Френският президент Еманюел Макрон се опитва да убеди лидерите от Централна и Източна Европа да затегнат разпоредбите на ЕС за работниците, изпращани от работодателите си в страни членки на Евросъюза, съобщава ДПА.
Ето някои данни, свързани с пораждащите много противоречия въпрос:
Какво казват правилата на ЕС?
Работниците, които са изпращани в друга страна от ЕС да предоставят временни услуги, трябва да получават съответната законно установена минимална заплата, да имат право на празнични дни и почивки в държавата, в която работят, наред с всички останали условия.
В строителството работниците трябва също да получават заплащане и условия, каквито са договорени по общозадължителните колективни споразумения или арбитражни решения. Държавите членки могат да разширят тази защита и за други сектори.
Отделна регулация на ЕС постановява, че работници на временни позиции за не повече от 2 години ще останат свързани със социалната осигурителна система на страната, от която идват.
Колко работници са засегнати?
През 2014 година е имало 1,92 милиона командировани служители в ЕС или с 44,4 процента повече спрямо 2010 година, според Европейската комисия. Тези назначения представляват около 0.7 процента от работната сила в ЕС.
Откъде идват и къде отиват?
Около 86 процента от работниците през 2014 година са били командировани в 15-те по-стари членки на ЕС, главно заподноевропейски страни, а само 54 процента са излезли от тези страни.
Германия е посрещнала най-много командировани работници през 2014 година - 418 908, следвана от Франция - 177 674 и Белгия - 156 556. Полша е изпратила най-много работници в чужбина през 2014 година - 463 174, следвана от Германия - 240 862 и Франция 139 040.
Около 42 процента от командированите работници са били в строителния сектор.
Какво буди спорове в правилата?
На първо място профсъюзите и критиците заявяват, че командированите работници са използвани за намаляване на местните заплати и влошаване на условията.
Командированите работници нямат право по закон да се възползват от колективни договори, които не се смятат за общозадължителни, както и от други незадължителни практики, някои бонуси, социални плащания и повишения за натрупан трудов стаж.
Съдът на ЕС взе решение срещу колективни действия на профсъюзите, целящи командированите служители да получат условия на труд, надхвърлящи разпоредбите на ЕС.
Самата Европейска комисия казва, че работниците, командировани в други страни в ЕС, получават по-малко от местните работници - между 10 и 50 процента по-малко в зависимост от страната и сектора.
На второ място Макрон и други критици от Западна Европа заявяват, че тъй като социалните вноски често са по-малки в командироващите страни, командированите работници струват на работодателя си по-малко. Според тях това води до нечестна конкуренция - т. нар. социален дъмпинг.
Според фондацията "Робер Шуман" през 2011 година размерът на социалните вноски на работодателите във Франция е бил 49 процента спрямо 28,45 процента в Румъния и 27,84 процента в България.
На трето място френските власти заявяват, че е трудно да се осъществява надзор върху правилата и се извършват измами със служители, които не са работили преди за компанията, която ги командирова, или не се спазва ограничението от 24 месеца.
Има ли предложения за промяна на разпоредбите?
Миналата година Европейската комисия предложи изменения на директивата за командированите служители, които според нея ще гарантират "еднакви правила на играта".
Според новите разпоредби командированите работници ще имат право на същите възнаграждения като местните работници, включително бонуси, социални плащания и плащания за извънреден труд.
Общозадължителните колективни споразумения ще се отнасят за командированите служители във всички сектори.
Държавните органи също може да наложат условия за плащането на заплатите не само на преките изпълнителни, но и на подизпълнителите.
Ограничението от 2 години за командировките, като се има предвид трудовото законодателство и социалното осигуряване.
Макрон обаче настоява за ограничение от 12 месеца и други мерки срещу измами.
Как са приети предложенията?
Профсъюзите, Европейският парламент и по-богатите страни членки, включително Австрия, Франция, Германия и Швеция приветстват предложенията.
Централна и Източна Европа се противопоставят, заявявайки, че разликата в заплащането е законен елемент на преимуществото в конкуренцията на предоставящите услугите.
Работодателската организация "Бизнес Европа" каза, че предложенията са "атака срещу единния пазар" и че главните проблеми са незаконните практики, а не самите правила, както и обременяващите данъци, които правят труда в по-богатите страни неконкурентоспособен.
Националните парламенти на 11 страни членки - България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия - официално се противопоставиха на предложенията, заявявайки, че подкопават националните компетенции. Европейската комисия обаче отхвърли протеста им.
Макрон се надява да спечели на своя страна поне някои от тези страни членки. По време на президентската предизборна кампания той защити принципа на разпоредбите за командированите работници срещу крайнодесните и крайнолевите си опоненти, които призоваха Франция едностранно да спре да прилага тези правила.
____________
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Макрон никога няма да бъде спасителят на Европа, ако продължи да действа като популистите
Защо правителството НЕ трябва да приема ултиматума на Макрон?
