Събитието стартира с представяне на резултатите от анткетно проучване на PARA за нивото на автоматизация в българската индустрия на високотехнологичния сектор у нас.
На 22 октомври 2019 г., в Интер Експо Център се проведе Robotics Strategy Forum, специализирано технологично събитие, организирано от Професионална асоциация по роботика и автоматизация (PARA) и Изпълнителна агенция за насърчаване малките и средни предприятия (ИАНМСП), с подкрепата на Българската стопанска камара, denkstatt Bulgaria, Фондация „Америка за България“, Trakia Economic Zone, Българска стартъп асоциация (BESCO), Национална браншова организация ИКЕМ, DEV.BG. Спонсори на събитието бяха ФЕСТО, Ocado Technology и Uber.
Над 200 гости успяха да чуят и видят какво се случва на българската индустриална сцена. В експо частта на събитието посетителите имаха възможност да видят от първо лице роботите на Giga Automata, Festo, ABB, а във времето за контакти - да обменят идеи, впечатления и ентусиазъм.
Събитието стартира с представяне на резултатите от анкетно проучване на PARA за нивото на автоматизация в българската индустрия. Проучването показва, че:
- На минута в България се произвеждат двa 100-литpoви бoйлepa в завода на „Теси“ в Шумен;
- На ден в България се произвеждат около 4000 хладилни уреда в завода на „Либхер“, 18 000 сензора в завода на „Фесто“ в София, 120 000 манометри в завода на Ваттс Индъстрийс в Пловдив;
- У нас има малко познати лидери на световно ниво, като „Пентакс Медикъл“, който е най-големият европейски сервизен център за медицински ендоскопи, а българската компания „БТЛ Индъстрийз“ е сред трите най-големи производители на физиотерапевтични уреди в света;
- Съществуващите компании у нас се разширяват чрез инвестиции в сферата на автоматизацията: „Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани“ инвестира 40 млн. в нова бутилираща линия за PET бутилики, която е най-модерната във всички 28 държави, а „Монделийз България“ инвестира в нова производствена линия, която може да произвежда до 6 600 бонбона в минута и е най-бързата в света в своя клас
От страна на PARA беше споделено, че предстои създаването на експертен съвет, който да работи за препоръки в различни направления, за да изготвим пътна карта за развитието на робо сектора у нас.
В дискусионните панели участваха представители на държавната администрация, българската индустрия, образователни институции, международни стратегически инвеститори, консултанти, управители на индустриални зони и стартиращи компании.
- Панел „Новата Индустрия на България“
Панелът се фокусира върху ползите от автоматизацията, по-високата административна заетост, до която води тя, както и необходимостта от повече квалифицирани кадри. Обърнато беше внимание на въпроса как компаниите могат да интегрират роботи и автономни системи в дейността си. Друг акцент беше иновационната екосистемата у нас от гледна точка на инфраструктура, международни партньори, инвеститори и доставчици, както и нивото на българските инженерни таланти.
В специален keynote Алекс Харви, генерален мениджър автоматизация и вградени системи в Ocado Technology и водещ експерт по изкуствен интелект и роботика, обърна внимание на автоматизацията за e-commerce решения. Г-н Харви представи и разработките на локалния R&D център на компанията в София.
Консултантът по устойчиво развитие Боян Рашев от denkstatt Bulgaria сподели в лекция тезата, че автоматизацията е единственият път към устойчиво развитие.
- Панел „Робо стартъпи“
Панелът се фокусира върху решенията на Биодит за биометрична защита в автомобилната индустрия, контрол на достъп и работното място и хотелски биометрични системи. Бяха представени още индустриалният кобот на „Гига Аутомата“ и приложението му в МСП, както и успехът зад рекордните продажби на българската компания „Алтерко“ в Амазон.
Ключовите изводи за стартъпите, развиващи специализиран хардуер, бяха за поддържане на добри нива на оборотен капитал, наемане на опитен екип по продажби и създаване на собствени разработки.
Виктор Манев, съосновател на „Импетус Капитал“ сподели: „В България се стараем и намираме решения, които не са традиционни, като в големите направления. В момента има качествена промяна в България, тъй като навлизането на чуждестранни компании в последните години създадоха условия много българи да работят на добри технически позиции на световно равнище, и да видят световни тенденции. Това им помага да осъзнаят, че могат да направят нещо различно. Вече имаме такива случаи в България.“
- Панел „Правен и HR“
Ключови въпроси бяха какъв тип защита е възможна за AI системите като продукт и може ли да има интелектуални права върху продукти, създадени в резултат от дейността на AI без човешка намеса. Засегнати бяха кадровите и етични предизвикателства пред сектора на peer-to-peer финансирането, включително пред алготритмите за оценка на кредитополучателите. Акцент в панела беше поставен и върху разширяването на български технологични компании като “Фадата”, „Булпрос“ и „Скейл Фокус“ в регионите, съпроводено с трудности при намирането на кадри в технологичния сектор у нас.
- Панел “Подкрепа за иновации и бизнес развитие”
Ключовите засегнати теми в този панел бяха свързани със стартирането на Националния иновационен фонд, както и ваучерните схеми за ИКТ услуги за МСП, представени и разработени от ИАНМСП, включително и международните прояви, панаири и изложения, които Агенцията реализира за българските предприятия. Над 450 компании могат да се възползват от ваучерната система на ИАНМСП, с общ бюджет от 10 млн. лв. Стратегическата цел на Министерството на икономиката е България да премине от групата на плахите иноватори в групата на умерените иноватори. Доц. д-р Тодор Ялъмов от СУ потвърди, че в университета средно 50-60% от компаниите влизат с конкретни казуси, по които студентите работят.
- Панел “ Образование на бъдещето”
Ирина Илиева от Фондация „Америка за България“ сподели, че до този момент са инвестирани 113 млн. щатски долара в българското образование. Ключово за младите хора е да се научат да работят в екип и развият алгоритмичен начин на мислене, с цел идентифициране на проблем и стъпките за неговото решаване. По думите на Ивелина Атанасова от „Дигиталните деца“, особено важно е образованието да е насочено към света след 20 години.
Интегриране на външни лектори, хора от бизнеса и международни институции, с цел представяне на реални професии пред децата. Това са ключовите фактори за имплементация на STEM в образованието. Подобен проект е участието на ЧОУ „Томъс Едисън“ в NASA Space Challenge, в Измир, който също беше представен в рамките на панела.
