България е на последните места в ЕС-28 по всички показатели, характеризиращи гъвкавите трудови отношения и пазар на труда. В голяма степен, това се дължи и на морално остарялото ни трудово законодателство, което не отговаря на съвременните обществени изисквания и на нивото на икономическо развитие.
Действащият у нас Кодекс на труда (КТ), в сила от 1987 г., е приет в условията на плановата икономика, при коренно различни обществени условия и съответстващите на тях трудови отношения. Той копира многобройни изисквания и принципи от предшестващия КТ от 1951 г., който на свой ред е заимстван от руския Кодекс от закони за труда от 1922 г.
През последните 30 години КТ е променян многократно, основно поради необходимост от въвеждане на принципи и изисквания на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), както и с цел постигане на съответствие с европейското трудово законодателство. В много от случаите за въвеждането на международните норми беше възприет изключително ограничителен, свръхвзискателен подход, което направи голяма част от текстовете тромави, сложни и трудно приложими, а понякога и изцяло неприложими. Един актуален анализ[1] на практиката в 165 държави-членки на МОТ (вкл. България) показва, че колкото по-рестриктивно е трудовото законодателство, толкова по-ниска е степента на неговото прилагане, респективно - по-ниски са общите резултати от функционирането на пазара на труда, а това вреди, както на работодателите, така и на работниците и служителите.
Съвременните социално-икономически предизвикателства, протичащите глобални промени и потребности от радикален обрат в икономическото, социалното и демографското статукво налагат необходимостта от стартиране и провеждане на сериозен, концептуален и аргументиран обществен дебат, в който да се включат всички заинтересовани страни – работодатели, синдикати, държавни институции, научни среди и др. Това анахронично, противоречиво, претърпяло многократни изменения и допълнения „на парче“ трудово законодателство трябва да бъде осъвременено и улеснено за прилагане, прецизирано, приведено във вид, който да не води до противоречиво тълкуване. И тук не става въпрос за уреждане на едностранния интерес на работодателите, а за постигане на реален баланс в индустриалните отношения.
Специално внимание следва да се обърне на няколко основни проблемни области, сред които: възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение; насърчаване на гъвкавите форми на заетост; имуществена отговорност на работодателя и на работника/служителя; работно време, почивки и отпуски; форми на специална закрила; колективно трудово договаряне, работническо представяне и правила за информиране и консултиране.
КТ засяга пряко значителни социални групи и обществени отношения. В същото време, икономическите и социални въздействия, произтичащи от многобройните му изменения, до този момент не са подложени дори на най-повърхностно изследване. Крайно наложително е да се пристъпи към задълбочена оценка на въздействието на най-проблемите режими и изисквания на КТ и, на тази база, да се потърси консенсус за ключово значими промени и допълнения или за формулиране на концепция за нов КТ, в случай на изявена обществена потребност.
Автор: Жасмина Саръиванова, експерт „Индустриални отношения“ в БСК
Коментарът е публикуван в сайта на бТВ
__________
[1] Ravi Kanbur and Lucas Ronconi „Enforcement matters: The Effective regulation of labour”, International Labour Review, 2018/3, vol. 157
