Частната охранителна дейност със сигурност ще се нареди сред любимите занимания на българския законодател, наред с нескончаемите ремонти на Наказателния кодекс, Закона за МВР и Закона за движение по пътищата. И навярно по тази причина нито наказателната ни политика е наред, нито вътрешното министерство си върши по-добре работата, да не говорим за продължаващия хаос по пътищата въпреки ежегодните промени в закона.
Охранителите и дейността им също се радват на внимание. Законът за частната охранителна дейност от 2004 г. досега е ремонтиран над десетина пъти, последно това се случи през юни 2016 година. На всичко отгоре МВР се беше засилило към парламента, за да вкара там за обсъждане чисто нов закон. С него се регламентираше въвеждането на регистър "Видеонаблюдение", където да се съхраняват записите от камерите на частните охранителни дружества.
Освен това авторите на проекта бяха предложили да се въведе и задължително изискване към охранителните фирми да са членове на професионално сдружение. Санкцията за неспазването на това изискване трябваше да бъде изключително строга - отнемане на лиценз, ако търговецът не удостовери, че е член на сдружение за частна охранителна дейност.
Сред добрите предложения на проекта, измислен в МВР, бе дефинирането на нови видове охрана в закона - сигнално-охранителната дейност, охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали, охрана на урбанизирани територии и охраната при транспортиране на ценни пратки или товари. Наред с тези нововъведения се предвиждаше МВР да продължи да контролира изкъсо дейността на частните бодигардове, като следи техническото оборудване, автомобилите и професионалната квалификация на персонала на охранителните фирми. Идеята на проекта беше да се подобрят професионалният капацитет и качеството на охранителната услуга.
Законопроектът обаче така и не стигна до гласуване и вместо него бяха приети някои козметични промени в съществуващия закон. Изглежда, става традиция през летния сезон частната охранителна дейност да става актуална, защото както миналата година, така и сега е тема за размисъл. Най-напред се размислиха в Министерския съвет, където миналата седмица приеха нов проект за закон. От лаконичното съобщение на пресслужбата на правителството се разбра само, че заложеният в новите текстове принцип има за цел да създаде равнопоставеност на субектите, извършващи частна охранителна дейност в условията на пазарна икономика. Част от промените въвеждат по-голяма яснота в обхвата на всички видове охранителна дейност и премахват противоречията, които създават предпоставки за нелоялна конкуренция и спекулиране с издадените лицензи за охрана, се казваше в краткото съобщение.
Лаконичността в повечето случаи е положително качество. Неслучайно терминът, означаващ "малословен", "сбит", "къс" , "ограничен", е дошъл от древногръцката област Лакония, където се намирала и Спарта. Известна е легендата за Филип Втори Македонски, който се изправил пред стените на Спарта и заплашил жителите му, че ако превземе града, ще ги избие до крак. Те му отговорили само с една дума: "ако..."
Какво се крие зад лаконичността на правителството по въпроса за новия регламент, по който ще работят частните охранителни компании у нас, обаче не се знае. Любопитно е също какви са мотивите на кабинета да не пусне проекта в сайта за обществена консултация. Неговият предшественик например миналата година беше подложен на обсъждане, въпреки че така и не стигна до парламента.
Представа за съдържанието на законопроекта донякъде дава изказването на председателя на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов, според когото новият закон ще мобилизира ресурса на частноохранителния сектор в битката с конвенционалната престъпност. Както и това, че с влизането му в сила записите от камерите на частните бодигардове вече ще могат да се използват при разследването на престъпления.
Да се реализират тези идеи в борбата с битовата престъпност би било чудесно. Подозрителното мълчание на кабинета за съдържанието на проектозакона обаче ни препраща към древногръцката история и опита на лаконийците. От Индустриален клъстер "Сигурност" вече изразиха опасение, че проектозаконът е реакция на резолюцията на Европейския парламент за създаването на общи правила за работа на частните охранители и възможността те да бъдат използвани във военни мисии на ЕС. Експертите от клъстера определиха резолюцията като противоречива и водеща до хаос.
Доколко са прави, ще видим, когато проектозаконът излезе наяве. Ако, както биха рекли спартанците...
Бодигардовете вече имат регистър
В България са регистрирани общо 2867 фирми, лицензирани да извършват частни услуги за сигурност. Хиляда от тях имат национален лиценз, а останалите 1867 притежават регионални лицензи.
С лиценз да извършват лична охрана на физически лица са 304 фирми, 1816 са за охрана на имущество на физически или юридически лица, 232 за охрана на мероприятия, 265 за охрана на ценни пратки и товари, а 762 са звената за самоохрана.
Най-много лицензирани фирми за охрана има на територията на София (1076), следвани от Пловдив (209), Варна (172), Бургас (97), Плевен (74) и Перник (53). Тези данни са от регистъра на фирмите, извършващи частна охранителна дейност, създаден от Индустриален клъстер "Сигурност" към Българската стопанска камара в началото на годината. Регистърът може да се ползва онлайн. В него липсва информация за броя на охранителите и охраняваните обекти, както и средствата, използвани при осъществяване на охраната - автомобили, оръжие, помощни средства, средства за видеонаблюдение и прочие. Липсата на регистър беше акцент в изводите от проверката на прокуратурата на частната охранителна дейност, разпоредена миналата година.
