БСК СТАРТИРА ПРОЕКТ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ПО-ДЪЛГИЯ ТРУДОВ ЖИВОТ

Представители на браншовите камари на дървообработващата и мебелната промишленост, металургичната индустрия, машиностроенето, химическата промишленост, строителството, туризма, производителите на пиво и др. участваха днес, 1 октомври 2019 г., в работна среща в БСК във връзка със стартирането на проект, посветен на т. нар. активно стареене.

Проектът „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“ се финансира с 1,7 млн. лв. от Европейския социален фонд чрез ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ще бъде изпълняван от БСК, в партньорство с КНСБ, през следващите две години.

Основните цели на проекта са:

• преодоляване на недостига на работна сила и увеличаване на дела на заетите лица чрез насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа;
• приспособяване на политиките по управление на хора в предприятията и на индустриалните отношения към променящите се демографски тенденции и застаряване на работната сила и създаване на предпоставки за развитието на т.нар. „сребърна икономика“;
• развитие на социално партньорство за осигуряване и поддържане на работна среда, съобразена със специфичните възрастови потребности на различните генерации, и нуждата от трансфер на знания и опит между поколенията на работното място.

В рамките на проекта ще бъдат осъществени серия от проучвания, изследвания и анализи, ще бъдат разработени методически материали, секторни стратегии и политики за насърчаване и подпомагане на процесите, свързани с активното стареене и внедряване на междугенерационния подход. Сред предвидените дейности са още:

1. Разработване, тестване и апробиране на практически инструменти, вкл. наръчници за мениджъри и ментори (наставници) за адаптиране на работните места и дейностите към специфичните потребности и възможности на хора с хронични заболявания; описание, ергономия и дизайн (реорганизация) на работното място, съобразен с потребностите на възрастта и насърчаването на по-дълъг трудов живот и способност за работа; електронен инструмент за оценка на риска по безопасност и здраве на работното място, съобразен с възрастта; електронен инструмент за оценка на факторите в работната среда, пораждащи професионално изчерпване (бърнаут);
2. Внедряване на практическите инструменти и стратегически документи в практиката на предприятията, вкл. чрез обучения на мениджъри, специалисти „човешки ресурси“ и представители на работниците и служителите, организиране на приемни в предприятията за информиране и консултиране, приемане на вътрешно-фирмени партньорски планове и програми за адаптиране на работната среда към специфичните потребности на различните възрасти заети;
3. Сключване на Национално рамково споразумение по прилагане на Автономното рамково споразумение на европейските социални партньори относно активното стареене и междугенерационния подход.

В изпълнението на проекта ще бъдат ангажирани над 300 експерти от БСК и членуващи в нея браншови и регионални сдружения на работодателите, експерти от КНСБ, мениджъри и специалисти „човешки ресурси“. Проектът ще предостави подкрепа на 10 икономически сектора, 120 предприятия и 2000 заети лица.

Създаденият капацитет и натрупаният опит в реализирането на проекта ще подпомогнат партньорството и ефикасността в разработването и практическото осъществяване на Национална стратегия за активен живот на възрастните хора (2019-2030).

Защо е необходимо насърчаването на по-дългия трудов живот?

Продължителността на живота нараства. За 26 години, в периода 1992 – 2018 г., средната продължителност на живота на населението в България се е увеличила със седем години. Прогнозите за следващите 30 години са, че средната продължителност на живота ще надхвърли 85 години. Човешкият потенциал на т.нар. „трето поколение“ става все по-важен. Отделно, около 1,5 млн. пенсионирали се български граждани разполагат с капацитет (опит, знания, мъдрост), за да продължат да допринасят за обществото, и трябва да им се даде възможност да останат на пазара на труда и да бъдат професионално активни за по-дълъг период. Разбира се, тук има разумна възрастова граница за професионална активност, която е различна за отделните хора, но обикновено гравитира около 70-75 години. Това предоставя допълнителни икономически възможности, по-добро качество на живот и по-различна съдба от тази на рутинното остаряване.

Работната сила застарява и това не е само национална, а глобална тенденция. По-възрастните работници на 55 - 65 и повече години, представляват все по-голяма част от работната сила в България. През 2003 г. те са съставлявали 12%, докато през 2019 г. вече са над 23%. Според изследване на Световната банка (2016) страната ни е на едно от първите места по рязък спад на трудоспособното население. През 2010 г. средната възраст на работната сила е била 35-39 г., но съгласно прогнозите до 2030 г. тя ще стане 50-54 г. и, ако тенденцията се запази, до 2050 г. средната възраст на трудоспособното население у нас ще бъде 60-64 години. Днес трима работещи в България подкрепят един пенсионер (3/1). След 40 години това съотношение ще бъде 1,7/1. Това поставя сериозни предизвикателства пред състоянието на човешкия капитал и икономиката, пред пенсионната система, здравното осигуряване, социалната защита, пред отношенията между поколенията и социалната структура на нашето общество.

Работодателите са силно заинтересовани, но все още са неподготвени за предизвикателствата и трудностите, породени от демографската криза и дефицита (количествен и качествен) на работна сила. В голяма част от предприятията липсват практически инструменти и среда, чрез които тези процеси да бъдат управлявани.

Синдикатите са изправени пред необходимостта да отстояват по-добри условия на труд, съобразени със специфичните възрастови потребности на различните генерации трудещи се и да разширят приложното поле на колективното трудово договаряне.

Демографските промени изискват навременна реакция и ефективни действия, както от държавните институции, така от социалните партньори и всички заинтересовани страни. Европейската комисия прие множество документи, свързани с насърчаването на активното остаряване, „сребърната икономика“, мобилизирането на потенциала на бързо застаряващата работна сила и поощряването на междугенерационния подход.

Политиките по насърчаване на активното стареене и засилването на връзката между трудовите генерации е приоритет и за социалните партньори на европейско и национално равнище. През 2017 г., в рамките на работната програма на социалните партньори на европейско ниво (2015-2017 г.) е подписано Рамково споразумение за активното стареене и междупоколенчески подход, чиито адресати са националните организации, членуващи в съответните европейски сдружения на работодателите и синдикатите. Като единствен член на BusinessEurope от България, Българската стопанска камара (БСК) е ангажирана в прилагането на рамковото споразумение в страната.