Между една четвърт и половината дрехи, купени в Европа, се озовават на боклука
През последните години Евростат и българският Национален статистически институт все по-често публикуват данни, от които се вижда, че облеклата и обувките са сред стоките, чиито цени или не нарастват изобщо, или инфлацията при тях е нищожна.
Например през 2018 г. средногодишната инфлация в България беше 3,7%, но групата на дрехите и обувките отчете 0% нарастване на цените. Общата инфлация се дължи най-вече на горивата и поскъпналите вследствие на тях транспорт и транспортни услуги.
В страните от ЕС това е така от по-отдавна. Дрехите и обувките на средноевропейско равнище отбелязват нищожно поскъпване от около 2-3% за последните 10 години. За същото това десетилетие горивата, алкохолът, цигарите и други стоки са поскъпнали с повече от 60%.
В същото време хората в ЕС видимо не ходят в дрипи, а продължават да се обличат елегантно. Модата също не е застинала на едно място и колекциите се обновяват всеки сезон, дори по-често. Т.е. причината за поддържане на ниски цени на тези стоки трябва да търсим другаде.
Обяснението на този феномен е във възприетия през последните години в индустрията на облеклото за водещ бизнес модел т.нар. fast fashion. И големите търговци, и малките сменят колекциите вече толкова често, че често те се застъпват една с друга. Хората купуват много повече дрехи отпреди, което от своя страна намалява цените им.
Времето между отделните колекции на един и същ дизайнер или модна къща е все по-кратко.
Хората купуват все повече дрехи с нарастващи темпове, достигайки 6,4 млн. тона за година в целия ЕС. По-голямата част от закупените дрехи са нови, показва британско изследване, позовавайки се на данни за 2017 г.
Средностатистическият човек си купува с 60% повече дрехи отколкото преди и ги използва приблизително наполовина по-малко отколкото преди 15 години, показва изследването.
В момента времето на използване на едно облекло в ЕС варира между 3 и 4 години. В началото на проекта, довел до изследването - през 2015 г., между една четвърт и една втора от дрехите, които са купени в Европа, са се оказали на боклука след като са били използвани 3-4 години.
Това представлява огромно количество дрехи, за производството на които са изхабени страшно много ресурси.
Например, само за производството на памук, необходим за изработването на един мъжки тишърт и един чифт дънки, са необходими между 10 000 и 20 000 литра вода.
25% от всички употребявани инсектициди в света се използват от производителите на памук, т.е. милиони тонове вредни вещества, които рано или късно достигат до почвата и подпочвените води, могат да се спестят, ако дрехите се използват поне малко по-разумно.
Да не говорим за използваната енергия в целия жизнен цикъл на една дреха. Производство на материята, ушиването, пренасянето, продажбата, прането, гладенето и т.нат. само в ЕС генерира 195 млн тона въглароден диоксид на година.
Според изследването ако всички потребители в ЕС удължат времето на ползване на една дреха с 1 година средно, това ще намали емисиите от въглероден диоксид с 24%. Ще спести и съответното количество вода и други природни ресурси и ще предотврати замърсяването на околната среда с пестициди.
А повторната употреба на една дреха може буквално да спаси планетата. Тъй като това, което за европееца е демоде или износено, за жител на бедна страна в другия край на света може да е истинско богатство и да се носи още години наред.
