15.08.2019

Това е шанс България да предложи законодателство, с което да може да прави бизнес в 21. век – Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO, пред Economy.bg

В края на 2017 в София е създадена Българската стартъп асоциация (BESCO). Целта на организацията е да бъде мост, свързващ стартъпи, инвеститори и институции. Фокусът й е върху създаването на по-добро законодателство и административна рамка за индустриите, които ще бъдат водещи в света след 10 -15 години. В резултат на усилията на BESCO вече има два проектозакона за въвеждането на стартъп виза и нов вид дружество. BESCO има повече от 400 членове от над 40 различни индустрии.
За да разбере повече за целта и работата на BESCO, за стартъп визата и новото гъвкаво АД, за предизвикателствата пред стартъпите у нас, в какви бизнес направления работят те и какво е важно да знае човек, преди да се захване с бизнес – Economy.bg разговаря с Добромир Иванов, главен изпълнителен директор на BESCO. 
Още от ученик Добромир е доста активен, занимава се с различни дейности в опит да промени средата. В 11 клас става част от Българския младежки Червен кръст. По-късно участва в лятната предприемаческа програма на „Джуниър Ачийвмънт“ в САЩ. През годините Добромир участва в най-разнообразни бизнес проекти – от по-технологични инициативи до вендинг машини. Първият му голям бизнес проект е stigni.bg. Когато той фалира, Добромир започва работа за FretLink - френска компания в сферата на логистиката, оценявана днес на близо 100 млн. долара. През 2017 става съветник на Теодор Седларски - служебен министър на икономиката.

Добромир, разкажете ни повече за Българската стартъп асоциация. Кога е основана, какви цели си поставя, колко членове има?
Историята ни започна преди две години, когато имаше временно правителство. Тогава Теодор Седларски беше министър на икономиката и покани 5 души от стартъп общността да станем негови съветници в министерството. Преди година и девет месеца създадохме Българска стартъп асоциация. Идеята беше това да е организация, представляваща предприемачите най-често с бизнес, който се опитва да излезе на световния пазар. Много често това са млади хора, които са свързани с иновациите. Искаме асоциацията да е канал между тях и институциите в държавата. 
Всички в стартъп асоциацията сме предприемачи, част сме от т.нар. стартъп екосистема от много години. Имали сме или все още имаме стартъп компании. 
В момента има над 400 компании, които са част от стартъп асоциацията. В началото бяхме 30, целта ни е да надхвърлим 1000.

Подготвят се две законодателни промени по ваша инициатива. Разкажете повече за тях. На какъв етап са в момента и как ще облекчат българските стартъпи?
Единият законопроект е за това България да въведе стартъп виза. Това е бърза писта за предприемачи от страни извън ЕС, които искат да се установят тук. Не е нещо ново – в 14 страни от ЕС вече го има. Казваме, че у нас има 10% плосък данък, с който се опитваме да привличаме фирми да се установят в страната. В момента обаче има доста компании, които чакат по две години, за да стъпят у нас, докато в Германия или в Холандия това може да стане за два месеца.

Предприемачи от кои страни бихме привлекли по този начин? 
Например от Израел – те реално имат повече бизнес, отколкото население. Япония и Индия също. Турция е много интересна държава. Техни стартъпи много проактивно ни търсят в опит да се достигне до някакво партньорство. Това е най-големият пазар до нас. Нещата, които се случват там в момента, изкривяват обаче стартъп екосистемата им. Защото се наливат огромни държавни инжекции в техните стартъпи, а това не винаги е най-здравословният начин да се прави бизнес. Защото не научаваш този бизнес да си търси клиенти, а да се нагажда към съответната схема, която ще му даде пари.

Другият проект, по който работим, е промяна в Търговския закон. Тя цели създаването на нов вид дружество. Конкретната нужда идва от това, че в момента нашият Търговски закон особено за ООД-то отговаря на нуждите на занаятчийница от 19. век. В момента една от основните причини стартъпите да се разпадат е, защото съдружниците се изпокарват. Това, което ние предлагаме, е вид акционерно дружество. На български се казва Договорно акционерно дружество. Много лесно можеш да го регистрираш, т.е. тези 50 хил. лв. праг тук ги няма. Може да се регистрира и за 1 лв. То предлага много голяма гъвкавост по отношение на това как да се структурира самото управление. По-важното е, че то може да издава различни класове акции и облигации. Дава се възможност за т.нар. „опшън пулове“, чрез които се позволява на служителите да получат някакво участие във фирмата след постигането на определени резултати.
Това е важно не само за стартъпите, но и за конвенционалния бизнес в България, защото да се задържат младите хора е огромно предизвикателство. Единствените инструменти, с които разполага работодателят сега, са заплатата, бонуси, отпуски и т.н. Това не е достатъчно интересно. Един млад човек има нужда да се чувства наистина част от това, което прави. „Опшън пуловете“ дават възможност хората да бъдат въвлечени и да чувстват това като тяхна компания. 
През последните девет месеца имахме работни срещи с Министерството на икономиката, като бяха включени представители на Министерство на правосъдието, на финансите, на труда и социалната политика и други заинтересовани страни. В момента имаме одобрение за текстовете. Сега се доизчистват оценките за въздействие. Целта ни е през септември текстовете да влязат в комисия на Министерски съвет. Има подкрепа това да се случи. Това е шанс България да предложи законодателство, с което да може да прави бизнес в 21. век.

Кои са най-големите предизвикателства пред българските стартъпи днес – намиране на финансиране, намиране на пазари, устойчивост?
Ние като народ имаме проблем с умението да продаваме. Има страни, които исторически са търгували много. Ние не сме от тях. И умението за продажби на нашите предприемачи е предизвикателство. 
Излизането на чужди пазари също за много от компаниите е мистерия. Всеки казва: „Ние целим глобален пазар. Целта ни е да станем международна компания“. На практика обаче се оказва, че няма идея как да се случи това. По този повод в момента правим партньорства с други държави, така че след време да успеем да помагаме на компаниите.
Вярвам, че следващият етап на развитие е свързан с трансфера на технологии. Шансът България да извади компания „еднорог“, т.е. с пазарна оценка от над 1 млрд. долара, за мен е много по-вероятно да се случи в нещо много дълбоко научно, отколкото в просто поредната маркетингова платформа. Защото ти правиш нещо такова в София, но в същото време някой друг се занимава с това в Лондон, Сингапур, Силициевата долина. И техните шансове и достъп до пазара са несравнимо по-големи отколкото в София. Но когато нещата опрат до наука и това наистина е някакъв disruption, т.е. технология, водеща до пробив в конкретна индустрия, то тогава шансовете са много по-големи. За да стане това, са нужни учени. Искаме да подпомогнем този процес. 
Парите са другата ни тема. Хубаво е, че в момента има средства, но би било добре да са повече.

Има пари за ранния етап или за следващите фази на развитие?
През последните 2-3 години беше малко трудно да се намерят пари за най-ранния етап. Новият фонд на Eleven вече подкрепя и на по-ранен етап. Фондът на Леона Асланова - „Иновейшън Акселерейтър България“, също ще подкрепя на ранен етап. 
Една битка, която се води от Асоциацията за дялово и рисково финансиране – BVCA, и други заинтересовани страни, която и ние искаме да подкрепим, е да се даде възможност по-голям процент от парите в пенсионните фондове да могат да бъдат инвестирани в рискови фондове. В момента едва 1% могат да бъдат инвестирани, като целта е това да стане 5%. Това са няколкостотин милиона, които могат да се вкарат в средата чрез инвестиции.

Представител на ЕК коментира в интервю за Economy.bg наскоро, че един от проблемите у нас е не дигиталната, а финансовата грамотност при предприемачите, което спъва инвестиционната им готовност. Споделяте ли това мнение?

На предприемачите, които минават през инвестиционните фондове, в началото финансовата грамотност може би им куца, но се научават на принципа "проба-грешка" и вече знаят каква е логиката на инвестиране.

В какви направления основно развиват бизнес стартъпите у нас? 
За момента при нас са представени над 40 индустрии. ИТ и софтуерът преобладават, защото повечето компании се занимават с това. Освен тях имаме стартъпи във финтех, биотех, проптех индустриите. При нас имаме компании, които се занимават с роботика, космически технологии, дронове. Има и много конвенционални бизнеси.

Има ли още ниши, в които да се развива бизнес?
Индустриите на бъдещето като автономните автомобили, биотехнологиите, 3D принтирането на органи, невронните мрежи, изкуственият интелект, космическите технологии, дроновете и т.н. все още не са добре регламентирани по света. Както е и с блокчейна. Ако България не иска да чака регламентирането да дойде от ЕС и ние да сме 27-та страна, която да препише това, което те са измислили, по-добре е изпреварващо да създадем добра среда. На въпроса има ли свободни ниши, ние не можем да измислим ниша, но когато привлечем такъв тип индустрии тук, когато 10 години българи работят в тези фирми, когато имаш ноухау и знаеш какво правиш, това, което става, е, че тези хора напускат и започват да създават подкрепящи индустрии. Тези нишови индустрии могат да са български.

Ваша инициатива е България да има почетен консул в Силициевата долина – Богомил Балкански. Какви са очакванията ви към него? 
Наши компании доста често се опитват да стъпят там и срещат доста неразбиране. Има голяма нужда от хора там, които да помогнат на компаниите ни като канал. Важно е също България да се позиционира като бранд в Силициевата долина.
Богомил Балкански заедно с други хора, които тук развиват общността, създаде Български център за иновации, което е като дом за нашите стартъпи там. Чрез този център ще се помага на стартъпи, на скейлъпи и на по-големи компании да отидат там и да развиват контакти с местните инвеститори.

Освен към САЩ към кои други чужди пазари се насочват нашите стартъпи? 
Със сигурност Азия в момента е много интересна – Южна Корея, Китай. Има компании, които оперират частично оттам. За Китай е много важно да наложиш бранда на страната си преди да правиш бизнес. България няма разпознаваем бранд там.

Работите ли по други инициативи?

Много важни инициативи за нас са нещата около краудфъндинга, това, което искаме да се случи с пенсионните фондове като механизъм да се подкрепят частните инвестиции. Освен това в университетите трябва да има офиси за технологичен трансфер. В България в много от висшите училища има такива офиси, направени по европроекти, но те са фиктивни. На практика не работят. Там трябва да има предприемач, който да следи какво разработва университетът, да следи какви са нуждите на пазара и да има властта в момента, в който види, че нещо може да се комерсиализира, да организира това да се развие като бизнес. Като съответно университетът, катедрата или лабораторията запазва собственост върху конкретен патент, част от бизнеса или продажбите. Това е бизнес, в който университетът участва, и се нарича spinoff. Искаме да помогнем тези офиси за технологичен трансфер да заработят както трябва и съответно повече университети да имат такива spinoff. Това е важно, защото е една от стъпките, за да може стартъпите да работят с тях. 
Важна тема е и назначаването на тинейджъри, защото хора не достигат, а в момента да назначиш непълнолетен е много трудно.
Освен това сега създаваме един неформален marketplace, където всеки член на асоциацията ще е наясно какво прави другият, така че да си помагат. Ще им предоставим и важни за тях услуги на по-достъпна цена. 
По различни данни 4% от младите хора имат нагласи към стартиране на бизнес. В тази връзка искаме да постигнем по-лесна ликвидация на фирми. Искаме промяна, така че когато фирма изпадне в несъстоятелност, т.е. ще фалира, да има разлика, дали става дума за завод за 200 млн. лв., или това са двама студенти, които са взели 10 хил. лв. кредит. Трябва да им се даде нов шанс. Защото в момента, ако има неудовлетворен кредитор, ти до края на живота си може да не можеш да стартираш нов бизнес. Искаме да им се даде шанс отново да започнат бизнес. Това е възпитаване на нагласа към провал. Въпросът за личния фалит е много важен. Човек трябва да има изходен път.

Предприемачеството има своята тъмна страна, за която рядко се говори: депресия, тревога, бърнаут. Помагате ли вие на българските стартъпи в това отношение?
По-скоро и ние се борим със същите проблеми. Защото понякога се натрупват доста неща.

Как се справяте? 

Вече 10 години се занимавам с бизнес. Минавал съм през тотален бърнаут, където ходиш по болниците и се опитват да те закрепят. Научих се, че докато работя, е важно да бъда много ефективен. Във всяка минута, в която работя да мога да свърша максимално много работа. Но когато не работя, не работя. Имам съпруга и дете и за мен е важно да мога пълноценно да прекарвам времето си с тях. Да имаме и други каузи, за които се борим, да помагаме на други хора. Да си почиваш, да четеш. Това е важно, защото иначе изтрещяваш. Понякога макар да имаме много работа, виждаме, че екипът прегрява, и си казваме, че в петък, събота и неделя се изключваме, защото по-важно е да си здрав, за да може да работиш.

Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да създадат успешен бизнес? 
Бих казал на хората просто да пробват. Имаш идея, пробваш. Човек обаче трябва е наясно, че успешният предприемач обикновено е на 45 години. Важно е да има натрупване на опит. От значение е и да разбираш индустрията, в която ще влезеш. Трябва да знаеш, че когато започваш нещо, ще се наложи да му отдадеш може би 10-15 години от живота си. Освен това човек, за да тръгне да прави бизнес, трябва да има отнякъде сигурен източник на средства. Изразът „stay hungry, stay foolish“ ("да си останеш гладен и наивен") има смисъл, за да те бута в определена посока, но има и огромни рискове. Когато на човек му е опрян нож в гърлото, прави повече грешки. Изисква се и известна доза мъдрост. Не можеш да си позволиш постоянно да си на фаза „проба-грешка“ и да си чупиш главата. Трябва да имаш постоянен приход на пари отнякъде. След това можеш да инвестираш част от тези средства в нещо нискорисково, което да ти умножи парите. И вече след това можеш да тръгнеш да правиш високорисков бизнес.

 

Дата: 15.08.2019

Източник: Economy.bg

Прочетено: 2233