Това стана ясно по време на Бизнес тема: Социалният дъмпинг и трудовата мобилност, която се проведе на 17 октомври 2017 г. в партньорство с БСК.
България ще настоява предлаганите ограничения за командированите работници да не се отнасят за международния транспорт.
Това стана ясно по време на Бизнес тема: Социалният дъмпинг и трудовата мобилност, която се проведе на 17 октомври 2017 г. в партньорство с БСК. Форумът се проведе преди предстоящото на 23 октомври заседание на Съвета на министрите на труда в Люксембург, което търси компромис по темата.
Българското правителство смята, че интересите на командированите работници трябва да бъдат защитени, но трябва да се държи сметка и за по-добрата интеграция и сближаване в рамките на ЕС, коментира министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.
Той очерта политически чувствителните въпроси на темата за командированите работници – продължителността на командироване, срока за въвеждане на променените правила и преходния период, прилагането на директивата в международния авомобилен транспорт. По отношение на срока предложението на комисията е той да бъде ограничен до 24 месеца, докато шест страни – Франция, Германия Австрия, Холандия, Белгия и Люксембург, настояват за 12 месеца. Предлага се променената директива да влезе след две години с три години преходен период, но има идеи за по-кратки срокове за въвеждането й.
Споменатите шест страни искат правилата за командироване на работници да обхванат и шофьорите (извън някои хипотези, при които директивата и сега важи за тях – б.р.). Принципната позиция на страната ни е, че автомобилният транспорт следва да бъде обект на отделно секторно законодателство, каквито действия от страна на ЕК като законодателна инициатива вече са предприети, каза Петков. Вариант е транспортът да бъде записан и изричен текст в директивата, каза той.
Социалният министър припомни, че след дългите и безплодни дискусии по директивата по време на три председателства на Съвета на ЕС настоящото естонско председателство е амбицирано да постигне общ подход по това досие. Според Петков постигането на съгласие на 23 октомври би било благоприятно за България от гледна точка на предстоящото председателство, но не и постигането на компромис на всяка цена. Той допълни, че са разработени шест сценария за протичане на предстоящото заседание на Съвета на министрите. Но България няма да отстъпи по въпроса за международния транспорт.
Българската позиция предвижда възможност за компромис по срока.
В последвалата дискусия икономистът Георги Ангелов отбеляза, че ограничаването на командироването до 12 месеца би осуетило изпълнението на договори, например, в строителството, които може да са с по-дълъг срок на изпълнение и е добре да се търси междинен вариант.
Въпросът е за заплатите и това, което се включва в минималните възнаграждения, подчерта заместник-председателят на Българска стопанска камара Димитър Бранков. Премахването на изискването на командированите работници да се плаща минимално възнаграждение за съответната работа означава, че ще се плаща средното възнаграждение. Това ще доведе до сегментация в рамките на една и съща фирма.
Бранков отбеляза още, че понятието социален дъмпинг не отговаря на легалната дефиниция за дъмпинг. Не се обсъжда защо цената на труда е различна в различните страни и мястото на компанията във веригата на доставки (защото много често българските компании са подизпълнител), коментира той.
Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи, заяви, че ако транспортът бъде включен в променената директива, това ще доведе до фрагментация на този бизнес и ще го направи неконкурентоспособен.
Икономистът Георги Ангелов от своя страна коментира, че транспортът, заедно с ИТ и туризма са основните услуги, които се осигуряват милиарди евро приходи от износ. Благодарение на износа на услуги, хората в тези браншове могат да работят и живеят в България, работейки за външен пазар и да имат по-добра покупателна способност. Ако се наложат исканите ограничения, идеята за свободен пазар изчезва, каза той.
Основната част на дискусията бе фокусирана върху практическите проблеми. Бранков подчерта сериозната административна тежест по прилагането на директивата за командированите работници. Дори при сегашния режим са налице доста предизвикателства, коментира Миглена Мичева, мениджър в „Делойт Лигъл“. Тя подробно описа условията, които трябва да се налице, за да се говори за командироване в рамките на предоставяне на услуги. Валентина Лукова, старши мениджър в „Делойт България“, коментира осигурителните аспекти на командироването.
Засега няма срок за командироване на работници в рамките на предоставяне на услуги, но съществува срок по Регламент 883, в рамките на който лицето може да остане осигурено в България. Главният юристконсулт на НАП Стоянка Йорданова подробно запозна участниците с условията за определяне на приложимото законодателство и издаването на удостоверение А1 (че лицето се осигурява у нас). Галя Кабаджова от ГИТ подчерта, че много от обсъжданите сега промени в директивата вече са част от българското законодателство. Тя се спря по-специално на начина на формиране на възнаграждението на командирования работник.
