Част от светлия туристически бизнес може да се изнесе в чужбина, а тези, които решат да продължават да работят у нас ще се наложи да инвестират десетки хиляди лева.
Част от светлия туристически бизнес може да се изнесе в чужбина, а тези, които решат да продължават да работят у нас ще се наложи да инвестират десетки хиляди лева. Причината е хаос с новата данъчна наредба Н-18, която трябва да регулира елетронните магазини и софтуерите за управление на продажби – СУПТО. Предизвикателствата пред сектора бяха обсъдени по време на 6-та Годишна конференция на Travel Academy, което се проведе в столичния София Тех Парк. Една част от въпросите, които вълнуват бранша получиха своите отговори, но повечето от тях останаха без яснота, тъй като специалистите от НАП се оказаха неподготвени за спецификите в туристическия бизнес. Затова се наложи и модераторът да обяснява част от казусите, тъй като се оказа по-запознат от гостите.
Така или иначе след дискусията стана ясно, че всички участници в туристическия бизнес ще трябва да регистрират свое СУПТО, независимо дали имат свой собствен продут или продават чужд, както и без значение дали през софтуера се извършва плащане. Инвестицията ще трябва да бъде направена и от малките туристически агенти, които се издържат единствено от комисионната от продажба на чужди продукти и самолетни билети. Тъй като след влизане в сила на разпоредбата от 30-ти септември те няма да имат достъп до платформите на туроператорите и ако не извършват продажби само с помощта на Ексел, каквато бе практиката преди десетилетия, ще им се наложи да търсят лизензиран софтуерен продукт, който да свържат с касовия си апарат, въпреки че продават от чуждо име и за чужда сметка. Ситуацията крие потенциал да се стигне до масови оттегляния от бизнеса, коментираха от индустрията.
При това задължително използваният софтуер трябва да е с български интерфейс, тъй като според специлистите от НАП няма как те да се обучават да проверяват програми на различни езици. В същото време заради спецификата на бизнеса голяма част от туроператори и агенти ползват чужди продукти, които големи световни компании едва ли ще преведат изцяло на кирилица заради малкия роден пазар. Проблем е и че към момента нито една от компаниите, които предлага подобен софтуер, отговарящ на условията на НАП или общо около 5 фирми за цялата индустрия, не е проявила желание да получи лиценз от данъчните.
Една от причините е, че трябва да сподели част от така наречения „сорс код“, който при големите разработчици е въпрос на интелектуална собственост и никоя голяма фирма няма да постави на карта базата си с данни и ноу хауто си заради малка България. Експертите от НАП обаче не успяха да отговорят какво ще се случи ако нито една компания не го направи. В този случай трябва да говорите с вашите партньори и да ги накарате, обясниха държавните служители. Ако пък само една компания рискува да се лицензира, то тогава тя печели по право 100% от пазара и държавата урежда с нормативен акт монопол, обясниха от сектора.
Тези, които решат да ползват готова платформа, ако такава все пак се лицензира ще се сблъскат и с друг проблем. В случай, че при проверка на един от ползвателите НАП прецени, че има манипулация на основния код в софтуера, който потенциално води до данъчни престъпления от страна на производителя, то автоматично той влиза в черния списък и ползвателите му имат 7 дни да преминат към друг. Независимо колко са инвестирали преди това и има ли на пазара алтернатива. В 21 век обаче понякога може самият хотел или туроператор да е общувал с технически грамотни лица, които са направили промяната и не е ясно чрез какви експрети НАП ще успее да докаже кой по веригата е виновен – ползвателят или производителят. Във всички случаи обаче бизнесът ще бъде изправен до стената да търси в последния момент решение, а в такива случаи, както всички знаем, цената скача неимоверно.
Проблем за бизнеса е и когато един хотел предлага няколко услуги, но те се управляват от различни фирим. Например има сертифициран медицински център, който е собственост на една компания, а управлението на останалата част от хотела – на друга. Как тогава се генерира единен софтуер за продажби не става ясно от текстовете на наредбата.
Още по-голям е хаосът с електронните магазини. Те трябва да се регистрират до края на юни. Ако български хотел работи с чужда резервационна система то няма нужда тя да бъде лицензирана, достатъчно е само уведомление. Но ако се работи с българска тя трябва да е с лиценз и съответния касов апарат. Така ако хотелът работи с 10 системи, той трябва да има 10 различни касови апарата, които макар и с връзка помежду си, трябва да издават бележки с отделен уникален индификационен номер за всяко устройство. Ситуацията се усложнява когато една външна компания менажира така наречените електронни магазини на 200 хотела например. Тогава се налага да бъдат регистрирани 200 касови апарата, дори когато плащането се извършва през виртуален терминал и системи като „Борика“ или през PayPal.
Обяснението на данъчните е, че в 21 век според наредба на БНБ плащането през виртуален терминал е приравнено на плащането в брой. И затова за него трябва да се издава касова бележка, независимо, че клиентът, който пазарува ваканция през сайта се намира в Нова Зеландия например и тази касова бележка никога няма да стигне до него, а той може да я получи единствено в електронен вариант към и без друго издаваната фактура. Това допълнително затруднение може да стане причина бизнесът просто да регистрира компания зад граница и вместо в приходна агенция НАП да се превърне в разходна от гледна точка на държавния бюджет.
По-лесно е Борика да лицензира своят софтеуър и да се реши този въпрос, предлагат от бизнеса.
Голяма част от хотелите използват и така наречените ченъл мениджъри, които им позволяват чрез различни платфори и техните партньори да се рекламират по цял свят. Много често обаче собствениците дори не знаят къде ги продават, а в случая би трябвало да декларират всички потенциални сайтове, които ги предлагат. Това естествено е невъзможно, а служителите на НАП разбраха за проблема за първи път по време на дискусията, организирана от Travel Academy.
Идеята на наредбата е добра, за да постави бизнесът на една стартова позиция и като мярка за борба с компаниите в сивия сектор от различни сфери на индустрията, включително и туризма, обясниха от бранша. Но голяма част от текстовете са написани без да бъдат съобразени със спецификите на цял един сектор, който засягат. Въпреки, че всеки в туризма трябва да регистрира едно или повече СУПТО със съответните касови апарати към тях, повечето текстове по наредбата все още нямат ясно тълкуване за конкретните казуси, които дискутират от индустрията. Наредбата влезе в сила преди няколко дни и бе обнародвана в държавен вестник, а до момента представителите на НАП са организирали само две сериозни дискусии с туристическия сектор за проблемите при въвеждането й. Първата – около 10 дни преди влизане в сила на текстовете, втората на срещата на Тревъл Академи.
За да не се наложи легалният бизнес за пореден път да инвестира десетки хиляди има и по-лесни решения на въпроса, които обаче биха изисквали повече работа от страна на държавата, за да се облекчи бизнесът и в частност туристичесия сектор, който допринася за между 13 и 15 процента пряко в БВП и поне още толкова като косвени приходи. Не става ясно защо НАП изостави идеята да направят софтуер за фискализация при тях и да дадат на бизнеса достъп, за да се избегне подмяната на касови апарати. В този случай инвистицията ще е от страна на държавата, а бизнесът само ще трябва да спазва правилата, а не постоянно да прави купува нови софтеури и касови апарати. Единственият проблем при въвеждането на подобна система е евентуален срив в нея, което буквално би парализирало държавата. В 21 век обаче едно подобно решение е добро, още повече, че така или иначе това е бъдещето
Не може НАП да се опитва да сложи граница на Интернет, защото резултатът ще е данъчна миграция, категорични са представители на сектора. В същото време нито една институция реално не проверява незаконните фирми. Докато легалните туроператори и хотелиери сега трябва да правят сериозни инвестиции заради наредбата, плащат данъци, заплати, осигуровки и така нататък, безбройни „клубове за интереси“ организират пакетни пътувания и водят туристи до другия край на планетата без да платят дори лев данъци, приемат сумите чрез личните си банкови сметки и работят без лиценз и застраховка. Срещу тях обаче държавата е безсилна. Въпреки че такива „клубове“ и „любители на природата“ кръстосват страната и чужбина с „приятели-туристи“ всеки ден. И безпардонно рекламират дейността си онлайн и в социалните мрежи. За тях естествено санкции няма. Защото от мерките за изсветляват на бизнеса обичайно страда единствено светлия бизнес, за съжаление.
Единствената добра новина за сектора е, че от няколко години вече има събитие, на което професионално и с отговорните институции да бъдат обсъждани актуалните проблеми и въпроси пред сектора. Шестото издание на Годишната среща на Travel Academy успя да обедини над 500 участника от туристическата индустрия, над 60 лектора и раздаде награди на бизнеса в 16 различни категории на Гала вечеря.
АВТОР ЙОЛАНДА ДИМИТРОВА
