Автор: Димитър Бранков, публикувано във в. Класа
След въвеждане на Валутния борд преди двадесет години, под натиска на МВФ, България експериментира най-рестриктивния модел на свръхобезпечение на паричната база, прилаган някога в световната история на паричните системи. Страната ни попада в малобройната група държави, бивши колониални територии, икономически доминиони или административни райони с квазидържавен статус, прилагащи система на т. нар. Паричен съвет (ПС).[1]
Предимствата на ПС като краткосрочен инструмент за контрол на паричното обръщение и инфлацията се потвърждават от опита на България и трите балтийски държави до присъединяването им към еврозоната (ЕЗ) в периода 2011-2015 г. Същевременно, високата степен на финансово доверие и фискална устойчивост в тези държави бяха постигнати с цената на т. нар. „вътрешно обезкървяване“, на огромни икономически, социални и демографски загуби. Дългосрочно фиксираният валутен курс и продължително функциониране на ПС ограничават отрасловото преструктуриране, реализацията на националните конкурентни предимства и прилагането на ефективни индустриални политики, което се потвърждава категорично от редица авторитетни проучвания, вкл. на ILO и UNCTAD.[2]
Показателно е обстоятелството, че сред малобройните успешни опити за провеждане на активна индустриална трансформация в пазарни икономики, например в Япония от 50-80 те г. на м. в., Ю. Корея, Турция и др. няма нито една държава, която да е следвала политика на фиксиран валутен курс. Налице е и допълнителен натиск върху заетостта, който ускорява значително паралелните негативни демографски и емиграционни процеси.[3] Очевидно е, че в нашия случай става дума не просто и не само за демографска криза, а за мащабна демографска трансформация с дългосрочни дефекти върху икономиката, социалната сфера и държавните устои.
Тези изводи се потвърждават и от сравнително проучване на МВФ от 2016 г.[4] на общата резултатност на държавите от Централна и Източна Европа през последните 15 г., разделени на две групи - с плаващ, и с фиксиран валутен курс. Авторите - служители на Европейския отдел на МВФ, правят категоричен извод, че икономиките с плаващ валутен курс (т. нар. „плувци“) постигат значително по-добри резултати в дългосрочен план спрямо т. нар. „фиксатори“, конкретно по отношение на:
- реакция спрямо икономическия бум преди 2008 г. и противодействие на рецесията (2009-2014г.);
- двойно по-къса продължителност на рецесията - 5 м. спрямо 10 м. при фиксаторите (макс. 25 м.);
- посрещане на дефлационния натиск внесен от еврозоната (EЗ);
- по-висок потенциал за икономически растеж;
- по-висок среден ръст на общата факторна производителност;
- по-ниска задлъжнялост на частния сектор;
- по-високи нива на инвестиционна активност;
- по-добри обществени възприятия за институционална ефективност;
- двойно по-ниска безработица, по-малки загуби на човешки капитал и по-ниска емиграция, и др.
Изследването се отличава с високи аналитични качества, но подминава предисторията на ПС установен по сключеното споразумение от април 1997 г. между МВФ и България. Първата дискусия за предимствата на ПС с компетентните органи, политическите партии и други заинтересовани страни е инициирана от мисия на МВФ през ноември 1996 г. Самото въвеждане е предшествано от четири споразумения с МВФ (1991–1996 г.), три от които неприключени. То е осъществено като експеримент с елементи на политико-наказателна мярка в контекста на тогавашната ситуация в региона и предстоящия геополитически избор пред България.[5]
Освен първоначалната драстична външна обезценка[6], към дългосрочните дефекти от въвеждането на ПС могат да се причислят девалоризацията на активите, повишеното лихвено ниво, улеснения външен трансфер на добавена стойност, поставените тежки предварителни условия по сключеното кредитно споразумение, вкл. за незабавна ликвидация и финансово саниране на над 120 структуроопределящи предприятия, търговски банки, както и други драстични мерки с пряко и дългосрочно негативно въздействие върху веригата на доставки, секторните връзки, заетостта, общото демографско състояние и др.
Разумният и практически безалтернативен изход от Валутния борд чрез приемане на еврото при действащия валутен курс е деклариран по категоричен начин в редица официални документи, вкл. в сключеното споразумение между МС и БНБ от 2004 г. за въвеждане на еврото в Р България [7], основано върху следните валидни принципи:
- Присъединяване към Валутен механизъм ІІ в максимално кратки срокове след датата на официалното приемане на България в ЕС;
- Запазване режима на паричен съвет до влизане в еврозоната при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс на българския лев;
- Едностранен ангажимент от страна на българското правителство и БНБ да поддържат нулево отклонение на валутния курс от фиксираното равнище (т.е. запазване на съществуващата в момента политика);
- Спазване на минимално определения в законодателството на ЕС срок за участие във Валутен механизъм ІІ и навременно предприемане на всички необходими стъпки по процедурата за членство в еврозоната.“
В края на юни т.г. работна група към Икономическия и социален съвет на Р България (ИСС) изготви проект на становище по ускоряване на присъединяването на България към ЕЗ. Проектът бе приет от ресорната комисия по бюджет, финанси, застраховане и осигуряване и все още предстои неговото обсъждане в пленарно заседание на съвета.
Проектът на становище на ИСС изброява очакваните многобройни ползи от присъединяване към ЕЗ и подчертава, че „ускоряването на подготовката и осигуряването на външнополитическа подкрепа за присъединяване на Р България към еврозоната придобива значението на непосредствена национална цел и задача на външната и икономическата политика с най-висок приоритет, на един от основните фактори за радикална промяна на инвестиционната среда. Едва ли може да се посочи друга предстояща икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици от присъединяването към ЕЗ.“
Обръща се внимание на дълбоките различия в действието на ПС спрямо системите на плаващ валутен курс в Полша, Чехия, Унгария и Румъния, което налага България „да формира и следва собствена идентична национална политика на ускорено присъединяване към ERM II и еврозоната, като се възприеме добрият пример на новоприсъединилите се балтийски републики“. Проектът на становище подчертава, че „от основно значение е осигуряването на външнополитическа подкрепа от страна на ДЧ в еврозоната, ЕЦБ и ЕК. Българската позиция в процеса на присъединяване към еврозоната следва да избегне обвързването с нови, „неофициално“ поставени допълнителни предварителни условия. Такъв подход би представлявал „де факто“ едностранна ревизия на сключения и ратифициран от всички държави членки, Договор за присъединяване на България към ЕС.“
Последната реч на председателя Юнкер за състоянието на Съюза от 13 септември т. г., резултатите от изборите в Германия, официалните френски предложения за бъдещето на ЕС и предстоящото Председателство на Съвета на ЕС от България могат да дадат нов импулс и следва да бъдат оползотворени ефективно за осигуряване на незабавна външнополитическа подкрепа за присъединяване към Механизма на обменните курсове - ERM ІІ (не по-късно от средата на следващата година), както и за предприемане на необходимите реформи и мерки за следващо бързо присъединяване към ЕЗ.
_____________
[1] Джибути, Хонг Конг - Специален административен район на КНР, Султанство Бруней, Босна и Херцеговина, както и държавите от Източно карибския паричен съюз – Антигуа и Барбуда, Доминиканска република, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини. Виж: „Annual Report on Exchange Arrangements and Exchange Restrictions“. IMF, 2016, стр. 6.
[2] Виж глава трета на „TRANSFORMING ECONOMIES. Making industrial policy work for growth, jobs and development“. ILO, 2014. http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---dcomm/---publ/documents/publication/wcms_242878.pdf
[3] „Beyond Macroeconomic Stability“, Edited by Islam I. and D. Kucera. ILO, 2013, стр. 11 - Effect of real exchange rate movements on employment.
[4] „Taking Stock of Monetary and Exchange Rate Regimes in Emerging Europe“. IMF, European department. Belhocine, N., E. Crivelli, N. Geng, T. Scutaru and Z. Zhan.
[5] Виж: A. Gulde The Role of the Currency Board in Bulgaria’s Stabilization. IMF. 1999. https://www.imf.org/external/pubs/ft/pdp/1999/pdp03.pdf
Остава открит въпросът защо вместо ПС не бе упражнен натиск за изпълнение на сключените предишни споразумения и приложена адаптирана към тогавашните условия, стандартна стабилизационна програма. Сходни споразумения сключват Хонг Конг, Естония, Литва, както и Аржентина с поддръжка от МВФ по четири кредитни споразумения и над 50 технически мисии. Виж https://www.imf.org/External/NP/ieo/2003/arg/index.htm
[6] Дължаща се в не малка степен на забавения и недостатъчен по размер буфер по кредитното споразумение за фиксиране на реален, пазарно подкрепен валутен курс.
[7] http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/agreements_bnb-cm_bg.pdf Виж също: Позиции по глава 11 „Икономически и паричен съюз” при преговорите за присъединяване към ЕС, представени пред ЕК през 2000 г. и 2002 г.; Предприсъединителната икономическа програма 2005-2008 г., представена на ЕК през 2004 г.