По предложение на Министерството на финансите Икономическият и социален съвет (ИСС) проведе консултация по проекта на Анализ на социално икономическото развитие на страната след присъединяването й към ЕС. Този проблемно ориентиран анализ трябва да послужи за определяне на пропуските в политиките за развитие на България досега, както и да се намерят съответни решения в бъдещия национален стратегически документ Национална програма за развитие „България 2030“, пише в специалното писмо на МФ до ИСС. Националната програма за развитие „България 2030“ ще определи пътя на страната ни в следващия 10 годишен програмен период със съответните приоритети, цели и политики.
В дискусията по проекта на Анализа участваха заместник министърът на финансите Маринела Ненова, Методи Методиев – директор дирекция „ Икономическа и финансова политика в МФ и Антон Гладнишки - началник на отдел „Национални стратегии и програми за развитие“, дирекция „Икономическа и финансова политика“ в МФ , както и членовете на ИСС.
Целта на дискусията бе да се подобри и обогати Анализа, което ще допринесе за уточняване на обхвата и целенасочеността в работата по създаване на проекта „България 2030“.
Участниците в дискусията изразиха подкрепа за проекта на Анализа и отправиха предложения за допълнения към него. От страна на работодателите, на синдикатите и на организациите с други интереси, представени в ИСС, беше предложено да се подобри структурата на документа като разделът за икономиката на България стане водещ поради определящото му значение за цялостното социално икономическо развитие. В този контекст Васил Велев, зам. председател на ИСС (АИКБ), отбеляза, че в Анализа, както и в бъдещата програма „България 2030“ трябва да се отдели специално внимание на недостига на работна сила в страната, както и да се коментират всички структуроопределящи сектори на икономиката. И други участници в дискусията се обединиха около предложението на В. Велев на енергетиката да бъде отделено специално място и дори раздел, в който да се включат т.нар. енергийна бедност, енергийната ефективност и енергийната интезивност. В тяхна подкрепа беше и предложението на Милена Ангелова (АИКБ), която акцентира, че е необходимо да се анализират всички сектори на икономиката, вкл. транспортът с алтернативите на автомобилния транспорт – жп и въздушен транспорт. Според М. Ангелова стимулиране развитието на малките и средните предприятия също трябва да намери съответното място в Анализа и програмата.
Димитър Бранков (БСК) изрази мнение, че е необходимо да се проследят основните индикатори на развитие за изминалия период от 30 години, за да се откроят по-ясно пропуските, грешките и причините за тях и да се потърсят в стратегически план най-правилните решения за водещи политики на развитие. Той постави въпроса, че след като се приеме 10 годишната програма „България 2030“ е необходимо да се синхронизират останалите национални стратегии за развитие, за да се постигнат единни цели и съответно да се обезпечи постигането им с необходимите ресурси.
Валентина Зартова (БТПП) и Радосвет Радев (БСК) поставиха темата за намаляване на административните тежести, което ще направи бизнес средата по-добра и ще допринесе за по-бързо икономическо и социално развитие. Според В. Зартова мерките за намаляване на административната тежест трябва да се фокусират още по-силно и да се свърже този проблем с нормативната лабилност у нас, която затрудняват не само големите предприятия, но най-вече МСП и микропредприятията. Според Р. Радев в тази връзка е необходимо да се създаде и спазва разбираема и прозрачна процедура по обсъждането на важни икономически и социални проекти, както и за и навременно представяне и обсъждане на оценката за въздействия на тези проекти.
Здравеопазването и образованието, според представителите на ИСС, са темите, които заслужават сериозно внимание в разработваната програма за развитие през следващите 10 години. Както д-р Иван Кокалов (КНСБ ) така и Васил Велев подчертаха, че здравната превенция и профилактиката трябва да се обезпечат със съответните политики, мерки и финанси. И двамата подчертаха, че заслужава да се направи по-дълбок анализ на здравеопазването като система, да се анализират причините за неефиктивността й, причините за големия размер на доплащане от страна на пациента. Те свързаха тези проблеми и произтичащите от тях последици с негативните демографски тенденции у нас, а Катя Рибарова (КНСБ) обърна внимание на сектора за социални услуги, който е драстично недоразвит у нас.
Една от причините за силно редуцирания брой на ученици в сравнение с 2000-та година, според Янка Такева (КНСБ), е закриването на много училища в малки населени места и тази, както и други причини за сегашното състояние на образователната система трябва добре да се анализират преди да се начертаят цели и политики. Тя подчерта също необходимостта от цялостна промяна във висшето образование, особено в програмите за подготовка на учители, които са морално остарели, както и на необходимата промяна в ранното детско образование и грижи.
В дискусията се откроиха и въпросите за конвергенцията, доходите, заплащането на труда и преодоляването на регионалните и други различия. Според Любен Томев (КНСБ), за да се получи реална представа за процеса на сближаване, конвергенцията не трябва да се мери само в абсолютни числа и проценти през БВП, а е необходимо да се измерва и през паритетната покупателна способност. Той препоръча в раздела за пазара на труда освен заетост и безработица да се анализира и цената на труда. Доц. Вера Пиримова (УНСС) също подкрепи тезата, че трябва по-задълбочено да се анализират цената на труда и доходите, както и техните източници. Тя подчерта, че документът само ще спечели в икономическата част, ако се съпоставят анализите на износа и на вноса и тяхната роля и тенденции на влияние в БВП. Не бяха пропуснати и проблемите на България със силно замърсения въздух в големите градове - Богомил Николов (ААПБ) и с поддържането на питейните водоизточници и канализацията – Николай Цанков.
Накрая на дискусията зам. министър Мариела Ненова обобщи предложенията и определи консултацията с ИСС като много сериозна, задълбочена и конструктивна. Тя предложи следваща среща с ИСС през есента, когато се очаква проектът на Националната програма за развитие „България 2030“да бъде готов за обсъждане.
