.9%) е със степен на увреждане 50-70%, всяко шесто (16.2%) е с увреждане със степен 71-90%, а с най-тежката степен са над 90%, или 10.5%.
– Доста притеснително звучат тези числа.
– Имайте предвид, че към официалните данни следва да се добавят значителен брой хора с увреждания, които предпочитат да не се явяват пред ТЕЛК и да не получават документ за частично загубена работоспособност, поради опасения за по-трудно намиране на работа и нeразбиране от страна на работодателите. Създава се впечатление, че или не се разбира изключителната актуалност на проблема, или се търсят поводи да се отклонява решаването му с радикални мерки. Не смятам, че липсват експерти с идеи и предложения да го решат. Очевидно, не е налице политическа воля и желание да се реши. Отлагането му води до задълбочаването и пораждането на нови в деформации и в осигурителната система и системата на медицинската експертиза. А хората с увреждания чакат търпеливо, понякога и не толкова търпеливо, справедливо решаване на техните проблеми.
– Може ли да се направи някакво сравнение между инвалидните пенсии и другите, нормалните?
– Парадокс е, че при намаляващо население, при запазен или леко нaмаляващ брой на пенсионери за възраст и осигурителен стаж, броят на отпусканите инвалидни пенсии расте устойчиво. По данни на НОИ, през последните 15 години инвалидните пенсии са се увеличили с почти 300% и вече са над 900 хил. Около 30% от общия брой новоотпуснати пенсии за 2016 г. са пенсиите за инвалидност. Рязко се увеличават и средствата, които са нужни за изплащане на отпуснатите инвалидни пенсии, и за 2016 г. достигат до 1, 375 млрд. лв. Обществена тайна е, че получаването на инвалидна пенсия е възможност за преодоляване от новите по-трудно достигани условия за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за хората в предпенсионна възраст, безработните и тези с различни здравни проблеми при променените условия в пенсионно-осигурителната система след 2000 г.
– Каква е причината?
– Причините за подобна практика са увеличените изисквания, в условията за пенсиониране за възраст и осигурителен стаж. Освен това, в годините на висока безработица логично инвалидните пенсии да са един изход за осигуряване на доходи, които са нужни за тяхното оцеляване. Въведоха се ограничителни мерки, прекрати се възможността пенсионерите чрез освидетелстване в ТЕЛК да получават втора социална пенсия в размер на 25%, и се въведе условие за действително изработени минимални години за получаване на право за пенсия. Тези административни мерки са без особен ефект и засегнаха главно пенсионери с ниски пенсии, които търсеха начин да увеличат ниските си доходи и с това да компенсират повишените си разходи за лекарства и консумативи, които са резултат от техните заболявания.
– Как може да се оправи тази бъркотия?
– От години се поставя въпросът за комплексно решаване на проблемите, свързани със социалната грижа за тази голяма група от обществото ни. Стои открит въпросът за тяхната социална сигурност, като пълноправни членове на обществото. Съществуваше и у нас позабравена практика – утвърждаване от правителството на работни места, които могат да се заемат от инвалиди. Има много възможни решения и натрупан опит в страните членки на ЕС, които на базата на обективни критерии и оценка позволяват да се използват възможностите на социалното осигуряване и социалното подпомагане. В Испания в защитените предприятия хората с увреждания са минимум 70% от персонала. Половината им заплата се плаща от държавата, която освен това дава по 15 000 евро за създаване на всяко работно място. В Германия и Франция съществува квотен принцип и на всеки 50 работници един трябва да е с увреждане. Работодателите са задължени да проучват дали свободното място е подходящо за работник с увреждане. Те трябва да наемат хора с увреждания по начин, по който да ги подпомагат да развиват максимално уменията и способностите си.
– А у нас какво може да се направи?
– Необходимо е да се извърши цялостна промяна в обществените възприятия и радикално да се промени обществената подкрепа и внимание към хората с увреждания. Следва да се осигурят гаранции, че информацията, съпътстваща решенията на органите на медицинската експертиза за определяне на вид и степен на увреждането, ще може да се използва максимално ефективно за целите на експертизата на работоспособността, общата и специфична функционалност на основата на Международна класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето на СЗО. Само така, ще се създаде възможност да се оцени способността на лицето с трайно намалена работоспособност да полага труд и да се използват възможностите му за включване в пазара на труда, като се отчитат неговите квалификация, знания и опит.
Нашият гост
Григор Димитров работи в БСК от 2009 г. по проблемите на пенсионното и здравното осигуряване, трудовите и индустриалните отношения. Има висше техническо и висше икономическо образование. Магистър по управление на човешките ресурси. Доктор по икономика. Преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси. Работил е в Комитета по труда и социалната политика като зам.-председател, в Министерство на здравеопазването – заместник-министър, зам.-началник на Военно-медицинска академия. Главен изпълнителен директор на пенсионно-осигурителна и на здравно-осигурителна компания. Генерален директор по корпоративно управление в "Дженерали Холдинг" АД. Член е на Надзорния съвет на НЗОК.
