Работим съвместно с БСК, по проекта "My Competence", с който се опитваме и имаме намерение да развием ключови длъжности за сектора.
В България са единици специалистите-парфюмеристи, коментира изпълнителният директор Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" Гергана Андреева пред БТА. Младите заминават за чужбина, а техните възрастни колеги се споминаха преди години. По света най-добрите парфюмеристи са ангажирани в научно-развойни центрове на големи компании с традиции от над 100 години. През социализма в България в предприятията "Арома" и "Ален мак" и "Българска роза" - Карлово, "Българска роза" - Пловдив, "Българска роза Севтополис" - Казанлък, "Лавена" - Шумен имаше прекрасни специалисти парфюмеристи, но след като те се оттеглиха от активна работа, никой не ги замени, спомня си експертът.
Перспективен и талантлив млад специалист работеше в популярна българска фирма за наливна парфюмерия, но заедно с друг млад колега замина за Южна Франция, където е Меката на научно-развойните центрове по парфюмерия. Така постепенно, в годините на прехода изчезна последната нотка спомен от соцпарфюмите "Бон шанс" , "Джулия", "Албена", "Трезор", "Калина", дезодорант "Жасмин", разказва Андреева. Със съвременни технологии и професионални усилия, понастоящем в няколко български компании се създават актуални трендове на парфюми, тоалетни води и дезодоранти, които са на високо професионално ниво, като състав, опаковка, трайност и напълно конкурентни на международния пазар.
За да се създаде парфюмерист, той трябва да има талант - изострено обоняние, изключителното умение да различава нотките на парфюма - ниски, средни, дълги, високи.... След това трябва да се обучи за органолептичен анализ, а това е сложно и фино нещо, което се овладява с години, отбелязва Гергана Андреева. Уменията на парфюмериста отчасти могат да сравнят с таланта на сомелиерите, с уговорката, че тяхното обучение е изключително специфично, обяснява експертът.
Обучение по специалността "парфюмерист" в България не се предлага. В Университета по хранителни технологии има специалност "Технология на мазнините, етеричните масла, парфюмерията и козметиката", където се подготвят инженер-химици. Тези специалисти трябва след това да бъдат профилирано обучени, да запишат допълнителна магистратура и друга образователна и квалификационна степен. Перспективата за адекватна работна позиция и професионално развитие, както и високото заплащане, което младите специалисти очакват от самото начало, е предизвикателство за собствениците, коментира Андреева. По тази причина страната на розите внася и готови парфюмни композиции и така под собствен бранд създава парфюми, като крайни форми. Но пък, ако имахме възможност, ароматът на българското лято би бил, както се казва на професионален жаргон - "цветочен" - на роза дамасцена, прясно ожъната лавандула, смята експертът.
Козметичната ни индустрия изпитва дефицит не само на парфюмеристи, а и на други кадри и той е между 30 - 40 на сто. Много трудно намираме така наречените профилни приложни специалисти, коментира изпълнителният директор на Асоциацията. Работим съвместно с БСК, по проекта "My Competence", с който се опитваме и имаме намерение да развием 4-5 ключови длъжности - оператор-дестилатор парфюми, химик, физикохимик, машинен оператор на технологичен процес, производител на тоалетни препарати, инженер химик и др.
Българско био по европравила
До края на годината се очаква повече от двадесет български производители да бъдат сертифицирани за крайна форма от международни организации като ECOCERT, Франция, NaTrue, Белгия, COSMOS по новия еврорегламент за натурална и био козметика, съобщи Гергана Андреева. На продуктите на тези фирми ще има съответното лого на международната организация, която е направила сертификацията. ЕК обмисля върху изделията на сертифицираните био фирми да има и баркод, който ще може да бъде проверен чрез онлайн платформа, на която да може да се провери за какво точно е получен сертификатът. Правото за био сертификата ще трябва да се защитава от компаниите всяка година пред сертифициращите органи.
Изпълнителният директор на Агенцията коментира, че това ще е свързано със сериозни разходи за компаниите, аналогични на разходите за ISO 9001 и GMP, но допълни, че това е сред условията компаниите да са част от световния пазар. Гергана Андреева напомни, че по линия на оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" през октомври ще бъдат отворени две оси за технологично обновление и за въвеждане на международни стандарти и фирмите биха могли да се възползват от средства за сертификация.
ЕС променя правилата
От началото на годината сме свидетели на динамична промяна в еврозаконодателството в областта на козметичната индустрия, разказва Гергана Андреева. Променят се ресорни регламенти, с тенденция за ограничаване на влагането на химически суровини за сметка на натуралните. Заради множеството спекулации, от тази година ЕК дори въведе ISO стандарти за това какво е натурално и био, а от април има и БДС стандарт за такъв тип козметика. Освен на съдържанието, стремежът към натуралното се пренася и върху опаковките, като все повече продукти се предлагат на пазара рециклирани, коментира Гергана Андреева.
В измиващите и почистващи продукти - маски, гелове, ексфолианти и други, вече се избягват пластичните микрочастици, добивани от световните океани, заради замърсените с пластмаса води. Тези частици се заменят вече с активен въглен от бамбук, слуз от охлюви, стволови клетки на растения - например, извлечени от семките на ябълка. Последната година българските компании пуснаха цели серии, базирани на свойствата на лавандулата, розата, разказва експертът.
Последните био тенденции дори променят навиците ни при употребата на козметика и така, вместо да имаме пряк контакт между ръката и съдържанието на бурканчето с крем, продукти от този вид вече се предлагат в опаковки с помпички или с капкомери. Целта е да се запази чистотата на продукта, пояснява Гергана Андреева.
Българските фирми не са под заплаха
Българските фирми се подготвят за екоизискванията от няколко години. По тази причина изпълнението на новите еврорегламенти, което е свързано с допълнителни инвестиции, не е довело до фалити на компании, коментира Гергана Андреева. Фирмите постепенно заменят забранените суровини с разрешените натурални. Появиха се и много малки фирми, които работят бутикови серии. По-голяма част от малките компании, за които е по-трудно да пренастройват инвестициите си, избегнаха сътресенията, защото изготвят определени нишови продукти - серии за бебета, бременни или продукти за коса, за профилактика при козметични и медицински проблеми, като акне, себорея, изпотяване, розацея, дерматити и др. Съответно и пазарите, които са си осигурили, са за нишови продукти.
Глътка въздух за компаниите е било и диверсификацията на пазарите след свиването на традиционните - Русия и някои европейски държави. Отвориха се пазари в Близкия и Далечен Изток, отбелязва експертът, като изтъква, че на тези нови пазари едно от основните изисквания към вносните продукти е да бъдат произведени от фирми със сертификат за добри производствени практики, а изделията да са натурални, съдържащи розово и лавандулово масло, невен, безсмъртниче, исоп, здравец. Потребителите от тези пазари са взискателни и търсят естествените аромати - това означава, че когато се използва крем от рози, то предпочитанията са той да мирише на цветето, а не на изкуствена парфюмна композиция, обяснява експертът.
По данни на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика", базирани на националната статистика от изследване на 67 предприятия от подсектор "Производство на парфюми и тоалетни продукти", девет са на загуба за 2016 г.: С печалба над 1 млн. лв. за 2016 г. са седем дружества.
С въвеждането на новите регламенти потребителят не е усетил чувствително повишаване на цените на българските козметични изделия, защото от последните години нашата продукция плавно премина от ниския към средния ценови сегмент, коментира Гергана Андреева и дава пример с български дневен крем против бръчки, който съдържа розово масло и е на средна цена 15 - 20 лева и нагоре. По думите на експерта това се приема от пазара, защото потребителят вече осъзнава, че няма как едно нещо да е качествено и в същото време да е евтино.
През последните години броят на фирмите се запазва
През последните години броят на фирмите, които работят в България в козметичния сектор, е относително постоянен. Единствено няколко микро фирми са сред нововъзникналите през първата половина на тази година и те се занимават с актуалното производство натурална и hand made козметика. Тези фирми работят на ишлеме във вече съществуващи производствени мощности, коментира Андреева.
Ароматната статистика
През 2016 г., по данни, представени от Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" и базирани на националната статистика, производителите са продали на вътрешния пазар 56 хил. литра парфюми на стойност 3.1 млн. лв. и 86 хил. литра тоалетни води на стойност 4.2 млн. лева, като продажбите продължават да растат. Единствените по-актуални данни на статистиката от месечно извадково изследване, в което се наблюдават тези две изделия, показва, че през 2017 г. предприятията са продали на вътрешния пазар 2 хил. тона шампоани на стойност 6.5 млн. лв. и 9.6 млн. броя пасти за зъби на стойност 6.6 млн. лв. При шампоаните има намаление спрямо 2016 г. със 140 тона, но при пастите за зъби има увеличение на продадените в България количества - с 1.6 млн. броя. През 2017 г. има намаление на произведените количества шампоани от наблюдаваните предприятия в сравнение с 2016 г. с 405 тона (или с 8.9 на сто) Намаление има и на произведените количества пасти за зъби с почти 1.8 млн. броя или с 2.1 на сто.
През 2017 г. продължава тенденцията на намаление на внесените количества парфюмерийни и козметични продукти в България. Делът във вноса на страната през 2017 г. е 0.81 на сто при 0.99 на сто през 2016 г. Внесените през 2017 г. количества парфюмерийни и козметични продукти са с 2.4 хил. тона или със 7.6 на сто по-малко в сравнение с 2016 г., но спрямо 2012 г. те продължават да са повече - с 4.8 хил. тона или 19.8 на сто.
В продуктовата структура на вноса през 2017 г. продължава да е най-голям делът на препарати за поддържане на косата - 27.8 на сто. Стойностният обем на внесените през 2017 г. парфюмерийни и козметични продукти е 246 млн. евро. В сравнение с 2016 г. има намаление с 13.9 млн. евро или с 5.3 на сто. Спрямо 2012 г. обаче има увеличение със 76.3 млн. евро или 45 на сто.
Внесените парфюми и тоалетни води през 2017 г. са 2.2 хил. тона на стойност 44 млн. евро. Спрямо 2016 г. има намаление с 527 тона или с 19.7 на сто, но спрямо 2012 г. внесените количества са повече със 729 хил. тона или с 51.2 на сто. Стойностният обем също намалява в сравнение с 2016 г. - намалението е със 7.3 млн. евро или с 14.2 на сто. Спрямо 2012 г. има увеличение - с 20.3 млн. евро или с 85.5 на сто. Средните цени на внесените парфюми и тоалетни води нарастват - с 6.8 на сто спрямо 2016 г. и с 22.7 на сто спрямо 2012 г.
Какво изнасяме?
През 2017 г. има увеличение на изнесените от България количества парфюмерийни и козметични продукти. Изнесени са 38.3 хил. тона, което представлява 0.7 на сто дял от общия износ на страната за 2017 г. За 2016 г. този дял е 0.84 на сто. Прирастът спрямо 2016 г. е с 2.1 хил. тона или 5.9 на сто. В сравнение с 2012 г. прирастът е само с 34 тона или с 0.1 на сто. В продуктовата структура на изнесените през 2017 г. количества най-голям дял имат "препаратите за поддържане хигиената на устната кухина или зъбите" - 26.3 на сто от износа в групата. Делът на препаратите за поддържане на косата е 24.7 на сто, а на препаратите за бръснене, дезодоранти за тяло, препарати за баня - 23.6 на сто.
Изнесените през 2017 г. парфюмерийни и козметични продукти са на стойност от 188.1 млн. евро, като в сравнение с 2016 г. има намаление с 14.2 млн. евро или със 7 на сто, а спрямо 2012 г. - увеличение с 64.4 млн. евро или 52 на сто. В структурата на износа в стойностно изражение през 2017 г. най-голям е делът на група "препарати за бръснене, дезодоранти и други" - 28.3 на сто.
Резултатите от месечното изследване на НСИ показват, че през 2017 г. предприятията, включени в извадката, са произвели 129.8 тона етерични масла, което в сравнение с 2016 г. е увеличение с 10.3 тона или с 8.6 на сто. При розовото масло произведените количества са с 697 кг или с 30.7 на сто повече спрямо 2016 г., а при лавандуловото масло - с 31.5 тона или с 35.8 на сто.
